Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 17.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3011/2021
Вид
Решение № 382
Подписан
17.03.2022
Състав
Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503011 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение 263548/01.06.2021 г. по гр.д. № 8110/2019 г. на СГС, I-6 състав е осъдено „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на А. Е. В. сумата 24 000 лева, частично от общо претендирани 120 000 лева, на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, която сума представлява застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.03.2019 г. от водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СВ 2369 КМ, чиято отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. до окончателното издължаване, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 24 000 лева до 60 000 лева, на основание чл. 51, ал. 2 ГПК, поради приет принос в размер на 70%.

Въззивни жалби са депозирали и двете страни.

Ищецът А. Е. В. е депозирал въззивна жалба срещу пъровинстанционното решение, с която го обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над сумата 24 000 лева до 60 000 лева. Поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и моли същото да бъде отменено и да му бъде присъден пълния размер на претенцията от 60 000 лева. Твърди, че СГС правилно установил травмите му и правилно му определил обезщетение в размер на 80 000 лева, но неправилно го намалил със 70% Поддържа, че отговорността на водача на лек автомобил „Пежо“ била много по-голяма от тази на блъснатия пешеходец, като намира, че приносът на последния е не повече от 30%.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД не е депозирал отговор на въззивната 1 жалба на ищеца, но е депозирал въззивна жалба против първонистанционното решение в неговата осъдителна част. Поддържа, че по делото изобщо не се установявало да е налице противоправно поведение на застрахования при него водач, а изключителна вина за настъпване на ПТП имал пешеходецът. Поддържа, че в допълнителното заключение на САТЕ симулацията била направена без да бъде взето предвид, че лявата лента за движение също е била заета от автомобили и видимостта на водача е била много малка. Не можел и да поддържа сочената за безопасна дистанция от вещото лице от 28.90 м. при наличието на интензивен трафик. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че водачът следвало предварително да направи преценка за наличието на опасност, както и че следвало да си осигури добра видимост към пътната обстановка, поддържайки дистанция от 28.90 м. с предния автомобил. Неправилен бил извода на СГС, че незадействането на спирачната система от водача е в причинна връзка с ПТП. Застрахователят поддържа още, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е завишен спрямо вида на травмите и възстановителния период, както и с оглед икономическата обстановка в страната.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, а предявеният иск – отхвърлен.

Ищецът А.В. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът А. Е. В. е твърдял в исковата молба, че на 06.03.2019 г. около 19,30 часа в гр.София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Ал.Малинов“ към ул. “Павел Красов“, С. Д. С. управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***. В района на № 116 не пропуснал пресичащият бавно, със спокоен ход /тъй като бил алкохолно повлиян/ пътното платно пешеходец - ищеца по делото, вследствие на което настъпило ПТП по вина на водача на превозното средство. Твърдял е, че в причинна връзка с произшествието на ищеца били причинени следните телесни увреждания: полифрагментни фрактура на подбедрицата-закрито, кръвонасядане в областта на дясна раменна става, фрактура на горната част на раменната кост, охлузна рана в областта на таза в дясно, фрактура на 7,8 и 9-то ребро в ляво, фрактура на 6,7 и 8 ребро в дясно. Твърдял е, че след ПТП ищецът бил настанен за болнично лечение, като на 08.03.2019 г. било извършено наместване и стабилизация на фрактурата с вътрешна фиксация /застопоряващи винтове/. След ПТП ищецът бил в изключително тежко физическо състояние вследствие на получените увреди, довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, дясното рамо и болки в областта на гръдния кош, което му създало затруднения в обслужването и извършването на всички обичайни човешки нужди. Според ищеца при него все още е налице срив в самочувствието и силен психически дискомфорт.

Ищецът е твърдял, че водачът С. С. е застраховал гражданската си отговорност 2 при ответника с полица № BG/08/118001450092 от 17.05.2018 г., валидна до 16.05.2019 г.

