Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4876 от 02.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7399/2018
Вид
Решение № 4876
Подписан
02.07.2019
В сила
28.04.2020
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА АТАНАСОВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря Емилия

Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 7399 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 259748 от 06.11.2017г., постановено по гр. дело № 6027/2012г. по описа на СРС, 50ти състав, са отхвърлен предявените от М.Д.Д., Н.Д.Д., Л. Г.Д., С.В.Д., М.В.Д. и П.В.Д., положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Й.М.Д. за признаване за установевно по отношение на ответницата, че ищците са съсобственици общо на 2/3 идеални части, при следните квоти: М.Д.Д. – 2/12 ид.ч., Н.Д.Д. – 2/12 ид.ч., Л. Г.Д. – 1/12 ид.ч, С.В.Д. – 1/12 ид.ч., М.В.Д. – 1/12 ид.ч. и П.В.Д. – 1/12 ид.ч, от следния недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „****, представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 272 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** и последващ съгласно документ за собственост имот с планоснимачен № 232 в кв. 117 по плана на гр.София, местността „Сливница“, с площ от 280 кв.м., при граници ул.

„Майски ден“, УПИ ІV-229, 230, поземлен имот с планоснимачен № 231 и УПИ V – 232, 234, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, антре и избено помещение, както и заедно с построена в южната част на имота дървена барака.

В срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от ищците М.Д. и Н.Д., чрез процесуалния им представител адв.

К., е подадена въззивна жалба срещу решението на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от двамата искове за признаване за установено спрямо ответницата Й.Д., че двамата са собственици на по 2/12 ид.ч от процесния имот. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано правото на собственост върху спорния имот на общия наследодател на страните, въпреки че същите с писмена молба са представили по делото нотариален акт № 12 от 1935г., от който било видно, че Д.К.е придобил правото на собственост върху имота. Аргумент в подкрепа на това становище според въззивниците е и обстоятелството, че ответницата никога не е оспорвала, че общият им наследодател е бил собственик на спорния имот, като същата се легитимира като собственик на идеални части от същия имот именно с нотариален акт за дарение, в който като праводател е посочени Д.К.. Въззивниците сочат, че ответницата не е оспорила исковете, в това число и правото на собственост на ищците, придобито чрез наследяване, като единственият спорен въпрос бил относно размера на идеалните им части. В жалбата се твърди, че ответницата основава правата си на изтекла придобивна давност, въпреки че владението и не е било постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, без да е поддържано с насилие. Напротив, според въззивниците от изслушаните свидетелски показания било установено, че ищците-сънаследници многократно са правили опити да влязат във владение на съсобствения имот, но са били препядствани от ответницата по всякакъв начин, т.е поддържала е владението си с насилие, а останалите собственици не са бездействали. Изтъкват, че и друг съсобственик – Д.Д. също е живял в имота до смъртта си, от смъртта на когото не е изтекъл 10 годишния давностен срок. Сочи се, че в къщата е живяла и ищцата С.Д..

С оглед изложеното се моли въззивната жалба да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено и бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Изрично е направено искане и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение № 60, дело № 2503/2008г. от 15.12.2008г. на нотариус В.Б.. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК са подадени отговори на въззивната жалба както от останалите ищци С.Д., М.Д., П.Д. и Л.Д., така и от ответницата Й.Д.. В отговора си останалите ищци поддържат, че подадената въззивна жалба от М.Д. и Н.Д. е основателна, поради което молят да бъде уважена.

Ответницата Й.Д. в отговора на подадената от М.Д. и Н.Д. въззивна жалба изразява становище, че същата е неоснователна, като я оспорва изцяло. Подчертава, че още с определението, постановено от съда по реда на чл. 140 от ГПК, на ищците е изрично указано, че следва да установят правото на собственост върху процесния имот на техния наследодател. Сочи се, че въззиваемата е оспорила исковете, като е поддържала, че в продължение на 32 години е упражнява фактическа власт върху имота, което обстоятелство се установявало и от свидетелските показания. С оглед изложеното се моли жалбата да бъда оставена без уважение, а решението на Софийски районен съд – потвръдено.

От името на С.Д., чрез процесуалния и представител адв. К. в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от въззивницата иск е бил отхвърлен. В жалба на С.Д. е възпроизведено изцяло съдържанието на въззивната жалба, подадена от М.Д. и Н.Д., като са наведени идентични доводи. Моли се решението на Софийски районен съд в обжалваната част да бъде отменено, а въззивницата призната за собственик на претендираните от нея идеални части, като бъде отменен и констативният нотариален акт, с която ответницата се легитимира като собственик на целия имот.

Релевирано е искане за присъждане и на сторените по делото разноски.

От М.Д. и Н.Д. в законоустановения срок е подаден и отговор на въззивната жалба на С.Д., с който се поддържа, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Софийски районен съд е бил сезиран от М.Д., Н.Д. и В.Д., на мястото на когото в процеса по реда на чл. 227 от ГПК са били конституирани неговите наследници Л.Д., С.Д., М.Д. и П.Д., с искове срещу Й.Д. за признаване за установено, че ищците притежават общо 2/3 ид.ч от недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „****, представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 272 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** със складово предназначение, при квоти за М.Д. и Н.Д. по 1/6 ид.ч. или по 2/12 ид.ч, а за Л.Д., С.Д., М.Д. и П.Д. по 1/12 ид.ч. Твърди се, че процесният имот е бил собственост на Д.Х.К., който след смъртта си е оставил за свои наследници страните по делото. Ищците са посочили, че насочват исковете си срещу ответницата, тъй като същата като наследник на К.притежава 2/6 ид.ч от имота, но се е снабдила с констативен нотариален акт за целия имот през 2008г.

