Решение № 198 от 21.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500005 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 68893/07.10.2022г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с ЕИК 175201304 и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, чрез пълномощника му юрисконсулт Б.М.Л. със съдебен адрес гр. Варна, ул.

„Оборище“ № 13А, ет.5, срещу решение № 2883 от 26.09.2022г., изменено с определение № 12207/03.11.2022г. и постановено по гр. дело № 7062/2022г. на ВРС, XLI-ви състав, с което са уважени предявените от П. А. Р., ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ул. „А.К.“ *** срещу въззивника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на въззиваемия, извършено от работодателя със заповед № 665/31.03.2022г., въззиваемият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с място на работа гр.

Варна“ и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 12489.54 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение.

В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано и противоречащо на събраните 1 доказателства и при рефириране към неприложима в конкретния случай съдебна практика.

Въззивникът счита, че решението на съда не се основава на анализ на събраните факти и относимите правни норми, а отразява вътрешната предубеденост на решаващия състав. Оспорва извода на съда, че не „е възможно спирането на работата за конкретната дейност, която повече от 8 месеца не се осъществява в предприятието на ответника и за която не се предвижда да се изпълнява занапред“. Сочи, че в случая фактическата обстановка е именно такава и дали спирането е временно или постоянно, дали впоследствие предприятието е възстановило спряната дейност или я е преустановило напълно, са въпроси, които нямат значение за това налице ли е спиране на работата като обективен факт, касаещ извършеното уволнение.

Намира за неотносимо към правния спор и отправеното от работодателя запитване към ТЕЛК по чл. 333, ал. 1. т. 2 от КТ, което е ирелевантно към законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Не е съгласен с мотива на съда, че ищецът не е бил уведомен за обявения престой за дейността управление на тежкотоварен автомобил - подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона със заповед № ЧР113/04.03.2022г., тъй като няма такова нормативно вменено задължение на работодателя и същото няма отношение към законността на уволнението.

Сочи, че съдът е приел за установен факт твърдение, което не е подкрепено с никакви доказателства и е неотносимо към спора, а именно, че ищецът е изпълнявал възложени задачи през този период от 8 месеца, като се позовава на съдебна практика. Счита, че направеният от решаващия състав извод, че не е налице соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - спиране на работата за повече от 15 работни дни противоречи на факти, които същият съд е приел за установени. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

Счита, че в случая не дейността, а длъжността е закрита, тоест волята на работодателят е била да се съкрати щата. Развива подробни съображения относно приложимостта на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 от КТ, като се позовава на съдебна практика. Изразява съгласие с извода на съда, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение с чл.8 от КТ. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от П. А. Р. срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в евентуалност е предявен иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ вр. чл. 56, ал.1 от КТД.

2

Ищецът твърди, че с трудов договор от 22.11.2013г. е назначен в ответното дружество на длъжност „Шофьор, тежкотоватен автомобил - 12 и повече тона - лаборатория Мерцедес 16 т.", с код по НКПД 83322005.

Трудовото правоотношение е изменяно с допълнителни споразумения от 22.05.2014г., 27.10.2014г., 04.05.2015г. и 18.08.2020г. Със заповед № 665/31.03.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, считано от момента на връчване на заповедта - 05.04.2022г. В заповедта е посочено, че е обявен престой от 07.03.2022г. за дейността управление на тежкотоварен автомобил - подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория" - гр. Варна.

Ищецът твърди, че в периода от 07.03.2022г. до връчване на заповедта дружеството му е възлагало множество задачи - да управлява различни служебни автомобили, които следвало да закара до сервизи, да превозва служители до определени места, да води автомобили за смяна на гуми.

Ищецът разполагал със специален чип за управление на автомобил с № 5100001848А5701 и при всяко качване на служебен автомобил се записвало кой го управлява.

Ищецът останал изненадан от обявения престой за дейността управление на тежкотоварен автомобил. Сочи, че подвижната лаборатория е преместена в по-малък автомобил, който можел да се управлява със свидетелство за управление на МПС категория В. Счита, че дейността на подвижната лаборатория е продължила с други автомобили, а работата в звеното и самата дейност не са спирани.

С експертно решение № 2330 от зас. № 119/13.10.2021г. на ищеца е призната 60% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години с диагноза хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Ищецът е временно неработоспособен за периода от 30.03.2021г. до 09.09.2021г.

Възможността ищецът да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил следвало да се прецени от Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), като преглед е насрочен за 21.04.2022г., с оглед на което ищецът следвало да бъде трудоустроен на подходяща за състоянието му длъжност.

На 09.11.2021г. работодателят е направил запитване за произнасяне по чл.333, ал.1, т.2 КТ за освобождаване на ищеца поради съкращаване на щата.

