Определение № 25093 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25093 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110102316 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Г. К., ЕГН ********** против Ц. С. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания за представяне и приобщаване на документи, за прилагане за послужване на гр.д.№ 41 483/24 г. по описа на СРС, ГО, 149 състав и гр. дело № 44019/24 г. на СРС, 89 състав, за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, изискване на информация по реда на чл. 186 ГПК на преписка, образувана в 06 РУ- СДВР, както и за допускане на съдебно- психологична експертиза. Ответникът с отговора на исковата също е представил писмени доказателства, заявил е искане за допускане на двама свидетели при довеждане, както и е поставил въпроси към съдебно – психологичната експертиза.

Съдът намира представените от страните документи като писмени доказателства за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, с оглед на което те следва да бъдат приети.

Следва да бъдат изискани гр.д.№ 41 483/24 г. по описа на СРС, ГО, 149 състав и гр. дело № 44 019/24 г. на СРС, 89 състав, както и образуваната в 06 РУ- СДВР преписка, въз основа на подаден от Б. К. сигнал на тел.112 на 02.07.2025 г. ведно със съдържащите се към преписката материали, обяснения и приложените документи.

Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане с цел установяване на емоционалното състояние на ищеца вследствие на накърненото право на семеен живот следва да бъде уважено, както и искането на ответника за разпит на двама свидетели при довеждане, тъй като същите са допустими, с цел установяване на спорни по делото факти.

Произнасянето по исканията за допускане съдебно-психологична експертиза на този етап не следва да бъде уважено, доколкото не се твърди в исковата молба 1 наличието на заболяване или данни за друго психолигично разстройство, за което биха били необходими специални знания и установяването на фактите, за които е направено искането може да се докаже чрез разпита на допуснатите на ищеца свидетели.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

ДОПУСКА на ответника свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

НЕ ДОПУСКА изслушването на съдебно- психологическа експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проекта за доклад.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по 2 делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І. Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Г.

К., ЕГН ********** против Ц. С. С., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1533,88 евро, равняващи се на 3000 лева — частичен иск от претенция в пълен размер на 2556.97 евро, равняващи се на 5001 лева - обезщетение за претьрпени от ищеца неимуществени вреди в периода 10.07.2024 г. - 30.06.2025 г. причинени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; и сумата от 2664,68 евро, равняващи се на 1300 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /28.01.2026 г./ в съда до окончателното изплащане на сумата.

1. Ищецът твърди, в исковата молба, че с ответницата живеели на семейни начала, като от връзката им се родило детето Г. Б. К.а. Твърди още, че още от раждането полагал грижи за дъщеря си. Той бил този, който се будил през нощта, когато плаче и я успокоявал. Сочи, че след работа изцяло поемал грижата за Г., за да може нейната майка да почива – хранене, обличане, къпане, посещения при личната лекарка. Между Г. и ищеца съществувала много силно развита емоционална връзка.

Заявява, че родителите се разделили малко преди Великден през 2024 г. Навежда твърдения, е на 10.07.2024 г. ответницата Ц. С. С. – лично и в качеството й на законен представител на Г. К.а, депозирала пред СРС срещу ищеца молба за защита от домашно насилие с вх.№ 225881/10.07.2024 г. В същата се твърдели осъществени актове на насилие спрямо ответницата и малолетната Г.. С молбата се обосновавало наличие на опасност за живота и здравето на пострадалите лица и било обективирано искане за незабавна защита. Към молбата била приложена декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и удостоверение за раждане на Г. К.а. В резултат на молбата било образувано гр.д.№ 41 483/24 г. на СРС, 149 състав. Въз основа на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН съдът уважил искането за незабавна защита и издал заповед за незабавна защита № 245/10.07.2024 г., с постановени в същата мерки по смисъла на чл. 18 ЗЗДН.

На

24.07.2024 г. ищецът депозирал искова молба с вх.№ 240806/24.07.2024 г. по смисъла на чл. 127 СК с обективирано в същата искане за привременни мерки, за да може, предвид издадената заповед за незабавна защита по някакв начин, да вижда дъщеря си.

В резултат на исковата молба било образувано гр.д.№ 44 019/24 г. на СРС, 89 състав. В отговора на исковата молба майката била аргументирала своя претенция за строго ограничен режим на контакти между ищеца и неговата дъщеря, с твърденията за упражнено спрямо нея и спрямо детето насилие от страна на бащата, и с издадената заповед за незабавна защита. С определение № 41028/09.10.2024 г. съдът уважил искането на майката и постановил привременни мерки, по силата на които ищецът не можел да вижда с дъщеря си само всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 09.00 часа до 12.00 ч. в събота и неделя, без преспиване, в присъствието на майката.

