Определение № 1866 от 12.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1866 гр. Бургас, 11.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502181 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 269392 от 08.03.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е допълнено Определение № 262289/12.11.2020г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта за разноските, като е осъдено „Еликон“ ООД със седалище гр. София да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД със седалище гр.

Бургас сумата от 3 240 лева, представляваща направени по делото разноски за първоинстанционното производство, а на „Дом Билдинг“ ООД да заплати направени по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 700 лева.

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъдат оставени без уважение молбите на двете ответни дружества за допълване на определението, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат различни аргументи против всяка една от депозираните молби за допълване на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските, като се излага становище, че първоинстанционния съд е следвало да ги остави без уважение.

След депозиране на частната жалба – на дата – 22.11.2021г. по повод на изпълнение на разпореждане на първоинстанционния съд за отстраняване 1 на допуснатите нередовности на частната жалба, дружеството - жалбоподател „Еликон“ ЕООД чрез своя процесуален представител депозира по делото и изявление, че разноските в полза на „Дом Билдинг“ ЕООД са изплатени изцяло, поради което и оттегля подадената частна жалба и претендира същата да не бъде разглеждана от настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – „Дом Билдинг“ ООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че частната жалба против атакуваното определение е неоснователна. В отговора се посочва, че действително сумата, която е присъдена като разноски след прекратяване на производството по първоинстанционното дело е заплатена от страна на „Еликон“ ЕООД и не е налице правен интерес от атакуване на определението, с което тези разноски са присъдени, поради което и производството по жалбата следва да бъде прекратено.

Ответната страна по въззивната жалба – „Таурус 2001“ ЕООД със седалище гр. Бургас не депозира писмен отговор на жалбата и не изразява конкретно становище по основателността й.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на депозираната частна жалба от „Еликон“ ООД против Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да заплати на „Дом Билдинг“ ООД сума в размер на 1 700 лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство, съдът предвид оттеглянето на жалбата, намира, че производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, тъй като съдът е десезиран от разглеждането на жалбата – процесуалният представител на дружеството разполага с валидна представителна власт да оттегли подадената частна жалба и оттегляне на жалба може да стане във всяко положение на делото съобразно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ГПК.

Следва да се отбележи, че в депозираната частна жалба се посочва, че е налице разминаване между мотивите на съда и постановеното в диспозитива на атакуваното определение, тъй като съдът в мотивите си е 2 посочил, че се дължат разноски в размер на 1 300 лева, а в диспозитива на определението си е присъдил разноски в размер на 1 700 лева, което изявление по съществото си представлява искане, отправено до първоинстанционния съд за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, по което съдът не се е произнесъл. Оттегляне на това искане не е направено от процесуалния представител на жалбоподателя, поради което и настоящата инстанция намира, че след връщане на делото, Районен съд – Бургас следва да се произнесе по него, тъй като дори и след плащане за страната съществува правен интерес да бъде отстранена допуснатата очевидна фактическа грешка.

По отношение на депозираната частна жалба от „Еликон“ ООД против Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД сума в размер на 3 240 лева (2 700 лева без ДДС), представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство, съдът намира следното:

В жалбата се посочва, че съдът неправилно е допълнил своето определение в частта за разноските, тъй като молбата на „Таурус 2001“ ЕООД със седалище гр. Бургас по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК е просрочена.

Посочва се, че дружеството не е представило списък със своите разноски в първоинстанционното производство, поради което и не може да претендира да бъде допълвано определение, с което разноските не са му били присъдени.

Твърди се, че съдът не е преценил цената на всеки един от исковете, както и не е взел предвид, че е направено изрично възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат. Посочено е в жалбата, че няма данни по делото претендираните разноски действително да са направени, както и че съдът не е отчел обстоятелството, че е следвало да присъди само ¾ от минималното възнаграждение за адвокат, тъй като това е размерът на адвокатското възнаграждение за депозиране на отговор на исковата молба без явяване в открито съдебно заседание.

