Присъда № 2 от 24.01.2024, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2/24.01.2024 год. по НОХД № 219 от 2023 год.

Подсъдимият В. Н. П., роден на ******, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан, за това, че на неустановена дата през периода 10.11.2022 г. – 15.12.2022 г. в гр.

Тутракан, от имот, намиращ се на ул. „Крайбрежна“ № 10, в съучастие с И. Е.

Д. от ***, като извършител, от кран, монтиран до брега на р. Дунав, чрез използване на техническо средство – ножовка, отнел чужда движима вещ – двадесет и един метра електропроводник, който е част от многожилен кабел, съставен от четири броя многожилни кабели, всеки от тях съставен от тънки медни проводници, обвити в пластмасова изолация с различни цветове, заедно обвити с черна пластмасова изолация и представляващ гъвкав шлангов кабел с каучукова изолация за напрежение 450/750 V, тип „ШКПТ 3х50+25 кв. мм.“, на стойност 1 761,27 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, от владението на „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД, представлявано от В. С. Д. от ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.

Подсъдимият И. Е. Д., ******, ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра, ТО – Тутракан, за това, че на неустановена дата през периода 10.11.2022 г. – 15.12.2022 г. в гр. Тутракан, от имот, намиращ се на ул. „Крайбрежна“ № 10, в съучастие с В. Н. П. от ***, като извършител, от кран, монтиран до брега на р. Дунав, чрез използване на техническо средство – ножовка, отнел чужда движима вещ – двадесет и един метра електропроводник, който е част от многожилен кабел, съставен от четири броя многожилни кабели, всеки от тях съставен от тънки медни проводници, обвити в пластмасова изолация с различни цветове, заедно обвити с черна пластмасова изолация и представляващ гъвкав шлангов кабел с каучукова изолация за напрежение 450/750 V, тип „ШКПТ 3х50+25 кв. мм.“, на стойност 1 761,27 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, от владението на „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД, представлявано от В. С. Д. от ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.

Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, след като излага приетата от обвинението фактическа обстановка, пледира признаването на подсъдимите за виновни в извършване в съучастие на престъплението, в което са обвинени. Иска се налагане на наказание лишаване от свобода в размер към законоустановения минимум и за двамата, което по отношение на подс. Д. да бъде отложено с изпитателен срок по правилата на чл. 66, ал. 1 от НК, а това по отношение на подс. П., доколкото прокуратурата счита, че същият не е реабилитиран, да бъде изпълнено ефективно.

Служебният защитник на подс. П. пледира за налагане на наказание на последния, индивидуализирано по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което, 1 с оглед изложените доводи за настъпилата реабилитация по чл. 88а, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок съгл. разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подс. П., упражнявайки правото си на последна дума, изразява съжаление за стореното.

Защитникът на подс. Д. пледира за недоказаност на обвинението по отношение на неговия подзащитен, поради което отправя искане същият да бъде признат за невиновен. В подкрепа на заявеното излага аргументи, свързани с неустановяване на датата на извършване на престъпното деяние, а посочването в обвинителния акт на твърде дълъг (според него) период от време. Навеждат се доводи за това, че е напълно възможно, с оглед липсата на охрана на процесния обект, деянието да е извършено от различни лица.

Поставят се въпроси относно причините за късното подаване на сигнал до полицията (отрязаният кабел е установен на 15.12.2022 г., а сигналът е подаден на 20.12.2022 г.), както и относно закъснялото извършване на оглед на местопроизшествие (на 21.02.2023 г.), което поставя под съмнение резултатите от последния. Акцентира се, че е невъзможно моторният кораб „Осъм“ да е зареждал електроенергия през м. януари и м. февруари 2023 г.

(видно от справката, предоставена от Пристанищен комплекс Русе), а едновременно с това кабелът, предмет на престъплението, да е липсвал.

Излагат се съображения и за това, че не подс. Д., а св. И. е сключил договор за покупко-продажба на медни отпадъци, както и че последният е попълнил декларация във връзка със сключването на сдЕ.та. Във връзка с това се твърди и че видеотехническата експертиза не установява участието на подзащитния му при предаването на метала. Въз основа на всичко изложено защитникът прави извод, че обвинението срещу подс. Д. се крепи само и единствено на обясненията на подс. П., които намира за неподплатени от останалия доказателствен материал.

Подс. Д., упражнявайки правото си на последна дума, моли съда да го оправдае.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Н. П. е роден на ******.

Подсъдимият И. Е. Д. е ******.

Двамата подсъдими поддържали приятелски отношения.

Във вечерните часове на неустановена дата в периода 10.11.2022 г. – 15.12.2022 г. в дома на подс. И. Д. и св. М. Г., с която той съжителствал, били на гости подс. В. П. и св. М. И.. След като св. И. си тръгнала, двамата подсъдими се отправили към пристанищния кран за товаро-разтоварна дейност, собственост на „Пристанищен комплекс ***“ ЕАД, намиращ се в имот на ул. „Крайбрежна“ № 10 в гр. Тутракан, с намерението да откраднат кабела, задвижващ крана. Кабелът бил гъвкав шлангов с каучукова изолация 2 за напрежение 450/750 V, тип „ШКПТ 3х50+25 кв. мм.“ с обща дължина 50 м., измерена от захранващото табло до крана. Относителното тегло на медното съдържание в един линеен метър от кабела без изолацията се равнявало на 1,538 кг. От едната си страна кабелът бил прихванат за крана, а другият му край бил монтиран в съоръжение, представляващо прекъсвач, като между крана и прекъсвача имало релса, по която да се движи кранът. При движението към прекъсвача проводникът се навивал на макара. Подсъдимите проникнали в имота,заобикаляйки огражденията по кейовата стена и се насочили към кутията, в която се намирал прекъсвачът за крана. Посредством фазомер, който подс. П. носел със себе си, той установил по кой от кабелите не протича електричество. След това, чрез ножовка, която същият взел от дома си, подсъдимите започнали, редувайки се, да режат кабела, като го срязали до кутията с прекъсвача, до релсата, след нея и до макарата на крана.

