Решение № 897 от 23.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Стара Загора, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №

20245530103488 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Постъпила е искова молба М. Х. Н., в която твърди, че работила на длъжност „*****“ в НЧ „Св.Св.Кирил и Методий 1927” - библиотека по трудов договор № ***** На 14.07.2024г. й била връчена заповед № 3/11.07.2024г. на основание чл.155 ал.4 от КТ, за която ищцата не била подавала писмена молба, с която й се разрешавало ползване на 13 дни основен платен годишен отпуск за 2024г. считано от 15.07.2024г. до 31.07.2024г. и била принудена от работодателя да ползва отпуск в посочените дати, които не искала, поради което този отпуск й бил незаконосъобразно наложен и не следвало да се взема предвид в пресмятането на шестмесечния срок за изпитване. На 01.08.2024г. й била връчена при отказ от нейна страна заповед № *****г., с която на основание чл. 71 ал.1 от КТ във вр. с чл.70 ал.4 от КТ й се прекратявал трудовия договор поради изтичане срока на изпитване. Тази заповед била незаконосъобразна, защото срока за изпитване бил изтекъл, за да било прекратено трудовото правоотношение на ищцата на посоченото основание и поради това отказала да я подпише. Срока за изпитване бил 6 месеца, който към 01.08.2024г. бил изтекъл и трудовия договор бил трансформиран като безсрочен. Правата на ищцата по трудовото правоотношение с ответника били нарушени и прекратяването на трудовото й правоотношение било незаконосъобразно. Искането до съда е да признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно, да се отмени заповед № *****г., като незаконосъобразна и се възстанови ищцата на заеманата длъжност „*****“ в НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1927” библиотека и да се осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което останала без работа поради незаконното й уволнение, считано от датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение 01.08.2024г. но не повече от шест месеца, в размер на 4000 лв. заедно със законната лихва от завеждане на иска. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий 1927“, с Винарово, с който се заявява, че ищцата подала молба за назначаване на работа при ответника на 02.10.2023г., заведена под рег. № 1

91/02.10.2023г. По-късно ищцата представила автобиография, неподписана, свидетелство за съдимост и карта за предварителен медицински преглед, издадена от д-р М. М.. В медицинската карта, в графа „данни от прегледа“ било посочено „Кл. здрав“. В частта „Данни от анамнезата“: Минали заболявалия /без детски инфекции/: отпуски по - болест честота“ било посочено „Отрича припадъци и минали хронични заболявалия“. В частта на картата за предварителен медицински преглед - „Инвалидност: не/да, причини група“ било подчертано „НЕ‘ и на ръка било изписано „НЕ“. Картата за медицинския преглед била с дата 09.10.2023г. С трудов договор №***** и рег. №*****г., подписан на основание чл. 67, ал.1 т.

1 във връзка с чл. 70, ал.1 от Кодекса на труда, ищцата била назначена за неопределен срок, със срок на изпитание 6 /шест/ месеца, в полза на двете страни. Договорът бил получен от служителката на 12.10.2023г. и същата постъпила на работа на 16.10.2023 година. Платеният годишен отпуск бил определен на 20 дни. Няколко дни след започване на работа, ищцата представила Експертно Решение № 93495 от 181 от 25.09.2023г., според което същата била с намалена трудоспособност 62%. Ищцата била попитана, защо не е представила експертното решение с молбата за започване на работа, или с представеното медицинско, на което било отговорено, че експертното решение било получено по-късно. Върху Експертното решение в частта: „ПОЛУЧИХ ЕР НА ТЕЛК НА“: била щампована дата 25.09.2023 година. Веднага след предоставеното Експертно решение било съставено допълнително споразумение №1/01.11.2023г. към трудов договор №***** г., като полагаемият платен годишен отпуск, от 20 работни дни ставал 26 работни дни. При получаване на експертното решение у председателя на Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий 1972“ се породило известно съмнение относно истинността на фактите и заключенията посочени в картата за предварителен медицински преглед изготвена от д-р М. М. и посочени от ищцата. Не отговаряло на истината, твърдението на ищцата, че на 14.07.2024г. й била връчена заповед № 3/11.07.2024г. на основание чл. 155, ал. 4 от КТ, за която не била подавала писмена молба, с която й се разрешавало ползване на 13 дни основен платен годишен отпуск за 2024г. считано от 15.07. до 31.07.2024г. и била принудена от работодателя да ползва отпуск в посочените дати, които не искала. Ответникът разрешил отпуска поради следното: Ищцата била в отпуск по болест от 01.07.2024г. до 12.07.2024г. съгласно болничен № Е20241914660 издаден от ЕТ АИППМП д-р М. М.. На 12.07.2024г., съпругът на ищцата, г-н *****, който също работел при ответника, помолил председателя на читалището да си тръгне по-рано, тъй като следвало да заведе ищцата да си получи експертното решение от ТЕЛК. ***** уточнил, че решението трябвало да се получи точно на определената дата и час, в случая 12.07.2024г., около обяд. Било му разрешено да си тръгне по-рано, около 10,30 -11,00 часа.

