Решение № 2255 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2255 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20241110208263 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. О. З. чрез адв. Х. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № ********************* г., издадено от Директора на Национално тол управление (НТУ) в Агенция "Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева по чл. 179, ал.

3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

С подадената жалба се иска наказателното постановление да бъде отменено поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и поради необоснованост. Основен довод на жалбоподателя е, че той не е отговорен за плащането на дължимата пътна такса. Изтъква, че не той е лицето, управлявало процесното ППС на 14.04.2024г. и че недостатъчен аргумент в подкрепа на това твърдения на наказващият орган е фактът, че той е спрян при управлението му няколко дни по-късно на 26.04.2022г. Посочва, че е назначен като с трудов договор от 25.04.2022г., от която дата заема длъжността „Международен шофьор“. По изложените съображения за това, че не е установено авторството на деянието, иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата е посочено, че нарушението не е описано пълно и ясно, като не е ясно посочено мястото на нарушението, което не позволява и надлежното определяне на наказващия орган и компетентния съд, който да разгледа жалбата. Сочи се също и липса на точно описание на нарушението по отношение на съставомерните технически характеристики на МПС в АУАН, които са допълнени в НП без наказаното лице да е имало възможност да се запознае с тях. Жалбоподателят допълва, че в НП е дадено противоречиво 1 описание на нарушението и липсва правното основание за ангажиране на отговорността на водача, което затруднява защитата му. Като допълнителни пороци на НП се сочат липсата на мотиви за субективната страна на нарушението, както и непосочването на размера на дължимата пътна такса, която се твърди да не е била платена своевременно, което е препятствало и жалбоподателя да плати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 Закона за пътищата.

Административнонаказващият орган – директора на Национално тол управление в Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 26.04.2022 г. в 00:45 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт "Кулата" пристигнало пътно превозно средство – влекач „М.“, модел „А.“ с рег. № ****************** с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Л. З..

След извършена проверка от страна на контролните органи в Териториална дирекция Митница – София, отдел ПТРР, било установено, че на 14.04.2022 г. в 15:28 часа горепосоченото ППС с peг. № СВ1495СН е било заснето да се движи по път А-2, км 6+804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Нарушението е установено посредством автоматично генерирано съобщение при въвеждане на номера на ППС.

Въз основа на това съобщение актосъставителя Диан Хаджиев счел, че е извършено административно нарушение от жалбоподателя и затова му съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ********************, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – за това, че управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – който се е запознал с отразеното в ТОЛ системата, което е удостоверено с техните подписи. Текстът на акта бил автоматично генериран от системата, като актосъставителят попълва само данните на водача, като имената му били изписани единствено на латиница. Към акта била приложена снимка на ППС от тол система, както и копия на личните документи на водача и документи за ППС. В акта не бил посочен размера на дължимата такса, но към него била приложена разписка за уведомяване на водача да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лева, без да е разяснено как е изчислен този размер.

Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на място, който се разписал в специално изготвена разписка за получаване на акта, посочвайки в графа възражения, че има винетка. Водачът се разписал и на разпечатката от електронната везна, като предал на контролния орган и пътния лист и експедиционната бележка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения срещу акта, като липсват доказателства и за плащане на дължимите пътни такси.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, след като било установено, че в 14-дневен срок от АУАН не е внесена компенсаторната такса, на 17.10.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от Директора на НТУ при АПИ.

Видно от отбелязването върху самото НП, същото е връчено на жалбоподателя на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 31.01. 2023 г. – доказателства за наличие на предпоставките за прилагане на цитираната разпоредба не са представени. Жалбата е изпратена на 03.06.2024г. в деловодството на АПИ.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява събраните по делото 2 писмени доказателства (заповеди за компетентност заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г., заповед № 3АМ-332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, заповед № 3197/3007.2021г. на Директор на Агенция „Митници“; функционална и длъжностна характеристика, доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, включително снимков материал във връзка с установеното нарушение, справка за плащане на компенсаторната такса, АУАН, трудов договор № 18/2022г., писма от АПИ), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Видно е от събраните по делото доказателства, АУАН е съставен въз основа на установено чрез системата неплащането на пътната такса за посочената дата и точка на контрол и съдържанието на акта е било автоматично генерирано. Не е установено обаче кое лице е управлявало ППС на датата на нарушението, като това не е отразено и в съставения АУАН.