От воденото пред първоинстанционния съд производство се установява, че съобщение за постановеното Определение № 262289 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е връчено на „Таурус 2001“ ЕООД на 25.11.2020г., а молба за 3 допълване на решението в частта за разноските е входирана в съда на 26.11.2020г. и при това положение следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК жалбата е подадена в срок и възражението, че същата е подадена извън срока е неоснователно.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2019г. (лист 92 от първоинстанционното производство), от който е видно, че „Таурус 2001“ ЕООД и адвокат Богдев са сключили договор, по силата на който адвокат Богдев е приел да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас срещу възнаграждение в размер на 2 700 лева без ДДС, което възнаграждение видно от направеното отбелязване е изплатено в брой. Към договора е приложена и Фактура от 29.10.2019г. в съответствие с извършеното плащане на възнаграждението за адвокат в размер на 2 700 лева без ДДС, а с включен ДДС – сума в размер на 3 240 лева.

При това положение, съдът намира, че направеното възражение в жалбата, че претендираните разноски не са реално извършени е неоснователно.

Неоснователно е и направеното възражение, че не следва да се присъди пълния размер на договореното възнаграждение на ответното дружество „Таурус 2001“ ЕООД, предвид обстоятелството, че процесуалният представител не се е явявал в открито съдебно заседание, а единствено е депозирал отговор на исковата молба, тъй като изрично в представения по делото Договор за правна защита и съдействие е посочено, че предмета на сключения договор е процесуално представителство по образуваното гражданско дело по описа на Районен съд – Бургас, а не единствено изготвяне на отговор на исковата молба. Обстоятелството как и по какъв начин процесуалният представител е осъществявал процесуалното представителство на дружеството е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол и съдът не би могъл да намали договореното възнаграждение само на основание, че процесуалният представител не се е явявал в открито съдебно заседание. По същество този довод представлява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е следвало да бъде своевременно направен, което не е сторено. Неоснователно е и възражението, че съдът е следвало да отчете цената на всеки един от исковете, тъй като възнаграждението за адвокат е уговорено за конкретен размер и преценка за съответствие на 4 размера на възнаграждението с цената на иска, съдът следва да направи само в случай, че се произнася по повод на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не може да извършва такава преценка по служебен почин.

По отношение на възражението, че ответната страна не е представила списък със своите разноски и такива не следва да бъдат присъждани, съдът намира следното: Съобразно изложеното в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, а в т. 8 се посочва, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страна искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В конкретния случай ответните дружества не претендират да се постанови изменение на решението в частта за разноските, а претендират определението, с което се прекратява производството по делото да бъде допълнено, тъй като съдът изобщо не е обсъдил въпроса за разноските в производството въпреки направените изричния искания в този смисъл и не се е произнесъл, разпределяйки отговорността за разноските в съответствие с крайния съдебен акт, а именно – прекратяване на производството по делото. Претендира се в конкретния случай допълване на решението в частта за разноските и в този случай е ирелевантно обстоятелството дали страната е представила или не списък със своите направени разноски. При това положение, настоящата инстанция намира, че наведеното в жалбата възражение относно обстоятелството, че ответното дружество не е представило списък със своите разноски и това следва да доведе до отхвърляне на молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователно.

По отношение на направеното възражение от жалбоподателя – „Еликон“ ЕООД, че съдът не е отчел направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на ответното дружество, направено от ищцовото дружество в открито съдебно заседание и с нарочна молба, съдът 5 намира, че това възражение също е неоснователно. В първоинстанционното дело не се съдържа направено изявление от страна на представител на дружеството – „Еликон“ ЕООД, че намира уговореното възнаграждение за адвокат за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК в открито съдебно заседание, което е следвало да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания, което е станало в проведеното открито съдебно заседание на 27.10.2020г. По делото няма и представена нарочна молба, с която да е отправено възражение в този смисъл, поради което и съдът намира, че изводът на първоинстанционния съд за липса на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е правилен. Възражение в този смисъл е направено едва с отговора, депозиран от „Еликон“ ЕООД по повод на постъпилите молби за допълване на определението в частта за разноските, но към този момент това възражение вече е преклудирано и не може да бъде зачетено от съда, тъй като исканията за присъждане на разноските вече са заявени от страните в проведеното открито съдебно заседание.

При това положение, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба в тази й част е неоснователна и правилно първоинстанционния съд е допълнил своето определение, с което е прекратено производството по делото в частта за разноските, поради което и жалбата на „Еликон“ ЕООД със седалище гр. София в против Определение № 260712 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено „Еликон“ ООД да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД сума в размер на 3 240 лева (2 700 лева без ДДС), представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство следва да бъде оставена без уважение.