На 14.07.2024г. /неделя/, в 9,58 часа ищцата позвънила на председателя на читалището, като го информирала, че от ТЕЛК, освен документите за различните прегледи и епикризи, изисквали дисковете към тях и, че тъй като нейните близки /деца/ не били в София, найвероятно щяло да се наложи да отидат до София и да вземат дисковете към извършените прегледи и написаните писмени документи. Председателят отговорил, че ако решат да отидат просто да му се обадят, за да знаел, че отсъстват от работа. Ищцата попитала по какъв начин щели да си уредят отсъствието, и можело ли да ползват отпуск. Председателят отговорил, че можело да си ползват целите отпуски, на което ищцата казала, евентуално, че щели да искат отпуск до края на месеца, тъй като се надявали по-късно да отидат на почивка с децата си. Уговорили се когато решат какво щели да правят да му се обадят по телефона, и председателят щял да им разреши отпуска. На 15.07.2024г. /понеделник/, в 10 часа и 22 минути отново му се обадила ищцата и му казала, че щели да пътуват за София и да им оформи документи за отпуск до края на месеца т. е. от 15 до 31 юли 2024г. За да се оформил отпускът била съставена молба от името на ищцата за ползване на платен отпуск с дата 11.07.2024г. с рег. № 94/18.07.2024г. На същата дата била съставена и заповедта за ползването на отпуска № 3/11.07.2024г. с рег. № 92/18.07.2024г. Молбата и заповедта за отпуск били подписани от ищцата на 01.08.2024г. Датата на връчването била написана саморъчно от М., посочила дата 14.07.2024г. Този ден бил неделя - неработен. По същия начин и за същото време били оформени молба и заповед за отпуск на съпруга на ищцата г-н ***** *****. В КТ не бил уточнен начинът на искане на отпуск от работника, писмено 2 или устно. В процесния случай, ползването на отпуска било уговорено с разговорите по телефона. В чл. 173 от КТ било посочено, че отпускът се ползвал с писмено разрешение на работодателя. През целия период на отпуска, с малки изключения ищцата и ***** се намирали в с. Винарово, но нито веднъж не се явили на работното си място, да поискат да им бъде прекратена отпуската. На 18.07.2024г. /четвъртък/,с препоръчано писмо с обратна разписка председателят на ответното читалище получил писмо с рег. № СЗ-Из6346/16.07.2024 год. на РКМЕ към РЗИ Стара Загора, с което от РЗИ изпращали на читалището, като работодател, експертно решение № 93073/12.07.24 за определена степен на неработоспособност на ищцата. Председателят попитал по телефона в РЗИ дали ищцата била запозната с решението, при което му било отговорено, че първо решението се предоставяло на трудоустроения и чак след това се изпращало на работодателя. Трудов договор на ищцата бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочен бил срокът на изпитание - 6 месеца и, че бил в полза на двете страни. Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ, в срока на изпитанието не се включвало времето, през което работникът или служителят бил в законоустановен отпуск, или по други уважителни причини не изпълнявал работата, за която бил сключен договорът. За да станел договорът постоянен работникът или служителят следвало да бил отработил шест месеца като работни дни, действително отработени без болнични, отпуски и други. Отработените дни от ищцата за времето от постъпване на работа 16.10.2023г. до края на месец юли 2024г., били следните:

За месец октомври 2023г. / от 16.10.2023 г./ - 12 работни дни, от които 11 отработени дни и 1 ден отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец ноември – 22 работни дни, от които отработени 5 дни и 17 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец декември 2023 година – 18 работни дни, от които 10 отработени дни, 6 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/ и два дни платен годишен отпуск. За месец януари 2024 година – 22 работни дни, от които 14 отработени дни и 8 дни отпуск поради временна нетрудоспособност / болничен/. За месец февруари 2024 година – 21 работни дни, от които 7 отработени дни и 14 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец март 2024 година – 20 работни дни, от които 15 отработени дни и 5 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец април 2024 година – 22 работни дни, от които 11 отработени дни и 11 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец май – 2024 година – 19 работни дни, от които 18 отработени дни и 1 ден отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец юни 2024 година – 20 работни дни, от които 15 отработени дни и 5 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен/. За месец юли 2024 година – 23 работни дни, от които 0 отработени дни, 10 дни отпуск поради временна нетрудоспособност /болничен и 13 дни платен годишен отпуск. Ищцата за целия период от 16.10.2023г. - назначаването й, до края на месец юли 2024г. имала общо отработени 106 работни дни, работните дни за шест месеца били минимум 124. Следователно трудовите правоотношения с ищцата били прекратени в срока на изпитанието. Към средата на месец април 2024г., когато били изминали шест месеца от назначаването на служителката общите работни дни били 126, а отработените към края на месец април от ищцата били 73, т.е. много по-малко от 126 работни дни за периода. Към 01.08.2024г., ищцата имала отработени общо 106 работни дни.

Даже и да се прибавели, 13 дни от така нареченият „незаконен“ отпуск отработените дни щели да станат 119/106 +13/ и отново били по-малко от изискващите се 124 работни дни.

Освен това ищцата ползвала платен отпуск на 15.04.2024г., който не бил отразен във ведомостите, с уговорката, че денят щял да се върне при ползването на останалата отпуска.

15 април бил понеделник и отпускът бил необходим за някакво изследване. От 16 април ищцата била в отпуск по болест до 04.05.2024 година, съгласно болничен № Е20233512080 от 22.04.2024г., издаден от УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович" АД гр. Стара Загора./ Ответникът моли съда да отхвърли исковата молба на госпожа М. Х. Н., като неоснователна и да остави в сила заповед № *****г. рег. № 104/31.07.2024, на председателя на Н.Ч. „Св. Св.

Кирил и Методий -1927“, с. Винарово, общ. Чирпан, Д. Ж. Б. за прекратяване на трудовото й правоотношение.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищцата адв. В. М., за 3 ответника се явява Д. Ж. Б. председател на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Допуснато в съдебно заседание е изменение в насока намаляване размера на иска на основание чл.214 ГПК, предявен по чл.225 ал.1 КТ, като от ищцата се претендира от ответната страна сумата от 2250лв представляваща обезщетение за времето през което последната останала без работа поради незаконното й уволнение считано от 01.08.2024г. до 09.10.2024г.