Определение № 351 от 06.11.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Търговище, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500255 по описа за 2024 година Постъпило е възражение от И. М. И.ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-ИВАН ИВАНОВ“ ЕИК 125545011 със седалище и адрес на управление (населено място), действащ чрез пълномощника си адв. Д. М.

АК – Търговище, съдебен адрес (населено място), по реда на чл.423 от ГПК.

Възражението е по заповед за изпълнение № 25 от 25.03.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 344/23 по описа на Районен съд – Омуртаг.

С възражението се излагат доводи, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника. Твърди се, че е узнал за издадената заповед на 08.07.2024 година, на която датата кмета на с. Момино, му е връчил съобщение за наложени запори на банкови сметки на търговеца. Твърди се още, че по други дела във връзка с издадени заповеди за незабавно изпълнение, те са били връчвани на адреса на търговеца, а в конкретния случай, не е бил намерен на същия този адрес. Така е бил лишен от правото му да депозира възражение против издадената заповед. Моли да бъде прието възражението и против заповедта.

Насрещната страна „Тузлушка гора“ /н/ ЕООД ЕИК 125548831, счита възражението за неоснователно. Доводите са, че заповедта е връчена на адреса на търговеца, обявен в ТР.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Съдът приема, че е сезиран с възражение по чл. 432 от ГПК, от обстоятелствената част, на което следва извода, че длъжникът се позовава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК- заповедта не е била надлежно връчена. Твърди, че издадената против него заповед не му е била надлежно връчена, поради което е лишен от правото да подаде възражение против нея.

Против молителя ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-ИВАН ИВАНОВ“ ЕИК 125545011 със седалище и адрес на управление (населено място), е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 25 от 25.03.2024 година, по ч.гр.д.№ 344/23 по описа на Районен съд – Омуртаг. Заповедта е издадена по депозирано от Тузлушка гора“ /н/ ЕООД ЕИК 125548831 въз основа на Акт за начет № 11-04-28/05.12.2018 година на АДФИ, по реда на чл. 417 от ГПК, при което се връчва от съдебен изпълнител, ведно с поканата за доброволно изпълнение. Към делото е приложена покана за доброволно изпълнение, в която е отбелязано, че ведно с нея се връчва и заповед за изпълнение на парично задължение № 25 от 25.03.2024 година, коато длъжностното лице, връчващо призовки и съобщения е отбелязало, че на три различни дати, адресът е посетен, никой не е намерен, не е намерен и служител съгласен да приеме поканата. По данни на съсед, фирмата е напуснала адреса. От справката в ТР се установява, че това е вписаното седалище и адрес на управление на търговеца, към момента на връчване на заповедта. Съгласно становището на съдебен изпълнител при РС – Омуртаг, съобщението за наложени запори върху банковите сметки на търговеца, във връзка с изпълнение на вземането по заповедта, му е връчено на 08.07.2024 година.

От правна страна, съдът приема следното: възражението, депозирано на 06.08.2024 година, е подадено в срока по срока по чл. 423 от ГПК, поради което е допустимо. Правото да депозира възражение против издадената заповед пред въззивния съд, може да бъде упражнено в едномесечен срок, който започва да тече от узнаване за издадената заповед. В настоящият случай доказателствата сочат, че длъжникът е узнал за издадената против него заповед на 08.07.2024 година, а възражението е депозирано на 06.08.2024 година. Като подадено в срок, то следва да бъде разгледано по същество.

При издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, заповедта се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, ведно с поканата за доброволно изпълнение. Относно връчването са 2 приложими правилата на чл. 50 и от ГПК, доколкото длъжник по заповедта е търговец. Връчването на съобщения на търговци и юридически лица се извършва в канцеларията им, като може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме, а връчителят е длъжен да посочи имената и длъжността на получателя. Ако юридическото лице е напуснало адреса, съобщението следва да се върне в цялост, без да се лепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, но след като връчителят е събрал данни, че юридическото лице е напуснало адреса. В случая връчителят е посетил адреса на търговеца, който е вписан в ТР към момента на връчването, на три различни дати, без да намери лице, на което може да връчи поканата. Събрал е данни от съсед, че фирмата е напуснала адреса, при което следва че връчването е редовно.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че възражението не следва да бъде прието, доколкото е спазена процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 25 от 25.03.2024 година, по ч.гр.д.№ 344/23 по описа на Районен съд – Омуртаг, на длъжника ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-ИВАН ИВАНОВ“.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК на ЕТ „ЛЕСКОМЕРС-ИВАН ИВАНОВ“ ЕИК 125545011 седалище и адрес на управление (населено място), действащ чрез пълномощника си адв. Д. М. АК – Търговище, съдебен адрес (населено място), като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3