Решение № 1309 от 21.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Пловдив, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330121907 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на Л. П. М., ЕГН **********, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРуП“ АД, ЕИК 202255877, за прогласяване нищожността на договорна клауза и установяване недължимост на суми. Ищецът твърди, че на ***** г. е сключил договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сумата от 3000.00 лв. при фиксирана лихва от 40.54% и годишен процент на разходите от 49.00%. Спорът произтича от чл. 1 на Приложение №3 към договора, според който кредитополучателят дължи възнаграждение за пакет „Преференциално обслужване“ в размер на 99.84 лв..

Този пакет включва услуги като удължено работно време, безплатно известяване за падеж, информация за промоции, преференциално разглеждане на искания за преструктуриране, участие в томболи и безплатно издаване на удостоверения за дълг. Ищецът поддържа, че тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и чл. 143, т. 19 от ЗПК, тъй като е в изключителен интерес на търговеца и противоречи на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. Твърди се също, че договорът има типов характер и не е индивидуално договорен, а въпросните услуги всъщност представляват действия по управление и усвояване на самия кредит, с което се цели заобикаляне на императивните разпоредби на закона.

Съдът намира предявените искове за основателни въз основа на 1 събраните по делото доказателства и правните норми, регулиращи потребителското кредитиране. Установено е, че на ***** г. страните са встъпили в облигационно правоотношение, като ответникът е предоставил заемни средства в размер на 3000.00 лв.. Централният правен въпрос засяга валидността на клаузата за допълнителни услуги в Приложение №3, предвиждаща плащането на 99.84 лв.. Съдът счита, че тази уговорка е нищожна, тъй като нарушава принципа на добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Изброените в пакета „Преференциално обслужване“ дейности – като известяване за падеж или участие в томболи – нямат самостоятелен полезен ефект за потребителя, който да оправдава допълнителен разход извън цената на кредита (лихвата). Тези действия по своята същност представляват типични административни и маркетингови разходи на кредитора, свързани с управлението на предоставения ресурс. Възлагането им на потребителя под формата на „допълнителна услуга“ противоречи на добрите нрави и представлява заобикаляне на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Клаузата не е била индивидуално договорена, а има общ, типов характер, което я прави неравноправна спрямо потребителя съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поради изначалната недействителност на уговорката, сумата от 99.84 лв. е недължима, а правните последици от нея следва да бъдат заличени.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по главния иск се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Е. И., като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за адвокатурата.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ЕАД Е. И. сума в размер от 400 лв/ С ДДС/.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, клаузата на чл. 1 от Приложение №3 към Договор за потребителски кредит от ***** г., сключен между Л.

П. М., ЕГН

2

**********, с адрес: *****, и „АЙ ТИ ЕФ ГРуП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, в частта, предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет „Преференциално обслужване“ в размер на 99.84 лв., поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРуП“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на ЕАД Е.

И., сума в размер на общо 400 лева/С ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство на Л. П. М. в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРуП“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на Л. П.

М. на осн. 78 ал.1 ГПК .сторени разноски в размер на 102 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3