Решение № 96 от 12.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000523 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10 от 22.03.2023 г., постановено по търг.д. № 10 по описа за 2021 г., Окръжен съд – С. е:

- осъдил ЗК Л. И. АД - С. да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД на В. А. Г. сумата 48 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от телесни увреждания от претърпян инцидент на 07.07.2019 г., закрито счупване на лява раменна кост в областта на средната трета, увреждане на съдово-нервния сноп, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2020 г. до окончателното им плащане;

- отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 48 000 лв. до 60 000 лв., като неоснователен и недоказан;

- осъдил ЗК Л. И. АД - С. да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД на В. А. Г. сумата 4 380,32 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински услуги, потребителски такси за преглед, медицински и санитарни консумативи, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2020 г. до 1 окончателното им плащане;

- отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински услуги, потребителски такси за преглед, медицински и санитарни консумативи над уважения размер от 4380,32 лв. до 5 475,40 лв., като неоснователен и недоказан;

- осъдил ЗК Л. И. АД - С. да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД на В. А. Г. сумата 3 161,90 лв., обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност от общественото осигуряване в периода 07.07.2019 г. 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2020 г. до окончателното им плащане;

- отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност от общественото осигуряване в периода 07.07.2019 г. - 12.03.2020 г. над уважения размер от 3 161,90 лв. до 5 000 лв., като неоснователен и недоказан.

- осъдил ЗК „Л. И.“ АД да заплати на адв. Г. Б. от АК-П., адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, съразмерно на уважената част от иска от 8 603,73лв. и в полза на съдебната власт по сметка на ОС-С. държавна такса от 2 221,69лв. и 200лв. за депозит за експертиза.

- осъдил В. А. Г. да заплати на ЗК „Л. И.“ АД - С. разноски по делото от 213,30лв., адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано и от двете страни по спора.

Ищецът В. Г. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против ЗК „Л. И.“ АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени вследствие на претърпян инцидент на 07.07.2019 г., при пътуването в автобус, управляван от третото лице В. Д., между гр. Д. и гр. С., неимуществени и имуществени вреди. В подкрепа на жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата за липса на принос от страна на пострадалия за настъпването на вредите, поради което предявените искове следвало да бъдат уважени в пълните им размери. В този смисъл искането е да се отмени решението на окръжния съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове и да се постанови друго в тази част, с която исковете се уважат в пълните им размери, както и да се присъдят сторените в производството разноски.

Ответникът по исковете ЗК „Л. И.“ АД обжалва решението в частта, с която са уважени предявения срещу дружеството искове за присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В подкрепа на жалбата са изложени доводи, че в тази част решението е неправилно, тъй като не били установени противоправни действия от страна на водача на автобуса В. Д., намиращи се в причинна връзка с получените от пътуващия в същия автобус ищец травми, съответно - с претърпените вследствие от тези травми неимуществени и имуществени вреди. Излагат се доводи за изключителен принос на пострадалия за настъпването на вредите евентуално – за принос не 2 по-малък от 80 %. Искането е да се отмени решението в обжалваната от застрахователя част и да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло. Евентуално се поддържа искане да се намали размера на застрахователното обезщетение за претърпените вреди, като за неимуществените вреди справедливият размер не можел да надвишава сумата 20 000 лева. Претендира да му се присъдят направените деловодни разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – В. С. Д. чрез процесуалния си представител е изразил становище, че решението в осъдителната му част е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго в тази част, с което предявените искове се отхвърлят изцяло, евентуално – да се намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби, с които всяка от страните оспорва жалбата на другата.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд – С. е образувано по предявени от В.