От ответницата е депозиран бланкетен отговор на исковата молба, в който е заявила, че оспорва предявените срещу нея искове.

След изтичане на срока за отговор по чл. 131 от ГПК, но преди първото по делото заседание от Й.Д. са депозирани две молби, наименувани „становище“, съответно с вх. № 1121557/01.12.2015г. и с вх. № 1049225/30.03.2016г., в които същата е посочила, че е единствен собственик на спорния имот, като 2/5 ид.ч от къщата и 1/5 ид.ч от дворното място са и били дарен от Д.К., а останалите идеални части от спорния имот е придобила по давност, във връзка с което се е сдобила с констативен нотариален акт от 15.12.2008г.

С решението си

Софийски районен съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищците не са доказали, че техният общ наследодател Д.К.е бил собственик на процесния имот.

От приетия по делото пред въззивната инстанция нотариален акт № 12, том VІ, рег. № 1112, дело 1052/1935г., на І нотариус при Софийския областен съд, се установява, че З.Д.М.продава на Д.Х.К.своята половина – ½ неразделна част от едно дворно празно място, находящо се в землището на с.Обеля, Софийско, местността „Витково – Ливаге“, цялото с площ 525 кв.м. според нотариален акт и според скица 484 кв.м., съставляващ парцел ІІІ от квартал 81А, при съседи М.К., шосе, С.Н.и А.С.. Към нотариалния акт е представена и записка № 156 от 15.05.1935 г. за вписване на нотариален акт за продажба, от която е видно, че нотариален акт № 12, том VІ, рег. № 1112, дело 1052/1935г., на І нотариус при Софийския областен съд е бил вписан.

Приет от

Софийски градски съд е и протокол от 27.03.1970г. по гр.д.№ 4681/1969г. на Софийски народен съд, за извършване на доброволна делба, от който се установява, че Д.Х.К.е бил съсобственик заедно със Д.Г.М., Д.Г.В.и Г.И.В.на недвижим имот, находящ се в гр.София, местността „Модерно предградие“, съставляващ имот планоснимачен № 5 от квартал 81 (стар и нов), целия с площ от 560 кв.м, при съседи на целия имот: от изток – Г.С.Х., запад – Г.Р.Д.и Г.Г.С., север – улица „Баба Парашкева“ № 27 и от юг – ул. ****, заедно с находящите се в имота жилищни сгради. В дял на Д.Х.К.е поставен следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, състояща се от две стои, кухня и антре, избено помещение под една от стаите с външно стълбище, находяща се в южната част на имот с планоснимачен № 5 от кв. 81 по плана на гр.София, местността „Модерно предградие“, с изложение към ***, дървена барака, заедно с ½ ид.ч от дворно място, описано по-горе, като съделителите са се споразумели К.да ползва реално южната половина на същото дворно място с лице към ул. „Майски ден“, при гранича на тази част от изток – Г.С.Х.а, запад – Г.Р.Д., север – Г.И.В., Д.Г.В.и Д.Г.М. и от юг- улица „Майски ден“.

От ответницата е представен нотариален акт № 190, том № ХІV, дело № 2545/1972г., на І нотариус при Софийски районен съд, за дарение на недвижим имот, въз основа на който се установява, че на 01.06.1972г. Д.Х.К.дарява на внучката си Й.М. А.следния свой собствен недвижим имот: 2/5 ид.ч. от масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, антре и избено помещение под една от стоите с външно стълбище, застроена в южната част на имот с пл.№ 5 от кв. 81, по плана на гр.София, местността „Модерно предградие“, с излаз към ул. „Майски ден; 2/5 ид.ч от дървена барака също застроена в южната част на имот с пл.№ 5, както и 5 ид.ч от дворно част от дворно място, върху което е построена сградата, представляващо имот с пл.№ 5 от кв. 81, по плана на гр.София, местността „Модерно предградие“, цялото от 552 кв.м., при съседи ул. „Майски ден“, Г.С.Х., ул. „Баба Парашкева“ и Г.Р..

По делото е представено удостоверение за наследници № 101/11.01.2012г. на Д.Х.К., въз основа на което се установява, че същият е починал на 17.11.1983г. и е оставил като наследници внуците си Й.М.Д., В.М.Д. и Д.М.Д.. Установено е още, че Д.М.Д. е починал на 21.08.2000г., като видно от представено удостоверение за наследници № 76/10.01.2012г. е оставил за свои наследници своите синове – Н.Д.Д. и М.Д.Д.. Приложено по делото е и удостоверение за наследници с изх.№ ГР-14-3802/20.10.2015г. на Д.Х.К., от което е видно, че В.М.Д. е починал на 16.02.2015г. (хода на процеса) и е оставил за свои наследници съпругата си Л.Д. и децата си С.Д., М.Д. и П.Д..

Съгласно приетия нотариален акт № 60, том ХІV, рег.№ 31908, дело 2503/2008г. на В.Б. – нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който на 15.12.2008г. Й.М.Д. е призната за собственик по давносттно владение на поземлен имот, находящ се в гр.София, ул. „****, съставляващ имот с планоснимачен № 232, от кв. 117 по регулационния план на гр.София, местност „Сливница“ с площ от 280 кв.м., при съседи ул. „Майски ден“, УПИ ІV – 229,230, поземлен имот с планоснимачен № 231 е УПИ V-232, 234, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, антре и избено помещение под една от стаите с външно стълбище и дървена барака, находяща се в южната част на гореописаното дворно място.