Решение № 180 от 05.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора и Людмил Тр. Коюмджиев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 27.10.2023г. по НОХД № 4469/19г., Софийски градски съд /Специализиран наказателен съд – закрит/ е признал подсъдимите по делото за невиновни и ги оправдал по повдигнатите срещу тях обвинения за извършени престъпления, както следва:

Б. М. П. - за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. Ал. 1 от НК, по чл.

255, ал. 3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. Ал. 4, вр. Ал. 3, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;

Р. Х. С. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК и по чл. 255, ал.

3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;

Д. Н. М.- за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;

А. Ф. Д. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК и по чл. 255, ал.

3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;

П. В. М. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;

М. С. Б. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК и по чл. 255, ал.

3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;

1

Т. Е. М. – за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;

Р. Н. Н. - за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;

И. А. И. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК и по чл. 255, ал.

3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК;

С. И. Н. - за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 2 от НК;

Д. И. Ф. – за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. Ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при СГП, като се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, както и че изводите на решаващия съд не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. В протеста и подробното допълнение към него се излагат съображения на първо място, че съдът не е изложил съображения за осъществената от подсъдимите фактическа дейност, за да може тя да бъде квалифицирана. Според прокурора, неправилно първоинстанционният съд е изключил от доказателствената съвкупност изготвените ВДС – и от прилаганите спрямо подсъдимите СРС, от които се установява наличието на йерархия между тях и ръководната роля на подсъдимите П. и С.. Излагат се доводи, че упражняваната от част от подсъдимите адвокатска професия не е пречка за прилагането на СРС при стриктно спазване на въведената законова регламентация.

Прокурорът акцентира и на писмените доказателства по делото ,свързани с движението на паричните средства и с постъпилите данни от Република Словения, че тамошните контрахенти не познават В. Н., а са контактували единствено с Ф. и св. К.. Поради това и фирмите на Н., спрямо когото производството е прекратено не са извършвали реална търговска дейност, което обуславя авторството на престъплението по чл. 255 от НК. В тази насока в допълнението на протеста се излагат доводи, че позоваването на отмяната на издадения ДРА спрямо „Фродексим“ ООД е недопустимо, като съдът, в случай че не възприема като обективна изготвената ССчЕ, е следвало да назначи нова, а не да се позовава на писмени доказателства /представеното съдебно решение/. Според прокурора, съдът се е предоверил на дадените от подсъдимите обяснения, които е поставил в основата на изводите си за осъществилата се фактическа обстановка, а от друга страна, неправилно е дискредитирал показанията на полицейските служители Т., Т. и Т., които непосредствено са възприели поведението на подсъдимите и отношенията между тях. По изложените съображения, прокурорът моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова ,с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения, като им бъдат наложени съответните наказания, поискани в пледоариите пред първоинстанционния съд.

Срещу така подадения протест са постъпили възражения от адв. И., служебен защитник на подсъдимия Н., адв. Х., резервен защитник на подсъдимия Б. П. и адв. И., 2 защитник на подсъдимия Д. М., в които възражения се твърди, че постъпилият протест не следва да бъде уважаван, като постановената присъда отразява осъществилата се фактическа обстановка и се явява правилна и законосъобразна.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа частично подадения протест относно престъплението по чл. 321 от НК, вменено на подсъдимите. Счита, че в тази насока първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил в достатъчна степен събраните по делото доказателства и по-специално резултатите от прилаганите спрямо подсъдимите специални разузнавателни средства, от които е видно, че останалите подсъдими се обръщат към подсъдимия П. с обръщението „шефе“. Счита, че тази престъпна дейност на подсъдимите се доказва от събраните доказателства, като поддържа изцяло подробните съображения в протеста относно това престъпление. Излага подробни съображения относно приложените по делото ВДС – и, резултат от прилагани СРС, като оспорва становището на съда, че същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Счита, че не подлежат на установяване със СРС само разговорите, които са такива между адвокат и клиент в рамките на официализирано правоотношение между тях, а по отношение на останалите могат да бъдат прилагани СРС. Прокурорът сочи, че не са анализирани и обсъдени събрани по делото доказателства, които са относими за правилното решаване на делото, както доказателствата, получени по реда на международната правна помощ, свързани с фирмите – контрахенти на „Фродексим“ ООД, както и наличната в тази насока банкова информация.

В останалата част прокурорът не поддържа подадения протест, като счита на първо място, че с оглед приетата пред въззивния съд съдебно счетоводна експертиза, не се установява извършването на престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК, вменено на подсъдимите, при различни форми на съучастие между тях. Излага в тази насока, че дружеството правомерно е използвало данъчния кредит, който не е бил признат от органите на данъчната администрация.

