Решение № 50 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. А. и А. С. А., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Р. М., срещу решение №235/04.03.2024г. по в.гр.д. №2644/2023г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 27 от 27.03.2023г. по т.д.

№149/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 състав, ведно с решение от 01.06.2023г. и решение от 21.07.2023г., постановени по реда на чл.

247 ГПК за поправки на явни фактически грешки в акта, за разликата над сумата от по 150 000 лв. за всеки ищец до сумата от 200 000 лв. са отхвърлени предявените от касаторите искове срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на дъщеря им - Айше А., настъпила при ПТП на 03.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Поддържат, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че вина за настъпване на ПТП, при което е починала дъщеря им, има единствено водачът на лекия автомобил Форд Фиеста – И. А., за който е сключен вА.ден договор за застраховка „ГО“ с ответното дружество. Твърдят, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението за тях като родители, като е намА.л присъденото от ОС – Благоевград обезщетение от 200 000 лв. на 150 000 лв. Считат, че съдът не е взел предвид всички релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а 1 именно изградените между тях и дъщеря им личностни отношения и силна емоционална връзка, не е взел предвид в достатъчна степен възрастта й и тази на родителите й. Поддържат и че съдът не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства и в частност събраните свидетелски показания, в резултат на което е определил необосновано по-нисък размер спрямо обичайния такъв и несъответстващ на техните болки и страдания. В проведеното открито съдебно заседание касаторите чрез процесуалния си представител – адв. Вълчева, претендират отмяна на решението, уважаване на предявените искови претенции в пълен размер, както и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по касационната жалба – Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в подадения писмен отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Т.. В съдебно заседание не изпраща представител и не изразява допълнително становище.

С определение № 2652/16.10.2024г. по к.т.д. № 1281/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния обобщен въз основа на поставените от касаторите правен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е възприел от фактическа страна, че на 03.11.2020г. около 9,05ч. е настъпило ПТП на път ІІ-19, км.67+400 в посока гр. Г.Делчев-Банско, между л.а. „Форд Фиеста“ с ДК № Е 09 22 МН, управляван от И. А., която губи контрол над управлението и навлиза в насрещната пътна лента, където се блъска в идващия срещу нея л.а.“Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДК № Е 00 03 МВ, управляван от З. Г.. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на Айше А. А. /на 21г./, пътуваща на предна дясна седалка. Посочил е, че причина за ПТП е управлението с несъобразена с пътните условия скорост при маневра завой наляво от страна на водачката А.ова. Въззивният съд е изложил и съображения за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице поради неправилно поставен колан, макар и във въззивната жалба да липсват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за неоснователността на възражението.

САС е посочил, че ищците / майка и баща на починалата/ са нейни наследници по закон и легитимирани да претендират обезщетение. Описал е събраните по делото гласни доказателства, а именно – показанията на св.

Топов /съсед/ и Т. /пряк очевидец/, А.ов /брат на ищеца А. и чичо на починалата Айше/, Г. и А. /син на ищците и брат на починалата/. Въззивният съд е възприел от показанията на свидетеля Топов, че между починалата и родителите й съществувА. хармонични отношения, били прекрасно, 2 задружно, много сплотено семейство, живеели заедно, като момичето винаги се допитвало до родителите си, не излизала без тяхно разрешение, празнувА. съвместно празниците, помагала в домакинството. След завършването на средно образование, тя, заедно с брат си и родителите й, в продължение на 4г. по няколко месеца работили сезонна работа в Англия – беряли ягоди.

Новината за смъртта й предизвикала голям стрес и шок - и двамата родители били неадекватни, майката припаднала, наложило се медицински екип да им постави успокоителни. Изживели много тежко и погребението й. Според свидетеля загубата на детето им ги променила неимоверно - бащата, който до този момент не употребявал алкохол, започнал да пие всяка вечер, а майката престанала да излиза на кафе и се затворила в къщата, всяка седмица посещавА. гроба. Свидетелят А., брат на починалата, допълва, че родителите все още са под стрес, майка му се поболяла заради загубата, а баща му почти не говорел с никого.

Въз основа на установените факти, САС е приел, че са нА.це предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ и е неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване поради непоставяне на колан. По размера на обезщетението, съдът е посочил, че от ищците са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – дъщеря им, която обаче не е била единственото им дете, но е починала само на 21 години, живеела и споделяла общ дом със своите родители, помагала им активно.

Посочвайки установеното от показанията на свидетелите, съдът е приел, че при отчитане критериите в ППВС № 4/68г. и сегашната конюнктура в страната, включително и с оглед възрастта на ищците, следващото се обезщетение е в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях. С оглед горното е отменил решението в обжалваната осъдителна част за разликата над 150 000 лв. до по 200 000 лв. за всеки от ищците и е отхвърлил исковете за този размер.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното:

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази, са нА.це задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. За да се реА.зира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед 3 характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадА.те във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание.

Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии, които в случай на причинена смърт, са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадА.я, действителното съдържание на отношенията между починА.я и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и много други, която се споделя от настоящия съдебен състав.

По същество на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна. В допуснатата до касационно обжалване част, въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите съставът на апелативния съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил в пълна степен характера, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, не е отчел в пълна степен преживяваните от тях негативни емоции, причинени в резултат на смъртта на дъщеря им, която е била в началото на жизнения си път, едва на 21 години, както и обществено-икономическата конюктура към момента на настъпване на увреждането. Изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в които се включват търпените от ищците болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, намиращи отражение върху психиката и начина на живот на ищците, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение се явява занижено по размер.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по 4 предявения пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество.

Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, а именно продължителността на претърпените от касаторите неимуществени вреди, негативният ефект от смъртта на детето им върху цялостния им начин на живот, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение е сумата от 180 000 лева. Като конкретни обстоятелства следва да бъдат съобразени установените от събраните по делото свидетелски показания, изключителна близост между ищците и починалата им, единствена дъщеря, която е живяла с тях в едно домакинство, а не отделно, силната привързаност между нея и родителите й, изключително младата й възраст – едва на 21 години, тежкото приемане на новината за загубата й, промяната в поведението на касаторите след смъртта й. Ищците не са преодолели загубата на детето си и към момента според непротиворечивите гласни доказателства.