По този начин се получили две парчета от по 10 метра и едно парче от 1 метър. Подс. П. взел едното 10-метрово парче и 1-метровото такова, а подс. Д.

– другото 10-метрово парче, и напуснали двора, в който се намирал кранът.

Двамата отишли в дома на подс. Д., където изгорили изолацията на кабела, вследствие на което останала само съдържащата се в него мед. Тъй като на подс. П. му прилошало от отделения при горенето пушек, той се прибрал в дома си и не участвал в последващото разпореждане с металния отпадък.

На 01.12.2022 г. подс. Д. решил да продаде медта, получена от изгорения кабел. С цел да му помогне, той се свързал със св. К. И..

Последният се свързал със св. М. П., когото първоначално помолил да ги закара с неговия автомобил до пункт за изкупуване на цветни метали извън гр. Тутракан, като св. П. отказал. По-късно св. И. отново се свързал със св. П. и го помолил да закара него и подс. Д. до пункта за изкупуване на цветни метали на „П.Д.“ ЕООД, намиращ се в града, като този път св. П. се съгласил.

Последният отишъл с лекия си автомобил „Хонда Прилюд“ с рег. № *** до дома на подс. Д., където подс. Д. и св. И. натоварили в багажника на автомобила медния отпадък, който бил поставен в чувал. Тримата посетили пункта в обедните часове на същия ден, но същият бил затворен. По-късно пунктът подновил работния процес и тримата влезли в него посредством автомобила, управляван от св. П.. Подс. Д. и св. И. провели разговори със служители на пункта, между които била и св. С. Б., след което взели чувала от багажника на автомобила и го предали ведно със съдържанието му.

Междувременно подс. Д. помолил св. П. да му услужи с личната си карта, твърдейки,че е забравил своята, но св. П. отказал. Формално бил сключен Договор за покупко-продажба № 1000012821/01.12.2022 г. между св. И. и „П.Д.“ ЕООД, като за дружеството действал неговият служител св. С. Б.. В договора било записано, че са продадени 13 кг. медни отпадъци на стойност бруто 110 лв., нето – 99,45 лв.

След това св. П. закарал подс. Д. и св. И. до дома на подс. Д., като за цялата услуга получил 10 лв. Впоследствие подс. П. получил от подс. Д. сумата от 140 лв., реализирана от продажбата на метала.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото 3 доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимите, приетите заключения на изготвените в хода на ДП Съдебно-ценова експертиза, Съдебно-трасологична експертиза и Съдебна видео-техническа експертиза и изготвената в хода на съдебното производство Съдебно-техническа експертиза, както и прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост; автобиография; декларация за семейно и материално положение на подсъдимите; Протокол за доброволно предаване рег. № 362р-17370/212023;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.02.2023 г. с прилежащ фотоалбум; Протокол за доброволно предаване рег. № 362р-7339/05.06.2023 г.; заверено фотокопие на Договор за покупко-продажба № 1000012821 от 01.12.2022 г.; писмо от „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД изх. № Р1 – 509/1 от 05.06.2023 г. с приложени документи за престоя на кораб „Осъм“ на понтона в Пристанище – Тутракан; Протокол за доброволно предаване рег. № 362р-6913/29.05.2023 г. по описа на РУ – Тутракан.

Съдът кредитира с най-висока доказателствена стойност показанията на св. М. П., тъй като, от една страна, той е непредубеден от изхода на делото, а от друга – показанията му са обективни, непротиворечиви и непроменени в целия ход на наказателното производство, като същевременно се потвърждават от обективен информационен източник – приетата Съдебна видеотехническа експертиза. Те се потвърждават и от показанията на св. К.

И., дадени в хода на съдебното производство, с които последният изглажда някои съществени противоречия в сравнение с дадените от него показания в хода на ДП (впоследствие прочетени в съд. следствие). Посредством показанията на св. П. се доказват някои ключови обстоятелства. На първо място това, че той е бил търсен първоначално с идеята металът да бъде продаден извън гр. Тутракан, което води до следните два логически извода.

Единият е, че количеството метал не е било само вписаните в договора 13 кг., което кореспондира с обясненията на подс. П. за значително по-голямо количество (потвърдено от това, че багажникът на автомобила, според св. П., бил олекнал, след като чувалът бил вдигнат, и от това, че при пренасянето му са участвали и св. И., и подс. Д., видно от видеотехническата експертиза), тъй като чистата печалба от продажбата (след заплащане на горивото и пр. разходи) би била пренебрежимо малка, за да си струва усилията. Другият е, че металът не е бил придобит правомерно, иначе се губи смисълът да бъде продаван извън гр. Тутракан. На второ място, доказва се обстоятелството, че св. П. е закарал подс. Д. и св. И. до пункта на „П.Д.“ ЕООД за продажбата на процесния метален отпадък. На трето място, доказва се и обстоятелството, че подс. Д., посредством личната карта на св. И., е продал медта, тъй като преди това със същата цел подс. Д. е поискал личната карта на св. П., но той му отказал. Това обстоятелство (ползването на чужда лична карта), впрочем, кореспондира с извода, че металът е неправомерно придобит, тъй като по този начин подс. Д. е направил опит да се заличи връзката между него и продавания метал.