Решение № 4807 от 03.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4807 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330100389 по описа за 2023 година

С исковата молба ищците Д. К. Д. и И. А. Д. са предявили против Г. Г. А. и С. З. А., кумулативно обективни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *****. по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение обект за търговска дейност с площ от 119, 42 кв.м., находящ се в гр. П., ул. "Л. Б." ****, като отстранят теча от терасата и извършат действия по хидроизолиране на терасата, находяща се в самостоятелен обект с идентификатор № *****. по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. П., ул. "Л. Б." ***;

- осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 1 887, 83 лв. (след прието с Определение от 29.05.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за вредите, причинени в 1 собствения на ищците имот, вследствие на теча в имота на ответните страни и представляващо стойността на необходимите разходи за отстраняване на вредите, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищците твърдят, че са собственици на магазин за промишлени стоки на партерния етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *****. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение обект за търговска дейност с площ от 119, 42 кв.м., находящ се в гр. П., ул. "Л. Б." ****. Сочат, че ответната страна Г. Г. А. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент обект с идентификатор № *****. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. П., ул. "Л. Б." ***, а ответната страна С. З. А. е титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота. Твърдят, че собственият им имот, представляващ обект за търговска дейност е разположен на първия етаж на сградата, а имотът на ответните страни е разположен над имота на ищците.

Твърдят, че от 2018 г. имотът им е постоянно наводняван от теч, причинен от терасата в имота на ответните страни, като ответните страни в качеството им на собственик и ползвател на обекта бездействат като не осъществяват ремонт на терасата си, с което причиняват постоянен теч в обекта за търговска дейност на ищците. Сочат, че ответните страни към настоящия момент не ползват имота и са дезинтересирани от състоянието на жилището си, което се отдава под наем на трети лица. Твърдят, че за уточняване на причината за тече са сезирали Община Пловдив, Район „Централен“, като не е осъществен оглед в имота на ответните страни, поради неосигурен достъп. Проверката е установила следи от влага по тавана в имота на ищците, подкожушена и паднала на места мазилка по западната калкана стена, както и наличие на концентрирани мокри петна около осветителните тела по тавана. Твърдят, че неизправността на терасата на ответните страни препятства нормалното оттичане на водата, която вместо в канализационните тръби, прониква през фугите в съседното помещение. Сочат, че в резултат на увреждането от теча и високата влажност се създава опасност за живота и здравето на ползващите имота, като течът е засегнал електрическата инсталация на помещението.

Претендират заплащане на обезщетение за имуществени вреди, равняващи се 2 на стойността на разходите, необходими за ремонт на имота на ищците.

Считат, че ответните страни следва да отговарят солидарно за заплащане на претендираното обезщетение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна С. З. А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва, че ищците са собственици на обекта за търговска дейност, както и обстоятелството, че ответната страна Г. А. е собственик на процесния апартамент, а ответната страна С. А. е закупила правото на безсрочно ползване на имота. Оспорва твърденията на ищците, че е налице неизправност на терасата на имота, която възпрепятства нормалното оттичане на вода и че имотът на ищците е постоянно наводняван от тази тераса. Сочи, че е била уведомена от ищците, че в собствения им имот по тавана има следи от влага и вероятно е налице теч, като е изразила готовност за установяване на причината за появата на тези следи, като при установяване на причина в имота, който ответната страна има право да ползва – да предприеме необходимите действия за отстраняване на проблема. Твърди, че за установяване на проблема повикала майстор, който след извършване на оглед и проверка на терасата уведомил ответната страна, че терасата е в изправно състояние и от нея не може да прониква влага. Сочи, че въпреки, че в нейна полза е учредено вещно право на ползване, не ползва имота. Счита, че ако в имота на ищците е налице теч, причината за това не е нейно действие или действие, поради което не пречи на ищците да упражняват правото си на ползване. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Г. Г. А. не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, 3 които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Такива са случаите, когато ответникът извършва действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно или вещно право за това, или когато действията на ответника нарушават строителни или санитарно-хигиенни норми, установени с цел осигуряване възможност за пълноценно използване на съседните имоти или запазване живота и здравето на хората.

Тълкувателното решение дава принципен отговор на поставения въпрос.

Преценката за това дали действията на ответника представляват нарушение, което по естеството си предполага неправомерно и нетърпимо пряко и/ или косвено засягане на правото на собственост на ищеца, е конкретна по всяко дело.

От представените по делото доказателства се установява, че Д. К. Д. е придобила собствеността по отношение на самостоятелен обект с предназначение магазин за промишлени стоки на партерния етаж, с площ от 119, 42 кв.м., който самостоятелен адрес е изграден в ***** по плана на гр. П., М. х., с адрес гр. П., ул. "Л. Б." ***, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.03.2007 г. по изп.д. № *** г. по описа на ч. с. и. А. А..

От приложената схема, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив се установява, че така придобитият недвижим имот е идентичен със самостоятелен обект с идентификатор № *****. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение обект за търговска дейност с площ от 119, 42 кв.м., 4 находящ се в гр. П., ул. "Л. Б." ****. От така представената схема се установява, че самостоятелният обект е заснет като обект с идентификатор № *****. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. – след придобиване на правото на собственост, като се установява, че последният няма номер по предходен план.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Д. К. Д. и И. А. Д. са сключили граждански брак на 20.11.1996 г.

Следователно процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***** на н. Р. С., от който се установява, че в полза на ответната страна С. З. А. е учредено безсрочно право на ползване по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № *****. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. П., ул. "Л. Б." ***, като собствеността по отношение на този недвижим имот е прехвърлена на основание договор за покупко-продажба в полза на ответната страна Г. Г. А..

В практиката на Върховния касационен съд са дадени следните разрешения: Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице не е само собственика на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 от ЗС, или съсобственика, но и всяко трето лице, които извърша смущаващите правото на собственост действия. Тогава когато с подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседния имот, задължен да го отстрани е както собственика на имота, включително и на съседния, в чиято полза е извършено това действие, съгласно чл. 50 от ЗС, така и извършващия неоснователното действие. В този случай са възможни две хипотези. Когато извършващият действието действа по договор зо възлагане. В този случай той ще носи отговорност само ако извърши действия извън или неотговарящи на възложената работа. В хипотезата, когато извършващия действието не действа по възлагане, той носи отговорност по отношение на собственика освен в изпълнение на общия принцип че всеки е длъжен да отстрани вредите, които виновно е причинил други му /чл. 45 и сл. от ЗЗД/, така и в изпълнение на 5 задължението си да се въздържа от неоснователни действия, които смущават правото на собственост, което се извлича от нормата на чл. 109 от ЗС..

Последното задължение кореспондира на характера на вещното правоотношение. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат за упражняването му. Защита на това субективно право се осигурява чрез иска по чл. 109 от ЗС.

Отговорността по този текст е обективна и не изисква установяване на вина.

Само титулярът на правото на собственост може да бъде материалнолегитимиран по иска по чл. 109 ЗС, докато на страната на ответника може да бъде конституирано и лице, което поддържа състоянието на вредно въздействие спрямо вещта.

В този смисъл са Решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 874/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС, Решение № 62 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 16 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 1637/2020 г., Г.