Решение № 21 от 23.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.ова

Величка Цанова при участието на секретаря Т. Т. Ставрева в присъствието на прокурора Б. П. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 21.05.2021 год. по НОХД № 401/20 год. на Кюстендилският окръжен съд,подс.Т. Г. Н. е призната за виновна в това,че като управляващ и представляващ едноличен собственик на капитала на „Т. Г. 07“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,ул.“Хан Аспарух“ №20 ,ет.6,ап.25,с ЕИК 109608834,при условията на продължавано престъпление,за времето от 31.03.3009 год. до 02.04.2012 год. в гр.Кюстендил,е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения /корпоративен данък по чл.5,ал.1 от ЗКПО/ в особено големи размери -45 721 .10 лв.,формирани от съвкупността им за четири данъчни периода /финансовите календарни 2008 год.,2009 год.,2010 год. и 2011 год./,като е потвърдила неистина пред ТД на НАПКюстендил в подадените годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО относно данъчния финансов резултат,посочвайки данъчна печалба общо в размер на 148 431.66 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 14 843.16 лв. вместо действителния размер на данъчна печалба от 605 642.66 лв. и действителен дължим корпоративен данък в размер на 60 564.26 лв.,като за всяко от деянията от продължавано престъпление е извършено както следва:

1.На 31.03.2009 год. в гр.Кюстендил е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения /корпоративен данък по чл.5,ал.1 от ЗКПО/ в особено големи размери-7000 лв. за данъчен период-финансовата календарна 2008 год.,като е потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП –Кюстендил годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.

1

№ 0000002053/31.03.2009 год. относно данъчния финансов резултат за горепосочения данъчен период,посочвайки данъчна печалба в размер на 54 526.33 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 5 452.63 лв. вместо действителен размер на данъчната печалба в размер на 124 526.33 лв. и действителен дължим корпоративен данък в размер на 12 452.63 лв.

2.На 29.03.2010 год. в гр.Кюстендил е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения /корпоративен данък по чл.5,ал.1 от ЗКПО/ в особено големи размери 12 100 лв. за данъчен период-финансовата календарна 2009 год.,като е потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП-Кюстендил годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.

№ 0000001343/29.03.2010 год. относно данъчния финансов резултат за горепосочения данъчен период,посочвайки данъчна печалба в размер на 33 477.73 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 347.77 лв. вместо действителния размер на данъчната печалба в размер на 154 477.73 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 15 447.77 лв.

3.На 31.03.2011 год. в гр.Кюстендил е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения /корпоративен данък по чл.5,ал.1 от ЗКПО/ в особено големи размери 17 107 лв. за данъчен период-финансовата календарна 2010 год.,като е потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП-Кюстендил годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.

№ 0000002201/31.03.2011 год. относно данъчния финансов резултат за горепосочения данъчен период,посочвайки данъчна печалба в размер на 25 283.64 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 2 528.36 лв./от които авансово внесен данък 2 352.29 лв. и довнесен данък в размер на 176.07 лв./ вместо действителния размер на данъчната печалба в размер на 196 353.64 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 19 635.36 лв.

4.На 02.04.2012 год. в гр.Кюстендил е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения /корпоративен данък по чл.5,ал.1 от ЗКПО/ в особено големи размери 9 514 лв. за данъчен период-финансовата календарна 2011 год.,като е потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП-Кюстендил годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.

№ 104351200334202/01.04.2012 год. относно данъчния финансов резултат за горепосочения данъчен период,посочвайки данъчна печалба в размер на 35 143.96 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 514.40 лв./от които авансово внесен данък 2903.04 лв. и довнесен данък в размер на 611.36 лв./ вместо действителния размер на данъчната печалба в размер на 130 284.96 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 13 028.50 лв.,поради което и на основание чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2 във вр. с чл.26,ал.1 и ал.2 от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитникът на подс.Н.,с която изразява недоволството на последната и прави искане за постановяване на нова,с която да бъде оправдана.В условията на евентуалност моли присъдата да бъде изменена,като се намали наложеното наказание поради неговата явна несправедливост.

2

С жалба-уточнение защитникът поддържа,че присъдата е неправилна,тъй като е в нарушение на материалния закон,необоснована е и явно несправедлива.Счита,че деянието не е извършено,тъй като управителят на търговското дружество е длъжен да депозира в НАП годишна данъчна декларация,в която да отрази финансовия резултат на дружеството според счетоводните му данни,а от заключението на вещото лице е установено,че процесните данъчни декларации отговарят на счетоводството на дружеството и неговите годишни финансови отчети,като е недопустимо годишната данъчна декларация да съдържа данни,различни от резултата,сочен от счетоводството на дружеството,защото именно тогава ще е налице лъжливо деклариране.Заявява,че за да е налице деяние в процесната форма на изпълнително деяние е необходимо счетоводството на дружеството да сочи един резултат,а дееца да посочи в ГДД друг,водещ до определяне на данък в по-малък размер,какъвто не е процесния случай.Намира за друг въпросът дали подсъдимата е използвала в счетоводството си документ с невярно съдържание,неистински или подправен документ и това е довело до определяне на данък в по-малък размер,защото това представлява различна форма на изпълнителното деяние и е с различен фактически състав-по чл.255,ал.1,т.6 от НК,т.е. за да е налице деяние по т.2 следва счетоводния финансов резултат според счетоводството на дружеството и този,посочен в ГДД да се различават,т.е. деецът да е декларирал по-малка печалба от тази,която сочи счетоводството му,какъвто не е настоящият случай.

