Решение № 216 от 09.02.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 216

Разград, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛА РОБЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20257190700216 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

Постъпила е жалба от Д. П. П., подадена чрез адв. С. П. от АК – Пловдив, против отказ от 11.07.2025 г. на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, [ЕИК], да предостави информация за обработваните от него лични данни на жалбоподателката. Жалбоподателката твърди, че на 23.05.2025 г. и на 27.05.2025 г. на мобилния си телефон е получила SMS от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, че нейният работодател ще бъде уведомен за мерки по събиране на задължението ѝ. По този повод е изпратила молба до дружеството, с която в качеството на субект, на когото се обработват лични данни, е поискала да ѝ бъдат предоставени копия от всички документи, съдържащи нейни лични данни. Получила отговор, че дружеството не обработва нейни лични данни. Моли съдът да отмени изричния отказ да ѝ бъде предоставена исканата информация за обработваните лични данни, като ответникът бъда задължен да й предоставена информацията, ведно с копие на носителите на личните ѝ данни. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД чрез юрисконсулт М. С. оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че в информационните системи на дружеството посоченият телефонен номер е свързан с друго физическо лице – трето лице, чиито лични данни се обработват във връзка с придобито вземане и изпратеното по телефона текстово съобщение е било адресирано към него. Възразява, че дори телефонният номер да принадлежи на жалбоподателката, би могъл да се постави въпроса за упражняване право на изтриване по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, но не и по чл. 15 от регламента в заявения обем. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е администратор на лични данни. Безспорно е и че на 25.05.2025 г. дружеството е изпратило SMS на мобилен телефон № ********** със следното съдържание: „Вашият работодател ще бъде уведомен за мерки по събиране на задължението. Във Ваш интерес е да се свържете незабавно с нас на [тел. номер]“.

Видно от представеното допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 10.12.2024 г., сключен между Д. П. П. и „Виваком България“ ЕАД, на П. е предоставен мобилен номер *********.

На 23.06.2025 г. Д. П. П. е подала молба до „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, получена на 27.06.2025 г., с искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета в качеството й на субект, на когото се обработват лични данни, да й бъдат предоставени копия от всички документи, съдържащи нейни лични данни, обработвани от дружеството във връзка с дейността му, за придобити нейни задължения чрез цесия от трети лица. В молбата е посочила, че тези документи съдържат нейни лични данни, които се обработват на основание сключеното облигационно правоотношение между дружеството и трети лица, от които са придобили вземане.

С писмо от 10.07.2025 г., получено на 11.07.2025 г., „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е уведомило жалбоподателката, че до момента на получаване на запитването дружеството не е обработвало лични данни, отнасящи се до нея. Според ответника съобщението, изпратено по телефон № **********, не е било адресирано към жалбоподателката, а към трето лице, чиито лични данни се обработват от дружеството.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Актът е издаден от компетентен орган – администратор на лични данни, чрез надлежен представител – юрисконсулт М. С., в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива и за отмяна на Директива 95/46/EО, всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. На това право съответства задължението на администратора на лични данни по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 да осигури достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с регламента.

Ответникът не е изпълнил това си задължение. Твърдението, че не обработва лични данни на жалбоподателката, е необосновано. След като ответникът е изпратил SMS на телефонен номер, принадлежащ на жалбоподателката, то съобщението е адресирано към нея. От посочените обстоятелства в молбата за предоставяне на лични данни и от съдържанието на текстовото съобщение се извежда заключение, че жалбоподателката има облигационно задължение, което е било прехвърлено на ответника и подлежи на събиране. Съответно, за нея възниква правен интерес да получи изчерпателна и ясна информация за основанието на задължението, размера, срока на плащане и т.н. При цесия новият кредитор получава всички документи, които установяват вземането /чл. 99, ал. 3 ЗЗД/ и администрира съдържащите се в тях лични данни. В изпълнение на правилото по чл. 35 АПК ответникът е следвало да изясни всички обстоятелства, които имат значение за произнасянето му по молбата за предоставяне на лични данни и при необходимост да изиска допълнителна уточняваща информация.

Съгласно задължителното тълкуване на чл. 15, пар. 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679, дадено в Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело C-487/21, правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

Неоснователно е възражението на ответника, че с оглед доказаната принадлежност на телефонния номер на жалбоподателката би могло да се обсъжда правото на изтриване по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, но не и по чл. 15 от регламента в заявения обем. В качеството си на администратор на лични данни ответникът е длъжен да предостави на жалбоподателката достъп до обработваните от него нейни лични данни. Тя има правото да се запознае с тях, да провери дали са точни и дали се обработват законосъобразно. Едва след това може да прецени нуждата от предприемане на мерки за защита по Регламент (ЕС) 2016/679, включително правото на изтриване.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка със съображение 63 от този регламент правото на получаване на копие от документа, съдържащ личните данни, не следва да влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица, включително върху търговската тайна или интелектуалната собственост, и по-специално върху авторското право за защита на софтуера. Както е посочено в решението на СЕС по дело C-487/21, т. 44, в случай на конфликт между упражняването на правото на пълен и цялостен достъп до лични данни, от една страна, и правата или свободите на други лица, от друга, трябва да се намери баланс със съответните права и свободи. Доколкото е възможно, трябва да се изберат начини за предоставяне на лични данни, които не нарушават правата или свободите на други лица, като се има предвид, че както е посочено в съображение 63 от ОРЗД, подобни съображения „не следва да представляват отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни“.

Съгласно чл. 37а, ал. 1, т. 8 ЗЗЛД администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за защитата на правата и свободите на други лица. Това означава, че ответникът следва да предостави поисканата от жалбоподателката информация, като предприеме подходящи мерки за защита на личните данни на други лица, ако са засегнати от тази информация.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 226, ал. 3 АПК жалбоподателката има право на разноски за платените държавни такси в общ размер на 40 лв., която сума съгласно ЗВЕРБ се превалутира на 20,45 евро.

Частично основателна е претенцията на адв. С. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, заявена в размер на 715,81 евро. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е прието, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следователно, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба № 1 от 9.07.2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящото дело е с ниска степен на фактическа и правна сложност. То не е с материален интерес и спорът е относно приложението само на една материалноправна разпоредба. Процесуалният представител на жалбоподателката не е присъствал в съдебните заседания и не е правил доказателствени искания. Към жалбата е приложил молбата, с която е образувано административното производство, и постановения по нея акт. Единственото допълнително доказателство е събрано по инициатива на съда. Представена е писмена защита с позоваване на съдебна практика, като нито един от посочените съдебни актове няма вложеното в него съдържание. При този обем и характер на адвокатската дейност съдът приема за съразмерен и справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 200 евро за първата инстанция и 100 евро за касационнната.