Решение № 321 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. П., 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500449 по описа за 2024 година Производството е бързо и се развива по реда на чл.317 във връзка с чл.310 ал.1 т.1 и следващите и с чл.258 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1, чл.195 ал.1 и чл.190 ал.1 от Кодекса на труда.

С решение на В.ски районен съд №200 от 28.05.2024г. постановено по гр.д.№ 20245210100018 по описа на същия съд за 2024г. СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от С. М. Я., ЕГН: **********, и адрес с. К., ул. „З." №**, против „М. М. - И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г. Д." №**, представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № ЧР-02- 220/01.12.2023. на Изпълнителния Директор на „М. М. - И.“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на заеманата до уволнението длъжност „главен готвач“, с място на работа в ПС „В.“ към отдел „Почивно дело“ при „М. М. - И.“ ЕАД – Управление, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1527.48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от 02.01.2024г. до 14.06.2024 г., ведно със 1 законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъдена С. М. Я., ЕГН-**********, и адрес с.К., ул. „З." №**, ДА ЗАПЛАТИ , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „М. М. - И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Г. Д." №**, представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№4190 от 11.06.2024г., подадена от ищцата в производството пред първата инстанция С. М. Я., с ЕГН-********** и с посочен адрес, чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-П. с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, с искане да бъде отменено и се уважат предявените от ищцата искове с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. На първо място, според жалбоподателката районният съд не се е произнесъл в мотивите си по всички направени от ищцата възражения относно законосъобразността на наложеното й дисциплинарно наказание, съгласно изискването на чл.236 ал.2 от ГПК. Като допуснато нарушение на материалния закон се сочи неправилно приложение на чл.193 от КТ, при неправилно изведен извод, че работодателят при налагане на дисциплинарното й наказание “уволнение“ е спазил изискванията на чл.193 ал.1 от КТ и че правото й на защита не е било нарушено. Акцентира, че в случая при реализиране на дисциплинарната й отговорност е налице нарушение на посочената разпоредба, доколкото според уволнителната заповед, ищцата е била наказана за следните поддържани от работодателя дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи деяния – действия /бездействия-1.Не е упражнен контрол върху проверените й материални активи…върху изброените вещи-стр.2-ра от заповедта; 2.Без разпореждането, знанието и съгласието на прекия й ръководител, заедно с колегата й Ц. А., е приготвила и натоварила, с намерението да изнесе в личния му автомобил л.а. рег.№ ВТ ****КК, марка “С.“, материални активи, собственост на ПС-„М. - и.“ В.….“, стр.2- ра, стр.5, абзац последен и стр.6-та, абзац първи от заповедта; 3. На стр.7-ма и стр.8-ма в заповедта, и при изрично приетото от работодателя и за което е наказана, че „..заедно с А., самоволно и без съгласието на С. Д. и без какъвто и да е документ, е натоварила, в личния 2 автомобил на А. зеленчукорезачка F., модел ТV *********, сериен номер ******, с намерение да я изнесе извън територията на ПС, като е разпиляла имущество на работодателя без негово знание и е създала риск от неизправност в ел. инсталацията на уреда, повреда от неправилна употреба, като това е повишило възможността от настъпване на трудова злополука; 4.

Не разпознаване на годни от негодни хранителни продукти, което създало реална опасност за качеството на продуктите, които се използват от ищцата при приготвяне на ястията и други, подробно описани на стр.8 абзац 7-ми от заповедта, като е създала и опасност за здравето на посетителите в ресторанта на ПС-нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.4 във връзка с чл.187 ал.1 т.8, предл. първо от КТ и други тежки нарушения на трудовата дисциплина-изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Твърди жалбоподателката, че от същата са искани обяснения под формата на въпроси, които не кореспондират с деянията, описани в заповедта и вменени й като нарушения на трудовата дисциплина. Акцентира, че не са й искани обяснения за следните вменени й деяния-1. Дали е приготвила с намерение да изнася описаните в заповедта движими вещ; 2.Дали е товарила в личния автомобил на А. процесната зеленчукорезачка с намерение да я изнесе извън ПС; 3.Дали с действията си на 21.07.2023г. е създала опасност от настъпване на трудова злополука и /или е създала риск от неизправност в ел. инсталацията и повреда от неправилна употреба на уреда и 4.Дали разграничава годни от негодни продукти, респективно да е създавала и опасност за здравето на посетителите на ресторанта на ПС. Допълва, че съдебната практика е категорична, че след като не са искани обяснения по чл.193 ал.1 от КТ за всички описани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, то за тези дисциплинарни нарушения, за които не са искани обяснения дисциплинарното уволнение следва да бъде отменено, съгласно чл.193 ал.2 от КТ, доколкото всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Счита, че по тези изложени възражения поддържани и пред първоинстанционния съд няма произнасяне в мотивите на обжалвания съдебен акт от РС-В., включително и по възражението, че цитирания в искането за даване на писмени обяснения доклад от отдел „Правна служба“ с вх.