Решение № 1409 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330204754 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-006260/06.08.2024г. на Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят В. Т. Т. в жалбата си моли съда за отмени издаденото наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. В съдебно заседание редовно призован, се явява. Явява се и процесуалния му представител - адв.И. И., който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОД на МВР Пловдив Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави 1 възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против В. Т. Т. за това, че на 10.07.2024г. в 10:33 часа в гр.Пловдив, бул.“В. Априлов“ № 124, посока север управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ** личен като: 1. Преминава на забраняващ сигнал на пешеходен светофар /Червено/ работещ в нормален режим на работа, с което е извършил: 1. Не спира пред пешеходна пътека.

С това виновно е нарушил чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 1327912 от 10.07.2024г., съставен от А. Е. Г. – ** при ОД на МВР Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни, достоверни и взаимноподкрепящи се.

От събраните и проверени по делото доказателства безспорно се установява неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението му по чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, който като водач на ППС на инкриминираните дата и място не е спрял пред пешеходна пътека при подаден забраняващ за преминаването сигнал на пътен светофар, регулиращ преминаването на пешеходците през пешеходната пътека. В случая за съставомерността на нарушението е без значение дали е имало или не пешеходци на платното за движение или на тротоара, каквито доводи е изтъкнал жалбоподателя в жалбата си.

Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

2

При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира неизпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по-точно липсата на пълно излагане на обстоятелствата, при които е реализирано нарушението и на онези факти и обстоятелства, които са от значение за съставомерността му.

Разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водачът на пътно превозно средство, когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик и е подаден сигнал, който забранява преминаването, да спре пред пешеходната пътека. В случая описвайки нарушението, актосъставителят и наказващият орган са се ограничили да посочат единствено, че водачът Т. при управление на процесния автомобил преминава на забраняващ сигнал на пешеходен светофар /червено/ работещ в нормален режим на работа. Никъде не е посочено, че преминаването на пешеходците се регулира с пешеходна пътека, нито, че жалбоподателят не е спрял пред нея. Последното е споменато в онази част от административните актове, в която обичайно техните съставители цитират нарушената правна норма, която в случая даже не е възпроизведена в цялост, така както се съдържа в Закона. Липсва и друг посочен обективен елемент от съставомерността на извършеното деяниие, а именно, че преминавайки през пешеходната пътека, водачът не е осигурил предимство, както е предвидено в приложената в случая санкционна разпоредба на чл.185, ал.5, т.2 от ЗДвП. Липсата на тези данни е съществен пропуск в издаденото НП, като следва да се отбележи, че тяхното установяване не може да се извлича единствено от доказателствата, събрани по делото, без да е намерило отражение в съдържанието на АУАН и НП.

Изложеното дотук налага извода, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като е налице непълно и некоректно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговото описание, което се явява нарушение на императивните изисквания на Закона, относоно минимално изискуемите реквизити съответно на АУАН и НП. Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност в пълна степен да узнае за какво нарушение е наказан, кои са правнорелевнтните факти и обстоятелства, които следва да оборва. Поради въззивните функция на настоящата инстанция 3 посочените процесуални нарушения не могат да се отстранят, което е основание за отмяна на постановлението.

По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-006260/06.08.2024г. на Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие.

Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено изцяло и в брой и съответства на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-006260/06.08.2024г. на Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с 4 което на В. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В. Т. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5