Определение № 1541 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1541 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501222 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 383 от 01.04.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 110/202 3 г. на РС – Първомай е постановен отказ по заявлението на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, ЕИК 131134023 с вх. № 664/ 23.02.2024 г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания на заявителя срещу длъжник Р. А. А., ЕГН – ********** на основание документ Извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за потребителски кредит № 7053312766 от 05.07.2022 г. както следва: за сумата 2 502, 92 лв. – непогасена главница по кредита, съставляваща разликата над издадената заповед за главница от 2305, 35 лв. до претендираната такава от 4808,27 лв.; за сумата 1 350,90 лв. – договорно възнаграждение / възнагр. лихва /, претендирано за периода 05.03.2023 г. – 22.01.2024 г. и за сумата 693, 26 лв.

– обезщетение за забава за периода 05.03.2023 г. – 13.02.2024 г..

Недоволен от разпореждането е останал заявителят „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, като го обжалва с оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна и уважаване на заявлението за отхвърлените главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземания се основават на представен документ по чл. 417 т. 2 от ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за потребителски кредит № 7053312766 от 05.07.2022 г., сключен между страните и самия договор. Вземанията по договора се претендират като изцяло предсрочно изискуеми поради забава в плащанията на четири месечни погасителни вноски с посочени падежи – на основание чл. 16 ал. 2 от договора, предвиждащ предсрочна изискуемост при забава на три месечни погасителни вноски. Представено е към заявлението уведомлението от кредитора до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и връчването му на длъжницата чрез Български пощи АД – писмо – обратна разписка до адреса на длъжника, с дата на получаване 22.02.2024 г..

1

За да откаже издаването на заповедта за незабавно изпълнение за вземанията, предмет на обжалваното разпореждане, районният съд е приел че договорът за кредит е недействителен като цяло, на самостоятелни основания са недействителни и клаузите му, предвиждащи дължимост на застрахователните премии и на възнаградителна лихва в размер на 41, 05% ГЛП.

Изложените мотиви са, че претендираната непогасена главница е в размер на 6 115,76 лв. , който е над размера на предоставените заемни средства от 5 000 лв., като в тази главница освен заемните средства е включена и застрахователната премия, дължими се от длъжницата като присъединила се към застрахователните програми на кредитора „ Защита на кредита „ и „ Защита на сметките „ - тъй като съгласно договора кредиторът ги е заплатил на застрахователя при задължение на длъжника да му ги връща разсрочено – със вноските по погасителния план. Прието е, че тази уговорка не е основание за включването на застр. премия към главницата по кредита, главница по него са само предоставените заемни средства, а застр. премия е различна от главницата допълнителна услуга, съответно следва да е уговорена като такава и да е включена в размера на ГПР по договора – което в случая не е сторено, и действителния ГПР е невярно посочен в договора, което влече неговата нищожност като цяло. Прието е, че клаузата, предвиждаща плащане на застрахователни премии поради присъединяването на длъжницата към тези застрахователни програми е нищожна като неравноправна - уговорена във вреда на потребителя с цена, надхвърляща 1/5 от предоставените заемни средства, т.к. длъжницата няма интерес от тези застраховки, поради което е очевидно, че същата не е имала възможност да се запознае с тях при сключването на договора и да прецени икономическите последици - нарушение по чл. 143 ал. 2 т.т. 10 и 19 от ЗЗП. Прието е, че възнаградителна лихва в размер над три пъти законната лихва противоречи на добрите нрави и на това основание е нищожна. Предвид недължимостта на застр. премии и договорната лихва, всички престирани от длъжницата плащания по договора / които заявителят сам е посочил с допълнителната молба към заявлението / следва да се отнесат към погасяване на предоставените заемни средства в размер на 5 000 лв. и така дължимите по договори суми са само непогасена главница / в размер на издадената по заявлението Заповед по чл. 417 от ГПК /, ведно със законната лихва върху нея – предвид и приетата недействителност на договора за кредит като цяло и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