Предвид изложеното и искал от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 000 лв., частично предявена от общо претендирания размер от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. датата на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до окончателното издължаване.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Дженерали Застаховане“ АД, който е изразил становище за неоснователност на исковете. Не е оспорвал качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а.м. „Пежо 206“ с с рег. № *** към деня на твърдяното в исковата молба събитие-06.03.2019 г., но е поддържал, че не е налице противоправно поведение на застрахования водач. При условията на евентуалност е заявил възражение за изключителен принос за реализиране на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, с твърдението, че последният се е намирал на платното за движение на оживен булевард в тъмната част на денонощието, на място, което не е определено за пресичане на пешеходци и предвид липсата на адекватна оценка за пътната обстановка, предвид алкохолното си опиянение, не е изпълнил задължението си преди да навлезе на пътното платно да се увери в липсата на приближаващи пътни превозни средства и в случай, че е имало такива да се съобрази с разстоянието си до тях и със скоростта им на движение. Оспорвал е наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и претендираните вреди. Оспорвал е и размера на иска като силно завишен.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.

Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в него, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо“, управляван от С. С. към датата на ПТП с „Дженерали Застраховане“ АД; получените от ищеца травми във връзка с ПТП. Спорно пред настоящата инстанция е дали ПТП е настъпило в резултат на противоправно поведение на водача С. С., размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с ПТП, както и какъв е размера на приноса на ищеца за настъпването на ПТП и съответно за настъпилите вреди.

За установяване механизма на ПТП, относим към преценка поведението на всеки от участниците в ПТП, в първата инстанция са събрани писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в досъдебно производство по случая, разпитан е свидетелят С. Д. и е дадено заключение на САТЕ. Допълнително заключение на САТЕ е изслушано пред въззивната 3 инстанция.

Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е съобразил данните в тях, заключение по САТЕ е дал вещото лице инж. С.Д., неоспорено от страните. Същият е посочил, че механизмът на ПТП е следният: ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ на прав пътен участък. Бул.

„Цариградско шосе“ се състои от две платна, разделени от разделителен остров с монтирана метална еластична ограда и е предназначен за двупосочно движение на автомобили, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието с добра метеорологична видимост. Булевардът е осветен с локално улично осветление. Процесният лек автомобил се е движел по бул.

„Цариградско шосе“ в средната пътна лента с посока от центъра на гр. София към Околовръстен път със скорост от 65 км./ч. и опасна зона за спиране 51 метра.

Приближавайки към мястото на ПТП, в същото време пешеходец предприема пресичане на платното за движение на бул. „Цариградско шосе“, от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила. Той е прескочил металната еластична ограда, намираща се в ляво и върху ограничителния остров, преминал е върху лявата лента за посоката на автомобила и е навлязъл върху средната пътна лента, по която се е движил процесният автомобил. Водачът му не е реагирал с аварийно спиране. Реализирало се е ПТП, като автомобилът челно, в зоната на средата на предната си част е ударил пешеходеца от дясната му страна. Пешеходецът е бил качен върху капака на автомобила и е бил отхвърлен напред под малък ъгъл надясно, като автомобилът е спрял аварийно преди да го прегази.

В допълнително заключение на САТЕ инж. Д. е посочил, че разстоянието, на което се е намирал автомобила от местоудара в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение е 61.22 м. Лек автомобил Пежо се е движел на около 3-4 метра зад друг автомобил и в това свое положение не е могъл да види пешеходеца в момента на стъпването му на пътното платно. Този друг автомобил е направил маневра за заобикаляне на пешеходеца отляво, като при това е изминал 28.90 м. На толкова се е намирал и лек автомобил „Пежо“, когато за него пешеходецът е станал видим. Тъй като това отстояние е по-малко от опасната зона за спиране (51 м.), то той не е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Вещото лице е изчислил, че за да може водачът на лек автомобил „Пежо“ да види стъпването на пешеходеца на пътното платно, той е трябвало да се движи на дистанция зад другия автомобил от 28.90 м.