Решение № 3925 от 10.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3925 гр. Пловдив, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330106205 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. И. Д., ЕГН **********, против З. В. Ш., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50, вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждането му да заплати следните суми: сумата от 6000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, наранявания в областта на десния крак – бедро, слабини и глезен, дясна ръка и дясно око, уплаха, стрес, потиснатост, напрегнатост и емоционален дискомфорт, безсъние, главоболие и еректилна дисфункция, вследствие на инцидент, при който ищецът бил ухапан от стопанисваното от ответника куче, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – ** г. до окончателното й погасяване; както и сумата от 535.51 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – за закупени лекарства, медикаменти и медицински услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ** г. до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че живее в жилище, находящо се в гр. **, ул. **, заедно със семейството си – ** и две непълнолетни деца, както и, че е собственик на куче – **, която е на ** години. Близо до тях – на ул. ** живее ответника, който също притежава куче порода **, отговаряща на името ** и на възраст около ** година.

Твърди, че на ** г., около ** ч. се прибирал в дома си, след разходка с кучето му, което било с поставен намордник и на къс повод, като малко преди дома си, му свалил намордника, тъй като същото започнало да диша тежко, а било бременно. Непосредствено преди да се прибере в имота си, кучето на ответника внезапно изскочило от входната врата на имота му и бързо се насочило към него и кучето му. Достигайки до тях, веднага се нахвърлило върху кучето на ищеца, опитвайки се да го захапе за врата. Ищецът се опитал да издърпа своето куче, за да го предпази от нападението на другото. Изведнъж кучето на ответника се хвърлило върху него и го захапало в областта на десния крак – в горната част 1 на бедрото и в близост до слабините. Усетил остра болка и в областта на глезена, както и по дясната ръка. Усетил и силна болка в дясното око и се появил кръвоизлив.

Междувременно от имота на ответника, излезли двама мъже, единият от които започнал да дърпа кучето на ответника, като с големи усилия успял да го издърпа и да прекрати нападението.

Като последица от инцидента имал сериозно нараняване в областта на десния му крак – бедрото, слабините и глезена, както и дясната му ръка и дясното око. Освен болките и страданията, причинени му от нанесените му телесни повреди, изпитвал и негативни емоции, уплаха, стрес, потиснатост, напрегнатост и емоционален дискомфорт, безсъние, главоболие и еректилна дисфункция, започнал да изпитва панически страх при излизането си от вкъщи от евентуална внезапна поява на агресивното куче.

В резултат на нападението, бременното му куче **, освен, че било нахапано и с разкъсано ухо, изгубила едното от кученцата си. Същото претърпяло спешна операция, което допълнително го разстроило и му причинило допълнителни вреди.

Освен гореописаните неимуществени вреди, ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински услуги за прегледи и лечение, както за него, така и за кучето му, на обща стойност 535.51 лева, формирани, както следва: закупени лекарства на ** г. в размер на 9.38 лева; заплатена сума на ** г. в размер на 14 лева във ветеринарна лаборатория; закупени медикаменти от ** г. (компреси, марли, спирт, реванол, кислородна вода и др.) в размер на 9.97 лева; закупени медикаменти (марли, памук и др.) на ** г. за сумата от 12.16 лева; такса за преглед на ищеца в УМБАЛ „Св.Г.“ на ** г. – в размер на 50 лева; за лекарства и операция във ветеринарна амбулатория ** на ** г. - в размер на 440 лева.

Предвид изложеното, моли за уважаване не предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. В. Ш. е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, по основание и размер.

Излага становище за нередовност на исковата молба.

Не оспорва, че е собственик на куче, порода **, с име **, което е състезателно куче, което има личен треньор. Твърди, че е дресирано изключително строго, поради което много добре възпитано и стриктно изпълнява всякакви команди, кротко и спокойно е. Излага, че агресивни кучета не са подходящи за дресировка и не могат да бъдат състезателни кучета. ** бил участвал в различни състезания, конкурси и киноложки изложби, както в България, така и в чужбина, като много пъти бил награждаван. Затова оспорва, като изцяло неверни твърденията на ищеца, че ** е агресивно куче, което може да създава каквито и да било проблеми, още по – малко да напада хора.

Твърди, че е точно обратното – кучето на ищеца е агресивно, неконконтролируемо и не е дресирано да изпълнява, каквито и да било команди, то било учено да бъде агресивно и да напада; проявявало агресивно поведение всеки път, когато минавал някой покрай имотите на ищеца и на ответника. Сочи, че ищцовото куче лае, без да спре, хвърля се на оградата и търси начин да излезе, за да нападне, като били многократно случаите, в които кучето на ищеца се спускало към и нападало агресивно кучето на ответника. Твърди и, че кучето на ищеца никога не било извеждано за разходка с поставен намордник, дори много често се разхождало и без повод-пуснато да се движи свободно и безконтролно.

Излага, че междусъседските конфликти между страните датират от няколко години, като провокациите на ищеца и ** му не били еднократен акт, като всеки път, в който не са успявали да получат очакваното внимание, са подавали сигнали до различни институции, като от 2013 г. - 2014 г. до сега, имало подадени в РП – ** около 10 сигнали от ищеца срещу ответника или срещу други лица, които по някаква причина са се намирали в имота на 2 ответника. Сигнали били подавани и до Инспектора на Община **, БАБХ и териториалните й звена и др. Служители от тези институции били извършили проверки на ответника и след като установявали, че няма нарушения, че кучето е спокойно и възпитано, прекратявали преписките.