№7261 от 02.08.2023г. на ръководителя на отдела, не й е бил сведен до знанието й и не носи неин подпис. Твърди, че по този начин с 3 непроизнасянето и необсъждането на тези възражения исковият съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Повтаря и поддържания пред първата инстанция довод, че обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално ТПО /трудово правоотношение/ се определя от това, което работникът, респективно служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключения трудов договор, респективно отредените за съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжностната характеристика, като в случая от приложената по делото такава за „главен готвач“ както и разпита на свидетелите се установявало, че ищцата има задължение да участва в инвентаризацията на материалните активи и запаси и да отговаря за съхранението им и че е дала в тази връзка обяснения, че с оглед съхранението на хранителните продукти, находящи се в хладилните камери на стола, всяка седмица с готвача, който е на смяна, извършват прочистване на гнилите продукти от тези в добро съС.ие и че на процесния ден е уведомила г-жа Д. за прочистването на склада, но че ищцата няма правомощия да разрешава изнасянето на хранителни продукти, като в обясненията си е разказала за действията на готвача в ПС-Ц. А., разпитан като свидетел по делото, а не за свои действия. Допълва, че на 21.07.2023г. управителят на ПС е била С. Д., поради отпуск на управителя Д., като според показанията на св.А., С. Д. е била уведомена и е дала устно разрешение за изнасянето на посочените вещи, включително и на зеленчукорезачката. Счита жалбоподателката, че същата не следва да отговаря и за зеленчукорезачката, доколкото МОЛ /материално отговорно лице/ на нехранителните движими вещи като зеленчукорезачката, почистващите препарати и полиетиленовите торбички, е св.К., на длъжност “домакин“ в ПС, и по отношение на същите, ищцата няма как да упражнява контрол. Поддържа, че работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е липсвало разрешение от управителя на ПС за изнасянето на тези вещи. Жалбоподателката обосновава искането си за разпит на свидетелката С. Д., доколкото същата е дала само писмени обяснения по случая, направено пред първата инстанция, но което й е било отказано относно установяване на факти и обстоятелства относими към предмета на спора, като дали на този ден свидетелката е била в кухнята, била ли е запозната със съС.ието на продуктите и е дала устно разрешение за изнасянето им, или че от субективна страна няма умисъл в поведението на ищцата, което да съставлява дисциплинарно нарушение по 4 смисъла на чл.186 от КТ. На следващо място жалбоподателката посочва, че работодателят не е мотивирал заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.195 от КТ-довод, развит от последната още в исковата молба, като изводите на съда, че последната била издадена при спазване на установената по закон форма и съдържание били неправилни, тъй като не кореспондирали с установените по делото факти и обстоятелства и не били обсъдени с оглед възраженията в направени с исковата молба. В случая се поддържа, че дисциплинарното нарушение следва да бъде описано по разбираем начин, без работникът да бъде поставен в положение на изненада, защото трябва да получи пълна информацията за обстоятелствата на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени и оборва пред съда, изискващо провеждането на принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Акцентира се, че липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е толкова съществено, че същото не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, доколкото се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма. В жалбата се изброяват и цитират писмените доклади и обясненията, посочени в уволнителната заповед в 4 пункта, като се поддържа, че съдържанието на същите не е било предварително сведено до знанието на ищцата преди налагане на наказанието, поради което счита, че същите не могат да обвържат ищцата с описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина и не може да допълни състава на дисциплинарните нарушения. Счита, че заповедта с нейното съдържание е неразбираема за ищцата като за последната не ставало ясно кои действия тя е осъществила и кои действия е осъществило третото лице Ц. А.. Не ставало ясно защо работодателят приема, че ищцата е действала в съучастие с А. при описаните нарушения на трудовата дисциплина, доколкото за нея не се установявало да е действала с умисъл или при небрежност предоверявайки се на А., и че не е взела участие в изпълнителното деяние- кражба, вменено на А., като наказателното производство срещу него било прекратено с оглед на ниския размер на щетата /ДП №367 ЗМ 360/ 2023г. на РУ-В. и прокурорска преписка №3898/2023г. на РП-П.-ТО В.“ и че жалбоподателката е поддържала пред съда и довод, че работодателят неправилно е приложил и чл.189 от КТ, като счита, че когато работникът или служителят с оглед на служебното си положение допуска действия в разрез със задължението си за лоялност, което представлява тежко 5 дисциплинарно нарушение, за което законът изисква налагане на дисциплинарно уволнение, това положение следва да се преценява и с оглед и на другите факти и обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието в съответствие с критериите, установени в чл.189 от КТ. Жалбоподателката акцентира, че до момента същата не е била наказвана дисциплинарно и не е допускала нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че дори да се приеме за правилен извода на районния съд, че не е упражнила контрол върху поверените й хранителни продукти, то при оценката на поведението й, съдът не взел в предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното и дали е готова да поправи вредите, ако такива са настъпили. Счита, че деянието е извършено небрежно и че към момента на даването на писмените обяснения, не е осъзнала за какво е виновна. Счита, че неправилно е отчетена съпричастността й към цялостното деяние на колегата й А., а не като незначителна такава.