Решение № 1089 от 26.08.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. П., 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220101047 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу З. М. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№77, ет.4,ап.10 ищецът „В. и к. у.“ ЕООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление град П., ул.“В. Я.“№6 представлявано от управителя С. С. твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника и по това заявление е било образувано ч.гр.д.

№4291/2023г по описа на РС-П.. Била е издадена Заповед №2209 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 874.24лв. за ползване на водопроводни и канализационни услуги, от които 667.58лв. главница по неплатени месечни фактури , дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 01.01.2019г до 24.100.2023г., мораторна лихва в размер на 206.66лв. за периода от 01.01.2019г. до 24.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането , както и съдебно –деловодни разноски в размер на 175лв./ от които 25 лв. ДТ и 150лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Твърди се, че в отношенията между страните е приложим договор №104900480 от 10.09.1998г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищцовото дружество като оператор на ВиК услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071817.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяна на ВиК услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл6, ал.1т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г., точка 26. Ответникът е ползвател на ВиК услуги и титуляр на партида с абонатен 1

№113700480 за адрес град П., ул.“П.“№77, ет.4, ап.10, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 01.01.2019г. до 24.10.2023г. от ищцовото дружество , изискуеми съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-071/17.07.2006г на ДКЕВР и чл.33, ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР . Твърди се, че от няколко години ответницата не е заплащала доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода, поради което за нея е възникнало задължение за заплащане на сумата от 667.58лв. главница и сумата от 206.66лв. мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 24.10.2023г.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото, чрез пълномощника му, е подадено писмено становище , с което се поддържат исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4291/2023г. по описа на РС-гр.П., че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника З. М. М.. Въз основа на така подаденото заявление заповедният съд е издал заповед№2209/29.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпорено длъжника Зарка М. да заплати на заявителя и ищец по настоящото дело сумата от 667.58лв., представляваща главница по непратени месечни фактури , дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, сумата от 206.66лв. мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 24.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 27.11.2023г до окончателното изпащане на вземането. В заповедта за изпълнение и по-конкретно в т.12 от заявлението като обстоятелства от които произтича вземането е посочено: че се дължи плащане за ползване на ВиК услуги за абонатен № 113700480 съгласно договор №104900480 от 10.09.1998г. , за което са издадени месечни фактури за периода 01.01.2019г до 24.10.2023г.Посочено е също така, че процесните суми за дължими съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от Общите условия на дружеството-оператор,одобрени с Решение №071/17.07.2006г на ДКЕВР и чл.33, ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ09/11.08.2014г на ДКЕВР. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в 2 хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №1160 от 08.02.2024г заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземанията , предмет на заповедта. Това разпореждане е връчено на заявителя на 19.02.2024г и в законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск.

Предвид изложеното съдът намира, че така предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пред.1 и чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими.Предявени са от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК заповед за изпълнение.

Заявителят е спазил едномесечния срок за предявяване на иска. Също така е налице развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното:

От ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства, неоспорени от ответника,се установява, че между страните по делото е сключен договор №104900480/10.09.1998г.за присъединяване на потребител и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.

В договора водоснабдения обект е индивидуалиран по местонахождение по следния начин: гр.П., ул.“П.“№77, ет.4. Не е посочен номер на апартамента, но поради липса на оспорване в тази насока съдът приема, че се касае именно за процесния имот , така както е описан в обстоятелствената част на исковата молба. По силата на този договор ищецът е поел задължение да доставя на ответника в качеството му потребител питейна вода както и да извършва услугата отвеждане на отпадните води от имота. Ответникът като насрещна страна по този договор е поел задължение да заплаща ежемесечно изразходваната и отведена вода в сроковете според общите условия за предоставяне на В и К услуги.

Установява се, че ответницата е вписана като абонат на ищцовото дружество под абонатен №113700480 за водоснабден имот в град П., ул.“П.“№77, ап.10, на който са издадени множеството представени от ищеца фактури, съдържащи се на лист 112-167 от делото , в които фактури е отразено стойността на доставената питейна вода и отвеждане на отпадни води за исковия период от 01.01.2019г. до 24.10.2023г.Представена е справка за абонатен №113700480 в която същите тези фактури са подробно описани / лист 62-77 от делото/. От неоспорените фактури и справка се установява, че ответницата дължи на ищеца сумата от 667.58лв., стойността на ползваните водоснабдителни и канализационни системи за периода от 01.01.2019г до 24.10.2023г.

От представената от ищеца Справка №925068/11.07.2024г. от Службата по вписванията- гр.П. се установява , че процесният водоснабден имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – жилище апартамент, находящ се в град П., ул.“П.“077, ет.4, ап.10 е собственост на община П..

По искане на ищеца от третото неучастващо по делото лице Община П. са 3 представени писмени доказателства: заповед №142/19.01.2018г. на кмета на община П., Анекс към договор за наем от 1105/30.09.2013г., подписан от ответницата и кмета на община П., договор за наем на общински жилищен имот №1105/30.09.2013г., подписан от ответвницата и кмета на община П., Заповед №661/05.04.2024г. на кмета на община П. и договор за наем на общински жилищен имот , сключен на 17.05.2024г между ответницата и община П.. От така описаните писмени доказателства се установява, че за периода от 30.09.2013г до 30.09.2018г. между община П. и ответницата З. М. е съществувало облигационно отношение по договор за наем на общински имот/ процесния водоснабден имот/, по силата на което ответницата е била наемател на общинския имот- апартамент, находящ се в град П., ул.“П.“№77, ет.4, ап.10. Със Заповед №142 от 19.01.2018г е изменена предходната Заповед №2210/20.09.2013г., въз основа на която е сключен договора за наем№1105/30.09.2013г. като ответницата е настанена отново за петгодишен срок в същото жилище. Тук е мястото да се посочи, че по делото не е представен договор за наем между страните, сключен на базата на Заповед №142/19.01.2018г. Установява се, че въз основа на Заповед №661/05.04.2024г на кмета на община П. е сключен на 17.05.2024г договор за наем на същия този общински имот между община П. като наемодател и ответницата като наемател със срок на договора пет години.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които са неоснователни по следните съображения:

За основателността на главния иск ищецът следва да установи:1/ между него и ответника е съществувало договорно отношение по предоставяне на ВиК услуги през процесния период и на твърдяното основание,2/имотът е собственост на ответника или върху него същият има ограничено вещно право на ползване, 3/ ищецът е доставил водоснабдителните и канализационни услуги през процесния период на стойността, която претендира/а именно стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги ред, 4/ изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главницата, 5/ одобряването и обнародването на Общите условия на оператора през процесния период. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и начални момент на забава по всяка главница.

Факт е, че ищцовото дружество е експлоатационно предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричано на кратко ВиК оператор Същото предоставя услуга по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, пречистване на отпадъчни води в имотите на потребителите в урбанизираните територии и конкретно на територията на град П.. Отношенията между ВиК операторите и техните клиенти/ потребители/ се уреждат при Общи условия. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ ВиК операторите 4 публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на Вик услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Ищцовото дружество е представило с исковата молба действащите Общи условия за процесния период , а именно Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите му, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г.

Ищецът ангажира доказателства, установяващи факта на публикуване на Общите условия на договорите за ВиК услуги в централен и местен ежедневник. По делото не са въведени твърдения, респективно липсват данни в 30 дневен срок след влизането в сила на Общите условия ответникът да е изразил несъгласие с тях чрез депозиране на писмено заявление, с което да се предлагат различни общи условия.