3

Заявява, че срещите не протичали пълноценно, доколкото майката била неотлъчно до детето, без давала възможност на ищеца за истински контакт. Сочи, че съществувала реална възможност ответницата да използва, издадената в нейна полза заповед за защита и и обосновала нейното неизпълнение. На всяка една от тези срещи бащата бил длъжен да се съобразява с желанията на майката, доколкото се е притеснявал да не бъде арестуван пред детето си. Сочи, че с тези мотиви, с молба от 11.10.2024 г., поискал от съда изменение на постановените привременни мерки. С определение № 5945/04.02.2025 г. съдът отменил определение № 41028/09.10.2024 г. по гр.д. № 44019/2024 г. по описа на СРС в частта относно режима на лични отношения. В отговор на молба от ответницата за изменение па постановените привременни мерки, на 31.03.2025 г., депозирал отново искане бащата и дъщерята да се виждат без ползване на социална услуга, аргументирано със силната емоционална връзка между тях, с обстоятелството, че срещите в ДКЦ били финансирани изцяло от ищеца, което сериозно натоварвало неговия бюджет, както и с това, че договорът му с Фондация „Защита правата на детето“, изтичал на 12.04.2025 г. Сочи, че в хода на откритото съдебно заседание, проведено на 09.04.2025 г., съдът оставил искането за изменение на привременните мерки и на двете страни без уважение и ищецът бил принуден да продължи договора си с Фондация „Защита правата на детето“ отворена врата и да заплаща за предоставените му услуги, за да виждал детето си само за няколко часа в месеца, без реално да била налице причина за такъв ограничен контакт, провеждащ се при такива условия. Навежда твърдения, че междувременно, в хода па делото за домашно насилие, била допусната и изготвена СПЕ, която потвърдила силната емоционална връзка между ищеца и детето, както и липсата на осъществено спрямо детето насилие. С решение № 12728/30.06.2025 г. по гр.д. № 41483/2024г. по описа на СРС съдът оставил без уважение молбата за защита от домашно насилие, депозирана от майката - лично и като законен представител на Г. К.а. Решението на СРС било потвърдено с решение № 6843/13.11.2025 г. постановено по в.гр.д. № 8417/25г. по описа на СГС. Сочи, че непосредствено след постановяване на решение № 12728/30.06.2025 г. по гр.д. № 41483/2024 г. по описа на СРС, на 02.07.2025 г., в хода на проведено открито съдебно заседание, проведено по гр.д. 44019/2024 г. по описа на СРС, страните се споразумели, като решението, с което споразумението бе утвърдено.

Заявява, че от датата на споразумението на ищеца била предоставена възможност от страна на майката да взема детето в дома си, с преспиване, без нейно присъствие и без ползването на социални услуги. Аргументира се, че докато двете дела били в ход, ищецът бил викан многократно да дава сведения пред различни РПУ- СДВР по повод сигнали на Ц. С. срещу него, вкл. и за гореописаното насилие, с което също обосновавал претенцията си за неимуществени вреди. Навежда твърдения, че бил повикан за сведения на 04.08.2025 г. в 06 РУП - СДВР по повод, подаден от него сигнал за събитие от 20.07.2025 г. , като му бил поставен въпрос дали може да доближава майката и детето и има ли издадена срещу него заповед за защита, доколкото майката била представила такава по преписката. Обяснил, че е имало такава, но предвид решение № 12728/30.06.2025 г. по гр.д. №41483/2024 г. по описа на СРС същата изгубила действието си. По преписката бил приложил и цитираното решение. Счита, че дори и след постановяване па решението на 149 състав, с което била оставена без уважение молбата за защита от домашно насилие на Ц. С. — лично и в качеството й на законен представител на Г. К.а, същата продължавала да използва отменената съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповед за незабавна защита. Заявява, че всички гореизложени обстоятелства установявали, че ответницата била упражнила правото си да търси защита за нея и за детето по реда на ЗЗДН в нарушение на 4 принципа за добросъвестност, установен с нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 3 от ГПК. Подобно нарушение било налице във всеки случай, в който правният субект използвал позволени от закона средства, включително и тези, свързани със защитата по съдебен ред, за постигане на неправомерен резултат - да бъде увредено друго лице. Сочи, че в конкретния случай, ответницата, в качеството си на законен представител на малолетното дете - Г. К.а, недобросъвестно упражнила правото на съдебна защита по реда на ЗЗДН по горепосоченото дело на 149 състав на СРС срещу ищеца, тъй като при подаване на молбата за защита декларирала факти в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, които не били потвърдени и доказани в рамките на две съдебни инстанции. Напротив, в хода на делото било установено, че детето имало много силна връзка с баща си. Ето защо съдът мотивирал постановения от него съдебен акт с това, че Законът за защита от домашното насилие, имал за цел да даде защита на жертвите на насилие, а не да служи като инструмент за обезпечаване на доказателства в производството относно родителски права. Поддържа, че нарушението на правото на семеен живота на ищеца и малолетното му дете продължило от 10.07.2024 г. до 30.06.2025 г. /от датата на издаване на заповедта по чл.18, ал.1 от ЗЗДН до датата на отхвърляне на молбата за защита с Решение № 12728/30.06.2025 г. по гр.д.