А. Г. против ЗК „Л. И.“ АД - С. обективно съединени искове с право основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ за заплащане на следните суми: 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания; сумата 5 475,40 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медицински услуги, потребителски такси за преглед, медицински и санитарни консумативи; сумата 5 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност от общественото осигуряване в периода 07.07.2019 г. - 12.03.2020 г., които вреди са настъпили в резултат от закрито счупване на лява раменна кост в областта на средната трета, увреждане на съдово-нервния сноп, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, вследствие инцидент на 07.07.2019 г. в автобус, пътуващ от гр. Д. към гр. С., ведно със законната лихва върху главните вземания, смятана от 12.06.2020 г. до окончателното им плащане.

Исковете се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

На 07.07.2019 г., ищецът В. Г. е претърпял злополука като пътник в автобус с рег. № ********, собственост на „Д. б.“ ЕООД. След потегляне от гр. Д. в посока гр. С., шофьорът на автобуса – В. Д. предприел извънредно спиране, при което намиращият се на пътеката между седалките Г. загубил равновесие, политнал назад, завъртял се и паднал, опирайки се на лявата си ръка. В следствие от падането, ищецът е претърпял многофрагментно счупване на лявата раменна кост в средната трета със затискане между фрагментите на левия лъчев нерв. Лечението на описаната травма наложило четири последователни хирургични интервенции с висока сложност - за наместване на фрагментите, невропластика на увредения лъчев нерв, третиране на белезите и пр., както и последващ период на възстановяване, физиотерапия и раздвижване.

3

Независимо от проведеното лечение и възстановителни процедури, ищецът все още не се е възстановил напълно. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ, към момента на прегледа, 24.10.2021 г. движенията в левия горен крайник не били възстановени напълно. Пострадалият Г. бил възстановен на повече от 80 %, но все още движенията в лявата раменна става били ограничени на вдигане до 160°. При захват, силата на лявата ръка била значително по-слаба от дясната.

Движенията в лявата гривнена става били ограничени на лявата длан, която бил в състояние да вдига само до 30°. Не бил в състояние да вдигне пръстите на лявата длан от хоризонталната плоскост нагоре. При продължаване на ЛФК и физиотерапията имало възможност за възстановяване на обема на движенията на 100% в лявата раменна, гривнена става и пръстите на лявата ръка.

От събраните по делото доказателства, категорично се установява наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с продължителен физически и психически дискомфорт, както поради болките от претърпените травми и операциите, така и поради обстоятелството, че пострадалият дълго време не бил в състояние продължително време да се обслужва сам, както е правил преди травмата, да удовлетворява елементарните си ежедневни потребности, както и да упражнява пълноценно професията си.

Освен описаните неимуществени вреди, безспорно установено е, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение - медикаменти, медицински принадлежности, консумативи и такси, а също и – пропуснати ползи за периода от 07.07.2019 г. до 12.03.2020 г., през който, заради провежданото лечение и отсъствие от работа, е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност вместо повисокото трудово възнаграждение.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покрива от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № **/**/************, с начална дата на покритие – 26.02.2019 г. и крайна дата на покритие – 25.02.2020 г., сключена между собственика на автобуса и ответното застрахователно дружество.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал.1 и чл.493, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

Основният спор е относно размера на дължимите обезщетения за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.

В тази насока ищецът поддържа възражения, че първоинстанционният съд е занижил размера на застрахователните обезщетения, приемайки че е налице принос за настъпване на вредите.

От друга страна, ответникът поддържа, че инцидентът е настъпил 4 поради изключителната вина на пострадалия, който с поведението си е проявил самонадеяност и отсъствие на грижа за собствената си сигурност, което изключвало отговорността на шофьора на автобуса, съответно – тази на застрахователя. Ответникът изразява и становище, че общият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил твърде висок и не съответствал на действително претърпените от ищеца вреди, както и че не отговарял на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Апелативен съд – Пловдив преценява като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби на страните оплаквания относно несъответствието между определените обезщетения и действителния размер на причинените в резултат на деликта вреди, поради следното:

Обезщетението е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищеца, неимуществени и имуществени вреди, които са пряка последица от процесното ПТП.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.