Определение № 1741 от 09.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1741 гр. Варна, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500866 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 05746/21.03.2023г., подадена от А. Х. К. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнителното дело срещу Постановление за разпределяне на постъпила по изпълнението сума изх. № 99/27.02.2023г., изготвено на основание чл. 460 от ГПК по изп.д. № 20228950401605 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 с район на действие, този на ВОС от публична продан на делбения съсобствен поземлен имот с ид.

......................, находящ се в гр. Варна, СО „З.“, с площ от 299 кв.м. в размер на 38521 лв. /л.

375-377 от изпълнителното дело от оригинала на изпълнителното дело/.

Оплакванията в жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение от ЧСИ, като неотчитащо съразмерността на удовлетворяване, при грешка в пресмятането на сумите, както и при неизпълнение на задължението на ЧСИ за навременно изпращане на ПДИ на съделителя за публичните му задължения, в случай на присъединяване по право на публични вземания в изпълнителното производство.

Поддържаните доводи са, че неправилно ЧСИ е приел, че сделката е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, поради което от нея следва да отчисли ДДС в размер на 1159.50 лв., като неправилно е стигнал до извод, че за разпределение между съделителите остава сума в размер на 37361.50 лв. Незаконосъобразен е изводът на ЧСИ, че от получената обща продажна цена следва да се отчисли сумата за ДДС, доколкото такъв е дължим само върху стойността на дела на регистрирания по ДДС съделител Община Варна /6956.97 лв. - 1159.50 лв. ДДС = 5797.48 лв./, а не както и отчислил описания ДДС в обжалваното разпределение от стойността на общата продажна цена /38521 лв. – 1159.50 лв./. Налице е на следващо място неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването и грешка в пресмятането на сумите, които рефлектират по неправилен начин върху стойностите на всички съделители. На разпределение подлежи общата продажна цена от 38521 лв., от която за Община Варна – 6956.97 лв. с ДДС, а за останалите 1 трима съделители при равни квоти от по 1/3 – по 10521.34 лв. Въз основа на изложеното, е посочено какви следва да са сумите в новото разпределение, както и обстоятелството, че съгласно Удостоверение от 26.04.2023г. от НАП жалбоподателката няма публични задължения. За включените в разпределението публични задължения жалбоподателката узнала едва при предявяване на разпределението. Осъществила е изявление пред ТД на НАП чрез Възражение от 17.03.2023г., с искане за заличаване на вземането на НАП поради погасяването му по давност. На това основание вземането е погасено. Отправила искане поради всичко изложено да се отмени обжалваното разпределение и да се извърши ново, съобразно направените оспорвания.

Отговори на частната жалба не са депозирани от останалите страни по изпълнението.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за частична основателност на жалбата – в частта, обусловена от приспадане на ДДС от цялата продажна цена, обусловила неправилно изчисляване на дяловете на съсобствениците.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК /разпределението е предявено на 16.03.2023г., а жалбата е депозирана по електронна поща на 20.03.2023г. – първи следващ присъствен ден по смисъла на чл. 60, ал. 6 от ГПК/ срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес от предприетото обжалване, поради което поначало е процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 20.07.2022г. от И.

Х. М. и М. Х. Н. въз основа на ИЛ № 260804, издаден по гр.д. № 11868/2019г. по описа на ВРС, с който е постановено изнасяне на публична продан на поземлен имот с ид.

......................... и поземлен имот с ид. ......................, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите и при описаните в листа квоти.

След вписана възбрана върху делбените имоти, извършени опис и оценка, е насрочена публична продан, която е проведена, като с Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.12.2022г. ПИ с ид. ......................, с площ от 299 кв.м. е възложен на Денислав Добромир Маринов за сумата от 38521 лв.

С обжалваното Постановление изх. № 99/27.02.2023г. ЧСИ извършил разпределение на постъпилата от публична продан сума в размер на 38 521 лв., след което насрочил предявяване на разпределението на 16.03.2023г. от 09:30 часа в кантората на му. Постановил да се уведомят страните. Постановлението не е подписано от ЧСИ.

С Протокол за предявяване от 16.03.2023г., на основание чл. 462, ал. 1 от ГПК предявил изготвеното разпределение в присъствие на съделителя А. К..

Разпределението е акт /волеизявление/ на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко от тях.

2

В конкретния случай, по делото е изискано изп.д. в оригинал и видно от съдържанието му обжалваното постановление от 27.02.2023г. не е подписано от ЧСИ.

Неподписаният документ /постановление/ не удостоверява ничие изявление, респ. няма официална удостоверителна функция, каквото е било поначало неговото предназначение в случая, което от своя страна се отразява на верността на постановлението за разпределение от 27.02.2023г.

Съгласно чл. 434, ал. 1 и 2 от ГПК по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

Нарочен акт съдебният изпълнител не дължи единствено при образуването на изпълнително дело. Когато СИ установява надлежната легитимация на страните след образуване на изпълнителното дело, той дължи да постанови нарочен /изричен/ акт за това.

Аргументът в тази връзка е чл. 8, ал. 1 от ГПК, доколкото нарочният акт на СИ всякога засяга права на страните в изпълнителното производство. Когато актовете на СИ невярно установяват действителното положение, то се поражда право на жалба и/или иск по чл. 439 от ГПК.

Актовете и протоколите, съставени и подписани от СИ имат характер на официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В конкретния случай Постановлението от 27.02.2023г. /л. 375-377 от делото/ не е подписано от ЧСИ. Неподписаният от ЧСИ акт не обективира валидно волеизявление на СИ, поради което не се ползва с никаква доказателствена сила и не може да служи като доказателство за установяване на обективираните в него действия. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай по изпълнителното дело липсва извършено разпределение на постъпилата от публична продан сума в размер на 38521 лв., като липсва валидно постановен акт на ЧСИ, който да е годен предмет на проверка и контрол за законосъобразност.

На това основание постъпилата частна жалба като насочена срещу акт на ЧСИ, който не е постановен валидно, не е подписан от него, а по правната си същност представлява проект на постановление /предварителен текст/, следва да се остави без разглеждане. Делото следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на разпределение, при съобразяване на залегналите в частната жалба оспорвания като основателни.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ като недопустима поради това, че е насочена срещу 3 акт на ЧСИ, който не е постановен валидно, не е подписан от него, а по правната си същност представлява проект на постановление жалба с вх. № 05746/21.03.2023г., подадена от А. Х. К. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнителното дело срещу Постановление за разпределяне на постъпила по изпълнението сума изх. № 99/27.02.2023г., изготвено на основание чл. 460 от ГПК по изп.д. № 20228950401605 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 с район на действие, този на ВОС от публична продан на делбения съсобствен поземлен имот с ид. ......................, находящ се в гр. Варна, СО „З.“, с площ от 299 кв.м. в размер на 38521 лв. /л. 375-377 от изпълнителното дело от оригинала на изпълнителното дело/.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 866/2023г. по описа на ВОС, III-ти състав.

ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да извърши валидно разпределение на постъпилата от публична продан сума в размер на 38521 лв. при съобразяване на оспорванията залегнали в частната жалба на А. Х. К. като основателни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето определение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4