С експертно решение № 2919 от зас. № 144/233.11.2021г. ТЕЛК е отговорил, че има противопоказания за прекратяване на трудовото правоотношение и е посочено, че ищецът е насочен към ТОЛЕК за преценка възможността да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил. Това сочело намерението на работодателя да освободи работника поради съкращаване на щата.

Ищецът намира уволнението за незаконосъобразно, поради липса на престой на дейността звеното за посочения в заповедта период, като сочи и че той не е бил в престой през този период. Счита, че основанието за уволнение е приложено при заобикаляне на закона и злоупотреба с право - за да се избегне задължението за извършване на подбор и предварителната закрила по 3 чл.333 КТ.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват предявените искове като допустими, но неоснователни.

Не отрича, че по силата на трудов договор от 2013т. ищецът е заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона – лаборатория Мерцедес 16 тона, с място на работа ЕСО ЕАД, Дирекция „Експлоатация и ремонт на преносна мрежа“, отдел „Силови трансформатори, група „Подвижна високоволтова лаборатория за измерване“ – гр. Варна.

Сочи, че какви са били основните функции и задължения на ищеца съгласно длъжностната характеристика към трудовия му договор. Излага, че подвижната високоволтова лаборатория (ПВВЛ) Мерцедес 16 тона била закупена през 1995г. Измервателните уреди и високоволтовата част били разположени на полуремарке, теглено от седлови влекач, като за осигуряване на необходимите габарити при изпитанията бил монтиран кран зад шофьорската кабина. Цялата композиция била с дължина 14 м., височина 3.80 м. и тегло 18000 кг. Управлението на този тежкотоварен автомобил следвало да се извършва от лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС категория „С+Е“. Поради моралното и техническо остаряване на описаната подвижна лаборатория, през 2020г. е взето решение от ръководството на ответното дружество да закупи нова подвижна високоволтова лаборатория.

След провеждане на обществена поръчка била доставена и приета на 18.03.2021г., а след това и въведена в експлоатация нова мобилна лаборатория. Необходимата апаратура за обезпечаване на изискваните електрически измервания на новата мобилна лаборатория била монтирана в товарен ван с допустимо общо тегло 3500 кг., като управлението му можело да се извършва от лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС категория „В“, каквато притежавали двамата инженери, работещи в лабораторията. Със заповеди от 22.03.2021г. е дадено право на Д.М.М. ръководител ПВВЛ да управлява автомобил Мерцедес Спрингер с рег. № СВ 7526 СК и автомобилът е зачислен на Д.К.К. на длъжност „Инженер ВВИ“. С доклад с вх. № ЦУ-ВтрД-333/12.04.2021г. до изпълнителния директор на дружеството били направени предложения за промени в организацията на работата на подвижната вилоковолтова лаборатория към отдел „Силови трансформатори" на ЕСО АД, по които са предприети съответни действия след разрешение от изп. директор. След въвеждане в експлоатация на новата мобилна високоволтова лаборатория, старата лаборатория е изведена от експлоатация, като ремаркето, в което била разположена измервателната апаратура е откачено от влекача. Ремаркето с ПВВЛ останало в склада на ЕСО АД в гр. Варна, а влекачът е прехвърлен от Мрежови експлоатационен район Варна /МЕР Варна/ в Мрежови експлоатационен район Пловдив /МЕР Пловдив/, поделения на ЕСО ЕАД, за да се ползва там за други нужди. С приемо- предавателен протокол от 17.06.2021г. влекачът е предаден на автомонтьор от МЕР Пловдив. След прехвърляне в МЕР Пловдив е направен опит влекачът да се използва за теглене на мобилна установка за преработка на трансформаторно масло, но мощността му се оказала недостатъчна. Взето 4 е решение влекачът да се преустрои в товарен бордови автомобил, за което била организирана обществена поръчка.

Ответникът поддържа, че за него, като работодател, е налице преустановяване на дейността управление на тежкотоварен автомобил подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория", т.е налице е преустановяване на извършваната от ищеца дейност, която той трябвало да изпълнява съгласно трудовия му договор и длъжността характеристика. В тази връзка е издадена заповед № ЧР-113/04.03.2022г., с която е обявен престой за дейността управление на тежкотоварен автомобил - подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория", считано от 07.03.2022г.

Изложените от ищеца обстоятелства, свързани със здравословното му състояние намира за неотносими към спора, тъй като при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът не се ползва със защита по чл.333, ал.1 КТ. Неотносими към спора се явявали и твърденията на ищеца за изпълнение на задачи, възлагани му от служители на ЕСО ЕАД, различни от прекия му ръководител и несвързани с осъществяване на неговите задължения съгласно трудовия договор и длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че ищецът е извършвал друга работа през времето на престоя не опровергавал факта на спирането на възложената с трудовия договор работа. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.