Относно датата на инцидента – ** г., твърди, че ** е бил в двора на къщата на ответника, заедно с треньора му К. Г.. В същото време, в двора бил и А. Т., който се грижел за поддръжката на двора на ответника. Ищецът минавал по улицата с неговото куче, което, след като е видяло ** в двора, се е спуснало към него и е започнало много силно да лае.

Кучето на ищеца не е имало намордник. В резултат на нападението на кучето на ищеца, двете кучета са започнали да се борят и хапят. Вместо да укроти собственото си куче, ищецът започнал изключително силно и агресивно да рита ** в областта на гръдния кош, респ. ребрата. При борбата, двете кучета са се въртели около него, ръмжели са, лаели са и всяко се е опитвало да надделее. Оспорва твърдението, че ** е нападнал ищеца, както и, че се е опитал да захапе кучето му. Оспорва твърденията, че в резултат от ухапване от **, ищецът е получил описаните травматични увреждания, респ. телесни повреди, като навежда доводи, че е напълно възможно травмите на ищеца да са причинени от неговото собствено куче.

На следващо място, счита, че изключителна вина за описаните вреди има самият ищец, който въпреки че много добре е започнат с агресивно-провокативно поведение на собственото си куче и след като е видял, че дворната врата на ответника е отворена и ** е вътре в двора, е могъл да избегне конфликт, като заобиколи или премини по другия тротоар.

Счита, че ищецът не е положил елементарна грижа за собствената си безопасност и тази на животните, като по този начин е станал повод за конфронтацията между двете кучета.

Излага, че проявата на груба небрежност и неупражняването на контрол и надзор над собственото му куче е единствената причина за конфликта между двете кучета, респ. за евентуално претърпените от него вреди. Счита, че ищецът има изключителна вина за случилото се, поради което не може да претендира обезщетяване на вреди, резултат от собствената му груба небрежност. При условие на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат.

Оспорва изцяло описаните в исковата молба травматични увреждания, както на ищеца, така и на кучето му.

Оспорва същите да се намират в причинна връзка с описания инцидент, както и да са причинени от кучето му

Оспорва и размера на всяка от предявените претенции, като неоснователни, недоказани и прекомерно завишени.

Оспорва всички, описани медикаменти да са били реално ползвани от ищеца, както и, че са били необходими за лечение и възстановяване във връзка с описания инцидент.

Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По редовността:

Възражението в Отговора на исковата молба не се споделя. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът, които съответстват на формулирания петитум.

По същество:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е.

3 положителните елементи от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД – че ответникът е собственик на кучето, че същото е следвало да бъде надзиравано от него, че на процесната дата, кучето е било оставено без надзор, при което, поради агресивния си нрав, е наранило ищеца в посочените телесни части, чрез ухапване, при което са му причинени, сочените в исковата молба неимуществени вреди по вид и степен, както и твърдените имуществени такива /разходи за прегледи и лечение/; пряка и непосредствена причинна връзка между нападението на кучето и вредите, а също и размерите на претендираните обезщетения.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: домашният любимец – куче, с име **, порода **, е собственост на ищеца, а домашният любимец – куче с име **, порода **, е собственост на ответника; че ищецът и ответникът си отглеждат кучетата в имотите си, находящи се в съседни имоти в гр. **, ул. ** № **; че на ** г. е настъпил инцидент между двете кучета, като ищецът е бил със своето куче. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 10152/16.08.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От приетия по делото като писмено доказателство – паспорт на домашен любимец /36-40/, се установява, че З. Ш. е вписан като собственик на куче с име **, порода „**“, родена на ** г., с поставени маркировка и ваксини на кучето, което се отглежда в дома на ответника Ш., находящ се в гр. **, ул. **. В паспорта като собственик е вписан и К. Г., който от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства - Оценка на характера на ** от Сдружение за ** „** (СВ)“ Е.Ф. от ** г.; Паспорт за оценка от киноложка изложба за млади кучета „** (СВ)“ Е.Ф. от ** г.; Сдружение ** от ** г. и от ** г. /л.** – в превод на български език/, се установява, че кучето ** се обучава и тренира от водача му К. Д. в дома на З. Ш., находящ се в гр. **, ул. **.

По делото като писмени доказателства са приети: справка от Районна прокуратура – ** за всички подадени от Г. Д. сигнали за период от 10 години назад, с посочени номера на образуваните преписки и лицето или институцията, срещу която е подаден сигналът /**/; справка от Община ** относно подадени от Г. Д. сигнали за период от 10 години назад, с посочени номера на образуваните преписки и лицето или институцията, срещу която е подаден сигналът /**/; справка, ведно с приложените преписки, от Община **, ** Общински Инспекторат за получени сигнали от Г. Д., с посочени номера на подадените сигнали и лицето, срещу която е подаден сигналът /л.**/; справка, ведно с приложените преписки от Министерство на земеделието и храните, БАБХ, за подадени сигнали от Г. Д., с посочени номера на подадените сигнали и лицето, срещу която е подаден сигналът /**/.