Излага в тази насока,че ако счетоводния резултат е в размер,различен от действителния, е създадена хипотезата на т.6,защото ГДД следва да съответства изцяло на годишния финансов отчет,а в случая последният сочи именно тези данни,които е посочила и в ГДД.

Не се спира на това дали подсъдимата е осъществила състава на деянието по чл.255,ал.1,т.6 от НК ,защото не й е повдигнато такова обвинение,като се спира на различията на деянията по чл.255,ал.1,т.2 и т.6 от НК,според които в хипотезата на т.2 използваните документи в счетоводството са изрядни и въпреки това деецът посочва по-малък размер на печалбата,за да намали данъка,а в хипотезата на т.6 следва да съзнава,че е използвал документ с невярно съдържание,неистински или преправен такъв в счетоводството си,в резултат на което се постига намаляване на печалбата,а от там и на корпоративния данък,т.е. по т.2 няма използване на документ с невярно съдържание,неистински или преправен такъв,каквото е приел окръжния съд,че подсъдимата е осъществила.

На следващо място изтъква,че осчетоводяването на фактурите в счетоводството на дружеството не е доказано,че е станало със знанието на подсъдимата,тъй като е установено,че счетоводството е водено от трето лице,на което фактури са носени от няколко лица,в това число и от подсъдимата,но кой е занесъл процесните фактури не е установено,както и не е доказано,че подсъдимата е положила подпис върху оригиналите на тези фактури предвид експертното заключение,че подписите върху копията на част от фактурите са нейни,без да може да установи дали тя ги е изпълнила върху оригинала на документа и това оборва твърдението на прокурора за знание у Н. относно тези фактури въобще и подкрепя хипотезата,че те може да са предадени на счетоводителя от трето лице без нейно знание.

3

С оглед на това прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата или за намаляване на наложеното й наказание.

В съдебно заседание прокурорът счита присъдата за правилна и законосъобразна,тъй като от доказателствата по делото е установено извършването на деянието от страна на подсъдимата,а наказанието й е определено правилно по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК.В този смисъл излага,че съдът правилно е кредитирал свидетелските показания,според които посочените контрагенти не са имали търговски отношения с дружеството на подсъдимата,част от тях са били с прекратена дейност и не са имали регистрирани фискални устройства.Позовава се на показанията на св.Х.,според които самата тя е вземала фактури от офиса на подсъдимата,а в други случаи са й били носени от служители или децата на подсъдимата,както и на тези на св.В.,че при проверки и ревизии обичайно работят по копия на документите и правят сравнение с оригинала само при възникнало съмнение.Изтъква и заключението на графическата експертиза,като акцентира,че в съдебната практика е прието,че може да се извършва експертиза и на копия,стига същите да са с добро качество.Поради това пледира присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимата поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.Счита,че е налице хипотезата на чл.24,ал.1,т.1 от НПК-липса на извършено деяние,поради което същата следва да бъде призната за невиновна.Излага,че обвинението касае лъжливо документиране в ГДД по ЗКПО,под формата на изпълнителното деяние по т.2 на чл.255,ал.1 от НК,която има шест различни хипотези на изпълнителни деяния,измежду които е и тази на т.6.За разлика от т.2,по която е повдигнато процесното обвинение и която касае лъжливо деклариране в ГДД,т.6 касае избягване установяване или заплащане на данъци чрез използване в счетоводството на неистински или преправени документи,или такива с невярно съдържание.Поддържа,че в случая окръжният съд е мотивирал присъдата си с това,че подсъдимата била използвала в счетоводството си такива документи –процесните фактури,като същевременно обаче я е признал за виновна за различно изпълнително деяние,а именно :лъжливо деклариране в ГДД.Счита,че от събраните по делото доказателства,в това число показанията на счетоводителката,двамата данъчни инспектори и разписаното в материалния закон,е установено по безспорен начин,че ГДД следва да съдържа точно тези данни,които сочат годишните финансови отчети на съответното дружество и точно това е направила подсъдимата в процесните ГДД или не е налице изпълнителното деяние на чл.255,ал.1,т.2 от НК.Разглежда в исторически аспект изменението на разпоредбата на чл.255 от НК,според която законодателна промяна хипотезата на т.6 е приета по-късно от тази по т.1 и т.2 и тя се е наложила именно поради това,че ВКС като последна инстанция е приел,че не е налице лъжливо деклариране именно в процесната хипотеза,а е налице използване на документи с невярно съдържание в счетоводството.

Счита за недоказано в процеса,че подсъдимата е знаела за съществуването на тези фактури,че те са попаднали в счетоводството,водено от трето лице,както и че те са участвали във формирането на счетоводния резултат,пренесен впоследствие в ГДД.Позовава 4 се на разясненията на вещото лице от почерковата експертиза,че не може да даде отговор дали подписите на част от фактурите са положени именно от подсъдимата,на фона на липсата на оригиналите на същите.

Акцентира и на показанията на счетоводителката,според която през процесните години различни лица са й носели фактури за осчетоводяване и липсват каквито и да е доказателства,че подсъдимата й е предоставила именно процесните фактури,като съзира различни хипотези,според които те може да са били предоставени от съпруга на подсъдимата,от трето лице и може да са осчетоводени изключително и само по инициатива на самата счетоводителка с цел да постигне определен резултат от тях,без знанието на самата подсъдима,която през инкриминирания период е работела в застрахователния си офис от тъмно до тъмно,родила е и е отгледала детето си.С оглед на това приема,че липсва субективната страна на деянието както по т.2,така и по т.6 /за каквото няма обвинение/,поради което и пледира същата да бъде оправдана.