В частната жалба се поддържа, че главницата по договора, посочена в размер на 6 115, 76 лв. включва освен предоставените кредитни средства и застр. премия, т.к. страните са постигнали взаимно съгласие за този размер - предвид „ кредитирането „ на длъжника и с дължимите се от него застр. премия по казаните застраховки. Тъй като присъединяването на потребителя към предлаганите от кредитора застр. услуги не е задължително за предоставянето на заемните средства / в чл. 13 от заявлението си за кредита А. изрично е пожелала това присъединяване, а в чл. 19 от договора изрично е посочено, че застраховката не е задължително условие за отпускането на кредита /, то застр. премия не се включва в ГПР – § 1 т. 1 от ДР на от ЗПК, съответно неправилен е извода на съда че посочения в договора ГПР не е действителния, съответно че действителният надхвърля максимално установения размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Счита да не е нищожна като противоречаща на добрите нрави и възнаградителната лихва само защото е договорена в размер над три пъти законната. В тази насока се поддържат доводи, че за да се приеме несъответствие на размера на възнагр. лихва с добрите нрави, следва да се отчитат и всички други разходи по кредита, с които потребителят е натоварен, всички условия и обстоятелства по договора, вземайки предвид и разп. на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Цитира се съдебна практика – Определение № 50094/15.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3123/2022 г., Четвърто г.о. Поддържа се, че в договора са посочени допусканията, на база които е изчислен ГПР по кредита – приложимите за процесния кредит съгласно Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК.

2

При обжалване на отказ за издаване на заповед въз основа на заявление по чл. 410 ГПК и/или чл. 417 от ГПК, въззивният съд и сам следи служебно налице ли са предпоставките за издаване на заповед по заявлението във вр. с императивните норми на чл.

411 ал. ал. 2 и 3 от ГПК и в тази насока не е обвързан от доводите на районния съд за отказа, съответно от поддържаните в частната жалба оплаквания за неговата неправилност.

В случая,сключването от длъжника на застрахователните договори с трето лице в полза на кредитора не следва да се включват в ГПР, тъй като не са задължително условие за предоставяне на кредитните средства, нито са налице данни, че несключването им би повлияло на одобрения размер на кредита и/или на условията по него в насока същите да са по неблагоприятни за длъжника. Но уговорката за увеличаване на главницата с „ кредитираните“ от банката застрахователни премии и тяхното олихвяване с договорната лихва / видно от съдържащия се в договора погасителен план / е недопустимо с оглед защитата интереса на потребителя. В тази насока съдът намира, че тази уговорка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по кредита – без значение задължителен или не, а не главница. Главница по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства. Така в случая, извлечението от счетоводните книги не съдържа действителния размер на непогасената главница / при договорената и получена такава от 5 000 лв. /, съответно непогасените договорни лихви и мораторна неустойка за забава върху тази главница, което е самостоятелно основание за постановяване на отказ по заявлението досежно процесните вземания. Следователно правилно като краен резултат заявлението за тях е отказано.

За пълнота следва да се отбележи още, че възнаградителна лихва в размер над три пъти законната лихва не е задължително нищожна като противоречаща на добрите нрави, като в тази насока, следва да се извърши преценка и на всички други факти и обстоятелства, свързани с поетата от потребителя кредитна тежест по конкретния договор, във вр. и с разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Но в случая, при ГЛП от 41,05% - фиксиран за целия срок на договора, и при невключени в ГПР застр. премии / по признанието на самия заявител – частен жалбоподател / потребителят явно е натоварен и с други задължителни разходи по кредита с оглед посочения в договора размер на ГПР от 49,57%. Следователно, договорът е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11 т.10 от ЗПК и чл. 147 ал. 1 от ЗЗП, предписващ че клаузите на потребителските договори, следва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин – в т. см. Решение № 50086/21.12.2023 г. на ВКС по т.д. 1027/2022 г., Първо т.о.. При нищожен договор за потребителски кредит се дължи само чистата стойност на кредита / предоставени заемни средства /, ведно със законната лихва – чл. 23 от ГПК, съответно не се дължат възнагр. лихва и други разходи по кредита. Именно този краен резултат е и постановения от районния съд, макар и по различни съображения.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане № 383 от 01.04.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 1 10/2024 г. на РС – Първомай, с което е отхвърлено заявлението на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД с вх. № 664/ 23.02.2024 г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания на банката срещу длъжник Р. А. А., ЕГН – ********** на основание документ Извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за потребителски кредит № 7053312766 от 05.07.2022 г. както следва: за сумата 2 502, 92 лв. – непогасена главница по кредита, 3 съставляваща разликата над издадената със заповедта главница от 2305, 35 лв. до претендираната такава от 4808,27 лв.; за сумата 1 350,90 лв. – договорно възнаграждение / възнагр. лихва /, претендирано за периода 05.03.2023 г. – 22.01.2024 г. и за сумата 693, 26 лв.

– обезщетение за забава за периода 05.03.2023 г. – 13.02.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4