Решение № 94 от 14.04.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Нови пазар, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20243620101272 по описа за 2024 година

Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, предявен от С. Р. Е. с адрес: гр. К., обл.Ш., кв."***", ул.***, чрез пълномощника му адв. Н.

М. М. от *АК против "Кредирект" ЕООД с ЕИК:207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Цариградско шосе" №115 ет.5, представлявано от управителя Н.

П.П..

Ищецът заявява, че на *** г.е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №*** и е получил сума в размер на 1 600 лв. при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР 62,8 %. Договорили кредитът да се погаси посредством 18 месечни вноски, като четири от тях са в размер на 66,67 лв. и 14 вноски по 153,14 лв., с крайна падежна дата *** г. В чл.6, ал.1 от договора било уговорено заемът да се обезпечи с поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени изисквания или с безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на изискването заемателят се задължил да плати неустойка в размер на 3 079.36 лв., разсрочено.

Ищецът счита, не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Намира договора е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща 1 до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не изпълнил и изискването на чл.

11. ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Счита договора за нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, заради неточен и подвеждащ ГПР поради включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Отделно размерът на ГПР- 62.8 % бил без да е ясно кои компоненти формират размерът му. Твърди, че самата неустойка изначално не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. Договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.00 % намира за прекомерно висок, като договорката за лихва счита за нищожна поради прекомерност, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. В случая договорената възнаградителна лихва била в годишен размер 50.00%. този размер нарушавал добрите нрави, поради неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота. Търговецът си гарантирал чрез договора, че ще получи вземането срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчители или на банкова гаранция. При сключване на договора потребителят не можал да прецени обхвата на поетото от него задължение, поради заблуда от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 50.00 %. Не били изпълнени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Заявява нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. II, ал. 1,т. 10 от ЗПК. Смята, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Затова счита сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***/ ***г. за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.Моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/ ***г. е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че нищожността на отделна клауза в договора не влече нищожност на целия договор.Договорът бил сключен от разстояние, при приложението на ЗПФУР, като кредитополучателя сам избрал конкретните параметри преди подписване на договора. При формиране на ГПР били спазени всички изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, като към момента на сключване на договора нормативно определения лимит бил 69 %, а договворения-62,8 %.Ответникът счита, че уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР, а е проявление на свободната воля на страните, 2 като изначално било невъзможно да се включи към ГПР, поради възникването след сключване на договора.Функцията на неустойката била да обезщети кредитора за неизпълнението. По отношение на възнаградителната лихва ответникът счита, че размерът й не е договорен в противоречие на добрите нрави. Конкретният размер бил ясно посочен в погасителния план към договора. Отделно от това кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора. Не била налице и заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното счита претенциите на ищеца за неоснователни.

Моли ,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД съдът да осъди насрещния ответник С. Р. Е. да заплати на „Кредирект „ЕООД сумата от 1600.00лв.,представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №***/***г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност ,в случай,че съдът приеме,че процесният договор е недействителен в цялост,моли на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.23 от ЗПК да осъди С. Р. Е. да заплати на „Кредирект“ЕООД сумата от 1600.00лв.,представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем №***/***г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане. С насрещната искова молба прилага за връчване на ответника уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение. Моли съдът да приеме за безспорно сключването на договора и предоставянето на заемната сума. Твърди, че не са постъпили никакви плащания по договора. Първият иск предявява на договорно основание – за осъждане за плащане на главницата по договора, а вторият, само при преценка за недействителност на целия договор, предявява на извъндоговорно основание.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.Претендира за прекомерност на юрисконсултско–адвокатско възнаграждение.

В случай на уважаване на претенциите на ищеца по първоначалния и по насрещния иск,моли съда да допусне прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните за съдебно-деловодни разноски ,до размера на по-малкото.

Постъпил е отговор на насрещните искове, съдържат искане те да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание страните не се явяват,не изпращат представители.Депозират писмени становища,с които поддържа заявените искови претенции/съответно по първоначалния и по насрещния иск/.

Съдът като прецени доказателствата по делото,прие за установено от фактическа страна следното:

Предявен е главен иск с правно основание иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Не се спори между страните,че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №***/***г.,по силата на който кредиторът /ответник/ се е задължил да предостави на кредитополучателя /ищец/ сумата от 1600 лв. Уговореният срок на кредита е ,с падеж на първо плащане -08.04.2024г. и падеж на последно плащане -***г. Уговорен е 3 фиксиран лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62.8 %. Кредитът е следвало да се върне ,както следва :на 4 вноски от по 66.67лв. и 14 вноски по 153.14лв.

Посочената обща сума за плащане е в размер на 2 410.64лв.

В чл.3, ал.3 от договора за кредит е приложен погасителен план, видно от който е,че първите четири месечни вноски включват лихва и неустойка,а следващите 14 – главница,лихва и неустойка.

В чл.6 ал.1 от договора страните са се споразумели,че същият ще бъде обезпечен чрез едно от следните обезпечения:1/банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка ,за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължениев размер на общата сума за плащане по договора за кредит ,включваща договорената главница и лихва или или 2/поръчителство на едно или две физически лица,които да отговарят кумулативно на няколко изброени изчерпателни условия.

Съгласно клаузата на чл.18 ал.1 от този договор ,ако кредитополучателят не представи договореното в чл.6 обезпечение в двудневен срок от сключването му или представи обезпечение,което не отговаря на условията,той дължи на кредитора неустойка в размер на 3 079.36лв.Тази неустойка е включена в месечните погасителни вноски,отразени в погасителния план ,още в деня на сключване на процесния договор.Според чл.18,ал-.3 от същия, неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане,което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл.19,ал.3 т.1 от ЗПК същата не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл.3, ал.4 от договора е посочено, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК. При изчислението му били взети предвид посочените в ал.2 параметри, в това число общите разходи по кредита съгласно пар. 1, т.1 от ЗПК, а именно: възнаградителната лихва.

Договореният между страните лихвен процент не може да бъде променян, освен по взаимно съгласие между страните.

В чл.30, ал.1 от приложимите Общи условия към договора е посочено, че ГПР изразява общите разходи по заема за заемополучателя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от предоставения заем. Той се определя индивидуално, за всеки отделен договор за заем. В ал.2 е посочено, че ГПР на заема не може да бъде променян, освен при условията на сключения договор за заем или по допълнително взаимно писмено съгласие между страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем.

По делото е представен лог файл на процесния договор за потребителски кредит.

4

Представено е и попълнено искане за сключване на договор за кредит с „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД от ***г.

По делото е представено извлечение за извършени и предстоящи плащания от 29.10.2024г.по договор за паричен заем №***/:***г., сключен между С. Р. Е. и

„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД.,от което е видно,че няма извършено плащане на нито една погасителна вноска от страна на кредитополучателя.Отразено е,че остатъка до края на кредита е в размер на 6 243.05лв.

С предявяването на насрещния иск,ищецът по същия представя уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на целия кредит,поради неплащане в срок на дължимите месечни вноски./в унисон с чл.13,ал.3 от договора,даваща му възможност да стори това в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора от страна на длъжника/.

Съдът като прецени доказателствата по делото,направи следните правни изводи:

По предявения главен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и 2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и 11 от ЗПК съдът счита,че за да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването на процесния договор за кредит,както и,че същият е нищожен поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК.