Определение № 4029 от 02.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4029 гр. София, 02.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002101144 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. К. К.-П., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 369 от 11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 616/2024 г. от Окръжен съд-Стара Загора, II Граждански състав, с което е потвърдено решение № 770 от 28.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2379/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от Е. К. К. - П. против Районен съд - Димитровград обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-13-168/29.06.2023 г., издадена от председателя на Районен съд - Димитровград и неговата отмяна и за възстановяване на Е. К.

К. - П. на заеманата преди уволнението длъжност - “административен секретар“ в Районен съд – Димитровград.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следния въпрос:

“Какво е съдържанието на понятието „йерархическа връзка на ръководство и контрол“ по смисъла на чл. 340а, ал. 2, т. 1 ЗСВ?“

Твърди се, че липсва практика на ВКС за съдържанието на понятието „йерархическа връзка на ръководство и контрол“ по смисъла на чл. 340а, ал.2, т.1 ЗСВ. Изразява се становище, че тълкуването на „неясната“ разпоредба е от значение за развитие на правото.

1

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че страните по спора са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор; ищцата е заемала длъжността „административен секретар“; трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД13-168/29.06.2023 г., считано от 29.06.2023 г., на основание чл. 340а, ал. 2, т. 1 ЗСВ; ищцата и съдебният деловодител Е. Г. М. са първи братовчедки; ищцата е давала предложения за повишаване размера на трудовото възнаграждение и е правила атестации за Е. М. - съдебен служител в „Съдебно деловодство“ при СИС; ищцата е била избрана за председател и член на група по условия на труд с мандат 4 години, считано от 03.08.2020г. Посочил е, че във въззивната жалба на ищцата се поддържат релевираните и пред първата инстанция три възражения, а именно: 1. Липса на йерархическа връзка на ръководство и контрол по смисъла на чл. 340а, ал. 2, т. 1 ЗСВ между длъжността, заемана от ищцата и длъжността на съдебния деловодител Е. М.; 2. Заповедта е издадена при условията на злоупотреба с право, тъй като съществува личен конфликт между страните и работодателят не е мотивирал преценката си защо уволнява административния секретар, а не съдебния деловодител; 3.

Заповедта е издадена в нарушение на правилата на КТ, не е спазено изискването за предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ, доколкото ищцата се е ползвала с такава по чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ.

По първото възражение на жалбоподателката въззивният съд е приел, че длъжността, която ищцата Е. К. е заемала при РС-Димитровград - „административен секретар“ и длъжността на нейната роднина по съребрена линия - четвърта степен се намират в отношения на власт и подчинение, както и че е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол между двете длъжности, което нарушава забраната, предвидена в чл. 340а, ал. 2, т. 1 ЗСВ и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение с единия от двамата съдебните служители по преценка на работодателя, без предизвестие на основание ал. 5, т. 2 на чл. 340а ЗСВ. За да направи този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/, съгласно която администрацията в съда е обща и специализирана и се ръководи от административен секретар или съдебен администратор.

Посочил е, че от цитираната разпоредба следва, че цялата администрация в съда се ръководи от съдебен администратор или административен секретар, тъй като разпоредбата не прави разлика между обща и специализирана администрация /съдебни служители/, противно на твърденията на въззивницата, че длъжността й е ръководна, но само по отношение на длъжностите, които се намират в „общата администрация“, докато длъжността „съдебен деловодител“ е към „специализираната администрация“. Установил е, че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ПАС е уредена длъжността „административен секретар“, а в ал. 2 на чл. 10 ПАС е предвидено, че когато няма назначен съдебен администратор, функциите му се изпълняват от административен секретар. Допълнил е, че в настоящия случай в РС – Димитровград длъжността „административен секретар“ е единствена и изпълнява функциите и на длъжността „съдебен администратор“. Позовал се е на чл. 5, ал. 1 ПАС, изясняващ какво е съдържанието на задълженията на съдебния администратор, а именно служителят планира, 2 организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, осигурява организационна връзка между административния ръководител и съдиите с администрацията на съда, организира разпределението на дейностите между отделните звена на администрацията на съда и изпълнението на задълженията на съдебните служители, организира провеждането на конкурси за назначаване на съдебните служители и участва в комисиите по провеждането на конкурсите в случаите, предвидени в този правилник, следи за спазването на трудовата дисциплина и уплътняване на работното време и др. Обяснил е, че точно такива функции са посочени и в длъжностната характеристика на ищцата, представена по делото /л. 22 - 24 от делото на РС – Пловдив/. Посочил е какви са задълженията на съдебния деловодител, като се е позовал на разпоредбата на чл. 38 ПАС и е акцентирал на точка 18, съгласно която съдебният деловодител изпълнява и други задължения, свързани с документооборота и определени със заповед на административния ръководител на съда или с разпореждане на съдебния администратор, съответно административния секретар. Допълнил е, че дали определен деловодител е в гражданско, наказателно, търговско, съдебно изпълнение или друго деловодство засяга единствено вътрешното разпределение на съдебните служители, но задълженията му, предвидени в чл. 38 ПАС са едни и същи. Позовал се е на чл. 16, ал. 1 от Правилата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /ППКДАС/, съгласно който длъжностите в администрацията на съдилищата са три вида - ръководни, експертни и технически. Цитирал е и разпоредбата на ал. 2, предвиждаща, че служителите на ръководна длъжност в администрацията ръководят, вкл. планират, организират, контролират съответната администрация, а ал. 3 урежда експертните длъжности. Посочил е, че според Класификатора длъжността „административен секретар“ е ръководна, а длъжността „съдебен деловодител“ е експертна - специализирана администрация, като е констатирал, че по този начин е оформено и поименното щатно разписание на Димитровградски районен съд от дата 01.06.2023 г. Допълнил е, че в Класификатора няма длъжност „Съдебен деловодител в Съдебно-изпълнителна служба“, поради което е направил извод, че единственият пряк ръководител на съдебния деловодител Е. М. е именно ищцата, изпълняваща длъжността административен секретар. В заключение по релевираното възражение е приел, че между длъжността на въззивницата „административен секретар“ и длъжността на „съдебния деловодител“ е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол, която връзка се определя от нормативните актове - ПАС, Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, ППКДАС, а не от обстоятелството, кой има последната дума при колизия на разпореждания от различни ръководни длъжности. Допълнил е, че задължението на съдебния деловодител да изпълнява разпорежданията на съдията, не означава, че няма задължение да изпълнява разпореждания на административния секретар, поради което е приел за неоснователни релевираните в този смисъл оплаквания на въззивницата в жалбата. На следващо място е счел за неоснователно и твърдението, че отношенията на власт и подчинение означавали едно лице да има последната дума в това да определи какво да стори друго лице.

Аргументирал се е, че обстоятелството, че съдебният деловодител принадлежи към 3 специализираната администрация, която подпомага и осигурява осъществяването на съдебната дейност, не изключва отношенията на ръководство и контрол между ръководните длъжности в съда, сред които е административният секретар и експертните, сред които са съдебните деловодители.

По отношение на второто възражение на ищцата, че заповедта била издадена при злоупотреба с право от страна на работодателя, въззивният съд, въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. И. М. и св. С. С. е приел, че не се установява наличие на личностен конфликт между ищцата и председателя на РС – Димитровград. Допълнил е, че по делото няма представено друго доказателство, което да установява наличие на конфликт между ищцата и председателя на ответника. Посочил е, че от свидетелските показания на св. С. се установява, че няма друг уволнен служител от екипа на предходния председател от страна на сегашния административен ръководител на ответния съд, поради което е направил извод, че не се потвърждават твърденията в исковата молба на ищцата, че е започнало разчистване на предишния ръководен екип.

Приел е, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е приложима за конкретните, посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение и тъй като нормата е императивна, приложното й поле не може да бъде разширявано. Допълнил е, че специалното основание по чл. 340а, ал. 5, т. 2 ЗСВ за прекратяване на трудовия договор със съдебен служител не е измежду посочените в чл. 333, ал. 1 КТ основания, за които е приложима закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, поради което е направил извод за неоснователност и на третото релевирано от жалбоподателката възражение.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че при тези мотиви на въззивния съд, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:

Когато се твърди основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване, според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да обоснове кумулативно, с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Посочването, че въпросите са такива от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, и че липсва практика на ВКС, не е достатъчна обосновка на тази специфична предпоставка. В настоящия случай, касаторът е посочил, че липсва практика на ВКС за съдържанието на понятието „йерархическа връзка на ръководство и контрол“ по смисъла на чл. 340а, ал. 2, т. 1 ЗСВ, както и че разпоредбата е „неясна“. Разпоредбата не е „неясна“. Настоящият състав намира, че разпоредбата е достатъчно ясна, и не възникват никакви съмнения във връзка с нейното точно разбиране и прилагане. Не е налице „липса на съдебна практика“ по въпроса. В постоянната и безпротиворечива практика на ВКС /решение № 704 от 09.12.2010 г. по гр. д. № 216/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О.; решение № 46 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г., Г. К., ІV Г. О. / е посочено, 4 че нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ съдържа прекратително за трудово-правната връзка основание, същата е императивна и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл. 107а, ал. 1 от КТ. Прието е, че правната уредба дава приоритетна защита на публичния интерес. Прието е, че несъвместимостта, разбирана като „йерархическа връзка на ръководство и контрол“ следва да бъде налице в момента на издаване на заповедта за уволнение, като решаващ признак е правомощието по ръководство и контрол. Посочено е, че щом несъвместимостта е поради йерархическата връзка с оглед семейно положение и родство, то това води до прекратяване на трудовото правоотношение.