Решение № 318 от 11.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4520/2024
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Силвия Обрешкова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20243110204520 по описа за 2024 година Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. С. Н. против Електронен фиш сер. К № 5305062 на ОД МВРВарна, с който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимиран субект, при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш. Била изтекла предвидената от закона, погасяваща наказателното преследване, давност.
В съдебно заседание представител на въззивната страна не се явява и не изразява становище. В писмено становище ю.к. Л., представляваща ОД на МВР – варна , прави искане ЕФ да бъде потвърден. Не коментира възражението за давност.
След преценка на доказателствата, от фактическа страна съдът прие за установено следното:
На 15.09.21г. в 11.41ч. с автоматизирано техническо средство било установено, че л.а. Рено с рег. № С 4383 ХМ се движи по пътя Варна – Бургас до парк „Хепи ленд“, в посока гр.Бургас, със скорост 85 км.ч. при въведено ограничение 60 км.ч. Превозното средство било собственост на ЕТ“Ники 20 – 1
Н. Н.“. Срещу представляващия търговеца на 30.09.21г. бил издаден обжалвания електронен фиш. Същият бил връчен на наказаното лице на 07.11.24г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – материалите по АНП, в т. ч. справка за собственост, разпечатка от техническото средство, протокол за използване на АТС, протокол за метрологична проверка и др., както и от приобщената в съдебно заседание справка, видно от която АНО не разполагал с разписка за връчване на ЕФ. Доказателствата са събрани по реда на НПК и са непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
ЕФ и издаден в предвидения от закона срок и от компетентно лице и съдържа изискваните от закона реквизити, поради което в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно е приложен и материалният закон. Правилно е наложена глоба на физическото лице Н. Н., действащ като ЕТ"Ники 20-Н. Н.", правилно извършеното е квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 и е наложено наказание по чл. 182 ал. ал.2 т.3 от ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта от 60 км. ч. е превишено с 25 км. ч. извън населено място.
Въпреки горното, въззивната жалба е основателна. С нея не се оспорва съставомерността на деянието и не се твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения, но се твърди изтичане на погасяващата наказателното преследване давност.
Нарушението, за което е наложено наказанието е посочено да е извършено на 15.09.21г. Видно от приложената по делото справка е бил издаден на 30.09.21 г. и е бил връчен на 07.11.24г. От АНО е изискано да изпратят разписката за връчване на ЕФ, но видно от техен отговор от 06.12.24г, такава разписка не била налична. С последващо писмо на АНО е предоставена възможност да ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, прекъсващи погасителната давност, но такива не са представени, независимо от това, че тежестта на доказване на тези 2 обстоятелства е за ОД на МВР – Варна.
Предвид горното, с оглед събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът приема, че в периода 15.09.21 г. когато е извършено нарушението, до 07.11.24г., когато е връчен ЕФ, е изтекъл срока обикновената давност.
Изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което изключва отговорността. Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Чл.34 от ЗАНН не предвижда друго, т.к. регламентира срок за издаване на АУАН и за издаване на НП, но не и давностен срок за приключване на цялостното административно-наказателно производство пред всички инстанции, вкл. съдебните. По тези съображения, следва да намери приложение чл. 80 от НК, който урежда сроковете, в които следва да приключи едно наказателно производство, било то и административно.
Обратното би било нелогично, т.к. би означавало извършителят на административно нарушение да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление.
За административното нарушение е предвидено наказание „глоба”, което налага по отношение на същото да намерят приложение чл.80 ал.1 т. 5 по отношение обикновената давност и чл.81 ал.3 от НК, по отношение абсолютната давност. В случая, прекъсващо давността действие е издаването на ЕФ на 30.09.21г. Още преди връчването му обаче, на30.09.24г. е изтекъл срокът на обикновената давност по чл. чл.80 ал.1 т. 5, който е три години.
Т.к. Електронният фиш не е влязъл в сила преди изтичането на обикновения давностен срок, към настоящия момент са налице предпоставките за неговата отмяна.
Поради наличието на горните основания , съдът счита, че не следва да с произнася по справедливостта на наказанието.
Предвид горното, следва ЕФ да бъде отменен, а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, да бъде уставено без уважение.
Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш сер. К № 5305062 на ОД МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП на Н. С. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4