Протокол с решение от ОСЗ № 5581 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 5581 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330100762 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:16 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 и чл.19, ал.4 ЗПК, както и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане в договор за потребителски кредит от 12.04.2022г., сключен между ищеца Е. Г. Л., и ответника „Вива Кредит" АД. Ищецът твърди, че клаузата накърнява добрите нрави, заобикаля закона, неравноправна е и нарушава изискванията за потребителските договори.

Твърди се, че ищецът сключил с ответника договор за паричен заем № ***/12.04.2022 г., по силата на който му била предоставена заемна сума в размер на 1000 лв. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора заемополучателят дължал еднократна такса за експресно разглеждане в размер на 550,00 лв. Твърди се, че ищецът усвоил заемната сума, но не е изплатил сумата по таксата за експресно разглеждане.

Ответникът „Вива Кредит" АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и редовността на иска. По същество не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем Standard 14 № *** от 12.04.2022 г. Оспорва всички останали твърдения на ищеца по настоящата претенция, касаещи недействителността на клауза от Договора, обективирана в чл. 1, ал. 3.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

За основателността на първия от предявените искове по чл.26, ал.1, пр. 3 1

ЗЗД, следва да се налице следните предпоставки: сключен договор за кредит, съдържащ клауза за такса за експресно разглеждане и предпоставки за нейната нищожност.

Установява се от приложения от ищеца договор за паричен кредит, сключването на договора между ищеца и ответника, и предвиждането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 550.00лева.

На първо място, следва да се вземе предвид размерът на таксата – 550 лв. в сравнение с другите параметри на договора, а именно – 1000 лв. заемна сума, както и договорната лихва в размер на 188 лв., чийто размер се извежда, след изваждане от общо дължимата сума на главницата и таксата за експресно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане представлява повече от 50 % от отпуснатата сума по заема и превишава повече от 2 пъти дължимата възнаградителна лихва. От изложеното може да се направи извод, че самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността, тъй като се дължи за услуга, която съпровожда основната предоставяна услуга – ползването на заемната сума, а е в пъти по-висок от възнаградителната лихва.

Следва да се обсъди и предметът на самата такса. Тя е свързана с побързото взимането на решение от кредитора дали да отпусне кредита.

Възможността за бърза оценка на кредитоспособността на заемателя не е извънреден разход за кредитора, а е само и единствено в негова полза. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не, при условията, на които клиентът е съгласен и точно в този момент.

Услугата по същество е именно във връзка с усвояване на кредита, независимо, че касае ускорена процедура за това. По-бързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Моментът на сключване на договора е момент на съвпадане волеизявленията на страните, в случая изразено с предаването на заемната сума, доколкото договорът за заем е реален. Таксата за експресно разглеждане е свързана с решението на кредитора дали да сключи договора, а той се сключва с предаването на заемната сума, т.е. с усвояването на кредита, следователно, се касае именно за такса за усвояване на кредита. Моментът на сключване на договора не може да е обвързан с възнаграждение, доколкото е част от естеството на самия договор. С други думи, кредиторът има избор дали да сключи договора сега или да рискува да изгуби клиента. Избягването на този риск и бързото сключване на договора е изцяло в полза на кредитора и следва да е за негова сметка. В такъв смисъл е и нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Посочената уговорка обаче нарушава добрите нрави в по-голяма степен от уговорките, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй 2 като насрещна престация липсва. Кредиторът не престира нещо в повече, а взима решение дали да сключи договора по-бързо, което, впрочем, е характерно за финансовите институции, различни от банките.

Посочената такса представлява всъщност възнаграждение за по-бързото отпускане на сумата, следователно, би следвало да отговаря на изискванията на възнаградителната лихва. Уговарянето му като такса за привидно извършване на някаква допълнителна услуга е още един довод за накърняването на добрите нрави чрез такава уговорка.

Въз основа на всичко изложено искът е основателен на първото основание и следва да се уважи, като се прогласи нищожността на клаузата. Не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е поискал разноски в следния размер: 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Такова е уговорено в договора за защита и съдействие, като ответникът не е оборил наличието на тези предпоставки. Следва да се присъдят 200 лв. поради ниската правна и фактическа сложност на делото и възражението на ответника в този смисъл.

Не се опровергават предпоставките на чл. 38 ЗА дори с оглед извършената справка в ТР, тъй като не се откриха данни за доходите на ищеца.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548 (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201995287) със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324, район Люлин, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, по предявения от Е. Г. Л., ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката от Договор за паричен кредит Standard 14 № *** от 12.04.2022 г., обективирана в чл.1, ал.3 от Договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 550 лева.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548 да плати на:

Е. Г. Л., ЕГН:**********, сумата от 25,56 евро/50 лв. – за платена държавна такса;

Адв. С. К. Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.38 ЗА, сумата от 102,26 евро/200 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,28 часа.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4