Следва да се отбележи, че по делото не бяха ангажирани доказателства от въззиваемата страна относно обстоятелството кое лице е управлявало заснетото ППС на 14.04.2022 г. в 15:28 часа, нито за техни опити да се съберат данни за това обстоятелство. От приетото по делото веществено доказателство – фотоснимки, изготвени от тол системата, се установява превозното средство и неговият регистрационен номер, както и датата на преминаването му през контролата, но не и водачът, който го управлява, нито пътната отсечка, където е засечено, доколкото е посочен единствено номер на техническото средство, но не и неговото местонахождение. Във връзка с въпроса за авторството на деянието следва да се отбележи, че собственик на ППС е „М. Л.“ ООД, а не жалбоподателят. Следователно в случая не е санкциониран собственикът на превозното средство, а лицето, което го е управлявало при излизане от страната на ГКПП „Кулата“ 12 дни по-късно. Изводът за това, жалбоподателят да е управлявал ППС към датата на извършеното нарушение, описано в съдържанието на представения акт, се опровергава от съдържанието на представени трудов договор, което сочи, че по посоченото време, същият не е бил служител на дружеството стопанисващо управляваното МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правно изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения срок при липса на предпоставки за приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи /съгласно представените заповеди за компетентност/, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Съдът намира за основателни доводите за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП, изразяващи се преди всичко в липса на ясно посочване на мястото на нарушението и описанието на съставомерните му признаци, включително и относно техническите характеристики на процесното ППС (максимална допустима маса, брой на осите, екологична категория), както и размера на дължимата и неплатена такса и начина на изчисляването й.

3

Но най-същественият порок при ангажирането на отговорността на жалбоподателя остава липсата на каквито и да е доказателства за авторството на деянието, което е напълно пренебрегнато не само от актосъставителя, но и от наказващия орган. По делото липсват каквито и да е доказателства, че на 14.04.2022 г. в 15:28, когато се твърди да е извършено деянието, именно жалбоподателят З. да е управлявал заснетото превозно средство с peг. №.

СВ1495СН. По делото се доказа категорично единствено, че посоченото МПС е било управлявано от жалбоподателя при излизането му от страната на ГКПП Кулата на 26.04.2022 г., но отговорността на З. е ангажирана за деяние, извършено 12 дни по-рано. Поради което няма как да се приеме, че след като на 26.04.2022 г. З. е бил водач на автомобила, той го е управлявал и на 04.04.2022 г. Още повече, че по делото същият е представил доказателства, от които се установява, че към посочената датата, Л. З. дори не е бил служител на дружеството – собственик на управляваното МПС. А видно от разпоредбата на чл. 179, ал.

3а ЗДвП, отговорното лице е именно водачът на ППС. По делото не са представени каквито и да е доказателства изобщо да е правен опит за контакт със собственика на ППС, от когото да е изискано да посочи водача на ППС в процесния момент. Това изключително съществено обстоятелство е следвало да се установи от административнонаказващия орган в хода на производството, което не е сторено. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. А когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. В случая обаче жалбоподателят не е наказан по реда на чл. 188 ЗДвП, нито отговаря на условията за ангажиране на отговорността му по този ред. Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен начин авторството на деянието.

Презумпцията за невиновност, която е залегнала не само в наказателния, но и в административнонаказателния процес следва да се тълкува в смисъл, че доказателствената тежест за установяване не само на нарушението, но и на неговия автор е за наказващия орган, а жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този смисъл позоваването на наказващия орган на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП относно доказателствената стойност на АУАН, е неоснователно, доколкото противоречи на основен постулат при ангажирането на административната отговорност на лицата. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да бъде признат жалбоподателят за виновен, като всяко съмнение се тълкува в полза на дееца. След като по делото липсва категорична доказаност за съпричастност на жалбоподателя към деянието, то НП следва да бъде отменено дори само на това основание поради недоказаност на авторството на нарушението.