Решение № 76 от 11.11.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Чирпан, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20255540200251 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от А. В. Б., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 11287937, издаден от ОДМВР – Стара Загора (ЕФ). С него на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.

182, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител. С писмено становище оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалвания ЕФ, жалбоподателят Б. е санкционирана на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП („При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш…“), във връзка с чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП („Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, наказанието е…“), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП („Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“).

Според соченото в ЕФ, на 12.07.2025 г. в 11:31 часа, в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, път II–66, км 92+730, в посока запад–изток, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, е установена скорост на движение 73 км/ч, при отразен толеранс от 3 км/ч.

1

Административно-наказващият орган е приел превишение от 23 км/ч и е наложил глоба от 200 лв. при повторност, като е посочено, че жалбоподателят е собственик на автомобилхххххх От приложените по делото доказателства и извършената служебна проверка, относно издаването на ЕФ се установява следното:

По същество, съдът намира жалбата за основателна, но не по изложените съображения в нея, а поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно приложената по делото на Министъра на вътрешните работи заповед. Но при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

Към ЕФ са приложени снимков материал /стр. 18/, както и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата/стр 9/. От тях се установява, че нарушението е заснето с мобилна радарна система TFR1-M 618, като в снимковия материал е отразено ограничение 60 км/ч, „установена скорост“ 79 км/ч, „превишена скорост“ 19 км/ч и „за санкциониране“ 16 км/ч.

Съдът констатира несъответствие между данните, съдържащи се в електронния фиш, и данните от приложените доказателства/ снимков материал /стр. 18/, както и протокол по чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата/стр 9/. В ЕФ е посочено превишение от 23 км/ч, като прието ограничение е 60 км/ч, но в табличната част е посочено „разрешена скорост 50 км/ч“. От снимковия материал е видно, че уредът е отчел превишение 19 км/ч, а за санкциониране са приложени 16 км/ч. В протокола по чл. 10 също е отразено ограничение 60 км/ч. Така в административната преписка се съдържат три различни данни относно разрешената скорост и различни стойности за превишението, което води до неяснота относно точното вменено нарушение и препятства ефективния съдебен контрол.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в наказателното постановление (по арг. от чл. 189, ал.

4 ЗДвП – приложимо по аналогия към ЕФ) следва да бъдат посочени ясно „описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено“. Когато описанието е непълно, неясно или противоречиво, това води до съществено процесуално нарушение, което само по себе си обуславя отмяна на акта. В случая е налице именно такова противоречие.

Съдът намира, че не е възможно да се установи по несъмнен начин кое превишение е било вменено на жалбоподателя – дали 23 км/ч, 19 км/ч или 16 км/ч, както и върху кое ограничение е извършено – 50 км/ч или 60 км/ч. Това създава съмнение, което, съгласно принципа in dubio pro reo, следва да бъде тълкувано в полза на жалбоподателя.

Наред с горното, съдът намира за неправилно приложен и институтът на повторността. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № К/9441810 от 20.08.2024 г. За да е налице повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП и чл.

182, ал. 4 от ЗДвП, е необходимо второто нарушение да е от същия вид и за същия по вид състав като предходното. В преписката не са ангажирани доказателства относно правната квалификация на предходния ЕФ, за да се установи идентичност на нарушенията. Липсата на такива данни препятства възможността да се приеме повторност. Следователно неправилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като в резултат е наложена глоба 200 лв., вместо дължимата при първо нарушение за превишение до 20 км/ч – 50 лв. (чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП).

Съгласно трайната съдебна практика, включително на АС – Стара Загора и ВАС, когато е налице несъответствие между данните, отразени в електронния фиш, и тези от снимковия материал или протоколите към него, актът не може да бъде подложен на ефективен съдебен контрол и следва да бъде отменен. Такова противоречие се явява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.

При това положение съдът намира, че процесния електронен фиш е издаден при 2 съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Тъй като ЕФ следва да бъде отменен на процесуално основание, настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда възраженията изложени в жалбата.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя. Не се претендират такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11287937, издаден от ОДМВР – Стара Загора, с който на А. В. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във ар. ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

3