Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 41473 от 20.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43625/2022
Вид
Определение № 41473
Подписан
20.11.2023
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41473 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110143625 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. И., М. Г.

И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И., чре з адв. Н., срещу М. К. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 67 ЗС за признаване за установено, че М. К. К. не е носител на право на строеж върху А № * П* П.* и Апартамент № 1* находящи се в гр. София, бул. „Г.С, поради това, че същото е погасено по давност, тъй като не е упражнено в продължение на 5 години.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът М. К. К., чре з адв. М. Б., е предявил насрещни искове с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на извършени подобрения в следния недвижим имот: УПИ IV-******* от квартал * местност зона В-1* целият с площ от 943 кв.м. по влезлия в сила план на гр. София, представляващ по землен имот с идентификатор **** по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „И, ж.к. С.т“, ул. „з

С Разпореждане № 4187 от 12.01.2023 г. съдът е ука зал на ищеца по насрещните искове в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно: 1/ индивидуализира недвижимият имот, в който твърди, че е извършил подобрения; 2/ конкретизира подробно какви подобрения е извършил и кога е извършено всяко от подобренията и на каква стойност; 3/ уточни каква парична сума претендира от всеки от ответниците по насрещните искове по чл. 72 ЗС; 4/ формулира надлежно искането си в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба по насрещните искове, като конкрети зира каква парична сума претендира от всеки от ответниците и за какъв период от време; 5/ внесе дължимата държавна такса по предявените насрещни искове.

В указания от съда срок ищецът е подал молба – уточнение, с която частично е изпълнил указанията на съда - по т. 1, т. 3 и т. 5 от Ра зпореждане № 4187 от 12.01.2023 г.

С Разпореждане № 60216 от 16.05.2023 г. съдът отново е ука зал на ищеца по насрещните искове по чл. 72 ЗС в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно: 1/ да конкретизира подробно какви подобрения е извършил и кога е и звършено всяко от подобренията и на 1 каква стойност; 2/ формулира надлежно искането си в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба по насрещните искове, като конкрети зира какво включва всяка от претендираните от ответниците сума.

В указания от съда срок – на 20.06.2023 г. ищецът по насрещните искове е подал молба – уточнение, с която не е изпълнил указанията на съда по т. 1 и т. 2 от Ра зпореждане № 60216 от 16.05.2023 г., а е посочил единствено, че и звършените подобрения са в общ размер на 54 100 евро, заплатени на 14 вноски в периода 20.05.2005 г. – 19.12.2008 г. С подадената молба-уточнение, обаче, ищецът не е конкрети зирал какви подобрения е извършил, кога е извършено всяко от подобренията и на каква стойност, както и не е формулирал надлежно искането си в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба по насрещните искове.

С Разпореждане № 97709 от 08.08.2023 г. съдът за пореден път е указал на ищеца по насрещните искове по чл. 72 ЗС в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно: 1/ да конкрети зира подробно какви подобрения е извършил, кога е извършено всяко от подобренията и на каква стойност; 2/ формулира надлежно искането си в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба по насрещните искове, като конкрети зира какво включва всяка от претендираните от ответниците сума.

Ищецът по насрещните искове е бил и зрично предупреден за последиците при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба по чл. 72 ЗС.

Съобщението за така постановения съдебен акт от 08.08.2023 г., ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на ищеца по насрещните искове, чрез процесуалния му представител, на 04.10.2023 г. Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл на 11.10.2023г. (присъствен ден).

В указания от съда срок – на 11.10.2023 г. ищецът е подал поредна молба – уточнение, с която не е изпълнил указанията на съда – не е конкрети зирал какви подобрения е извършил, кога е извършено всяко от подобренията и на каква стойност, не е конкретизирал какво включва всяка от претендираните от ответниците сума, а е посочил, че е поискал назначаването на съдебно-техническа експертиза, след становището на която щял да уточни исковата си претенция.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че както в исковата молба по насрещните искове с правно основание чл. 72 ЗС, така и в последващите молбиуточнения не са изложени надлежно обстоятелствата, на които се основават насрещните искове по чл. 72 ЗС по смисъла на чл. 12* ал. 1, т. 4 ГПК. Не е очертан предметът на делото с конкретни факти, не става ясно какви подобрения е извършил ищецът по насрещните искове, кога е извършено всяко от подобренията и на каква стойност. Съгласно чл. 211, ал. 2 ГПК предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума 2 на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 12* ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 12* ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал.

3 ГПК следва да прекрати производството. Производството се прекратява, защото задължението за индивидуализиране на спорния предмет е на ищеца и когато той – въпреки дадената му възможност - не го е изпълнил, нито за другата страна е възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора (в този смисъл е Определение № 4432 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4791/2022 г., III г. о., ГК).

Последователно в практиката на Върховния касационен съд се приема, че когато заявената претенция има за предмет заплащане на подобрения, ищецът следва да посочи общия размер на претендираната сума, като конкретизира по вид и характеристика отделните подобрения, както и времето на извършването им (така Определение № 255 от 17.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1003/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 4432 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4791/2022 г., III г. о., ГК). В то зи смисъл следва да се отбележи, че липсата на конкретизация какви подобрения е извършил ищецът по насрещните искове представлява нередовност на исковата молба, която поражда неяснота относно вида и обема на търсената съдебна защита, както и затруднява защитата на ответниците по насрещните искове. Отделно от гореизложеното и във връзка с уточнителната молба от 11.10.2023 г., следва да се подчертае, че е недопустимо ищецът по насрещните искове да уточнява исковата си претенция (респ. да посочва какви подобрения самият той е извършил) след допускане на съдебно-техническа експертиза и изслушване на вещото лице. Ищецът е задължен да направи това при предявяването на исковете, още преди събирането на каквито и да е доказателства във връзка със спора. Допускането на експертиза служи от една страна като доказателство за твърдените факти, а от друга страна като средство за проверка на останалите доказателства. За т о в а заключението й се обсъжда заедно с останалите доказателства при преценката на основателността на иска, а не може да санира нередовностите на исковата молба, изразяващи се в непосочване на извършените подобрения (в този смисъл са Определение № 253 от 6.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 4432 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4791/2022 г., III г. о., ГК и др.).

Е т о защо следва да се приеме, че е налице фактическият състав, установен в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на насрещната искова молба по чл. 72 ЗС.

Предвид изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА насрещна искова молба, подадена от М. К. К., чрез адв. М. Б., срещу П. Г.

И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И., с която са предявени насрещни искове с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на извършени подобрения в следния недвижим имот:

УПИ IV-******* от квартал * местност зона В-1* целият с площ от 943 кв.м. по влезлия в сила план на гр. София, представляващ поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, с адрес на по земления имот: гр. София, район „И, ж.к. С.т“, ул. „з

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на М. К. К..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4