Що се отнася до престъплението по чл. 253 от НК се излагат доводи, че не са налице данни за предикатна престъпна дейност, с оглед и изложеното относно престъплението по чл. 255 от НК. Също така, акцентира и на обстоятелството, че инкриминираните по това деяние ценности са придобити със средства на фирмата и са заприходени като нейни активи.

Ето защо прокурорът моли за съдебен акт в посочения смисъл. Алтернативно прави искане, да бъде отменена постановената присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето и мотивирането на съдебния акт. Счита, че мотивите на присъдата не отговарят на законовите изисквания и правят волята на съда неясна. Според прокурора, в същите не е налице както описание, така и анализ на доказателствата по делото, като непълните и неясни мотиви в разглежданата хипотеза следва да бъдат приравнени на „липса“ на мотиви, което обуславя отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Моли за 3 съдебен акт в този смисъл.

Защитата на подсъдимия П. в лицето на адв. Х. моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд е направил един правилен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства, като е стигнал до правилни изводи относно липсата на данни за извършени престъпления от страна на подсъдимия П.. Оспорва становището на прокурора относно допустимостта на прилаганите СРС, с оглед рестрикциите по реда на Закона за адвокатурата. Сочи още, че постановеният съдебен акт не следва да бъде разглеждан като немотивиран, както и че се претендират нарушени права на страна, който има водеща роля в наказателното производство. Поради това моли за потвърждаване на постановения съдебен акт.

Подсъдимият Б. П. се явява лично и поддържа изложеното от своя защитник.

Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимите Р. С. и А. Д., адв. С. също пледира за потвърждаване на атакуваната присъда. Излага доводи, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства за извършено престъпление по чл. 255 от НК от страна на твърдения извършител, поради което и няма как нейните подзащитни да участват във вменената им помагаческа дейност. Сочи, че не се установява вреда за фиска от дейността на дружеството.

Що се отнася до престъплението по чл. 321 от НК, защитникът излага доводи, че същото се основава на разсъжденията на вещото лице О., без да са налице конкретни доказателства в тази насока.

Счита, че правилно са изключени от доказателствената съвкупност представените ВДС – и, резултат от прилаганите спрямо подсъдимите СРК, тъй като това е извършено в нарушение на защитата, дадена на адвокатите и техните сътрудници по Закона за адвокатурата, като акцентира изрично на немотивираността на даденото разрешение, както и че в искането не е посочено, че става въпрос за прилагане на СРС спрямо лица, упражняващи адвокатска професия. Излага и доводи, че е недопустим разпитът на свидетелите Т. и Т., с оглед участието им в друго процесуално качество и предвид изричната разпоредба на чл. 118, ал. 2 от НПК. С оглед изложеното, адв. С. поддържа, че по делото не са събрани доказателства, които да позволяват извод за извършено престъпление както от нейните подзащитни, така и от останалите подсъдими и моли за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда.

Подсъдимите Р. С. и А. Д. се явяват лично в съдено заседание и поддържат изложеното то своя защитник. Молят за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд и оставяне без уважение на подадения срещу нея протест.

Защитникът на подсъдимия Д. М., адв. И. оспорва протеста и моли същият да не бъде уважаван, а атакуваната първоинстанционна присъда – потвърдена като правилна и законосъобразна. Присъединява се към изложеното от другите защитници за недопустимостта на данните, извеждащи се от прилаганите спрямо подсъдимите СРС, като 4 счита, че срещу подзащитния й не са събрани други доказателства, от които да се допусне участието му в ОПГ. Счита, че правилно М. е признат за невиновен и моли постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият Д. М. се явява лично в съдебно заседание и поддържа изложеното от своя защитник. Моли за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимата П. М. се явява лично в съдебно заседание, като прави изрично изявление както съдебното следствие, така и устните прения да преминат без участието на защитника й. Присъединява се към изложеното от защитниците на другите подсъдими, говорили преди нея и моли за потвърждаване на присъдата, с която е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите срещу нея обвинения.

Защитникът на подсъдимата М. Б., адв. Л. също пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита, че не са събрани доказателства за извършване на каквото и да било престъпление от подзащитната й, в която насока, що се отнася до вмененото й престъпление по чл. 255 от НК, акцентира и на позицията на прокурора, който не поддържа обвинението и счита същото за недоказано. Що се отнася до престъплението по чл. 321, на същото няма както надлежно описание, така и посочени и събрани доказателства в негова подкрепа. Поддържа, че доказателствата, събрани чрез ползване на СРС са незаконни, доколкото всички разговори на адвокатите и техните сътрудници се ползват с неприкосновеност, още повече и в самото искане не е посочено, че СРС ще се прилагат спрямо лица, упражняващи адвокатска професия. Поради това счита, че няма как да се приеме, че защитата се отнася единствено до разговори на адвокат и клиент, след официализирането на отношенията им.