Решение № 692 от 01.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502180 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. П. И., ЕГН **********, срещу Решение №*************г., по гр. дело № ********г. на ВРС, 7 състав, в частта с което е увеличен размерът на определената с Решение №**************г. по гр. дело №**********г. на ВРС, издръжка, дължима от К. П. И., ЕГН **********, в полза на детето И. К. П., ЕГН **********, със съгласието на майка му Р. И. Н., ЕГН**********, за разликата над 270.00лв. до 450.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба – 12.06.2024г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн. чл.150 от СК.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по размера на издръжката до 270лв. на месец и отхвърлената част над 450лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не са събрани доказателства за голямо увеличение на нуждите на детето от издръжка. За детето се изплащат 1 надбавки и социална пенсия на майката, след решението на ТЕЛК от 2024г. за момчето, разписани по видове в жалбата, с които здравните му потребности са изцяло задоволени. Представянето на фактура за еднократен разход от 520лв. не доказва трайни разходи от лечение от 520лв. на месец. Бащата получва само минимален доход. Увеличение на издръжката до 450л. не е обосновано. Моли се за отмяната на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за над 270лв; за преизчисляване на разноските с оглед на това; и за присъждане на разноски пред ВОС. В о.с.з., чрез писмена молба, поддържа исканията си.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП – Д.Ч. – не изразява конкретно становище по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК на И. К. П., ЕГН **********, със съгласието на майка му Р. И.

Н.,

ЕГН**********, за изменение на присъдената с Решение

№**************г. по гр. дело №**********г. на ВРС, издръжка, дължима от К. П. И., ЕГН **********, в полза на детето И. К. П., ЕГН**********, чрез (със съгласието на) майка му Р. И. Н., ЕГН**********, чрез увеличаването й от 150.00лв. на 500.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба – 12.06.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че Р. Н. и К. И. са родители на детето И. П., родено на *********г. С влязло в сила Решение №**************г. по гр. дело №**********г. на ВРС бащата е бил осъден за издръжка на детето от 150лв. на месец.

Твърди се, че от посочения съдебен акт досега са изминали години, през които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и нуждите му и разходите за посрещането им са се увеличили. Момчето е на 15 години, ученик е в 7-ми клас и се нуждае от повече средства за нормално отглеждане за храна, облекло, обувки, както и учебни помагала и пособия, извънкласни уроци и занимания. Освен това то е със специални нужди, с оглед влошеното му здравословно състояние – преосвидетелствано с Експертно решение №90714/26.02.2024г. на ТЕЛК при УМБАЛ „С.М. - Варна“ ЕАД, с диагноза „инсулинозависим захарен диабет“, което налага разходи за лечение в 2 размер на още 520 лв. месечно. Майката е личен асистент на дъщеря си Наталия Добрева, инвалидизирана с „детска церебрална парализа“, и получава среден месечен доход от 1175лв. по трудов договор с АСП.

С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди ответникът да може да заплаща с оглед възрастта и статуса си.

По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му със сочения от ищеца съдебен акт за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не оспорва и че майката полага грижите за детето; не възразява и срещу увеличаването на издръжката, но до минималния по закон размер на задължението на месец.

Твърди обаче, че размерът на претендираната издръжка,над признатият, е необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на родителя. Оспорва да е налице поддържаното в исковата молба увеличение на нуждите на детето. Твърди, че самият той живее и работи в гр. София, където получава трудово възнаграждение в минимален размер, но заплаща наем и разходи за транспорт, които в столицата са много високи. Поради това бащата няма възможност да плаща издръжка от повече от 270лв. за детето си.

Моли за отхвърляне на иска за над минималната издръжка за страната, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП – Д.Ч. – не изразява конкретно становище по съществото на предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него.

В допълнение от приобщеното пред ВОС експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – П.“ от 20.06.2025г. се установява, че понастоящем детето И. К.

П. е преосвидетелствано с 60% ТНР поради заболяване „инсулинозависим захарен диабет“.

От приетото пред ВОС удостоверение от 23.09.2025г. от ДСП – Д.Ч. се установява, че за периода м.03. – м.08. 2025г. на майката Р. Н. са били изплащани по 450лв. на месец добавки по чл.8, т.1 от ЗСПД във връзка със здравословното състояние на детето й.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните възможности, според упражняването на родителските права и други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид (приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за изменени възможности на призования за плащане родител, респективно ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези две групи решаващи по иска обстоятелства.

В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата 14.06.2018г., съобразно който бащата е бил осъден да заплаща издръжка на детето от 150.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали цели осем години. Това е изключително голям период от време, през който икономическите, социалните и обществените отношения в страната са претърпяли съществени промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки човек, в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна, дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт. Само разликата в минималната работна заплата за страната от предходното решение (510лв.) до момента (1213лв.) е много голяма (близо 140 %), което презюмира увеличение на издръжката най-малко в съпоставим мащаб при равни други обстоятелства, доколкото минималната издръжка на децата се определя в съотношение спрямо минималната заплата в България, на осн. чл.142, ал.2 от СК. Нуждите на детето обаче са се увеличили не само заради промените в икономическите и социалните отношения в страната, но и заради самото му порастване, което е основание за увеличаване на издръжката и над процента нарастване на МРЗ. От друга страна минималната издръжка се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви други нужди, при което на общо основание тя е явно недостатъчна за децата в ученическа възраст.

Установи се на следващо място, че към момента на устните състезания 4 пред ВОС детето И. е на 17 години и е ученик в средно образователно училище. Обичайна е за всички ученици на подобна възраст нуждата от предварително и периодично закупуване на дрехи, обувки, тетрадки, допълнителни помагала и специализирани учебници, за които са нужни много средства. Възрастта предполага и значително по-голяма самостоятелност и необходимост от средства за ежедневни разходи на децата. Отделно всякакви спортни и/или културни дейности, несъмнено полезни за децата, също изискват допълнителни средства. Освен това от приобщените медицински документи, в т.ч. амбулаторен лист от 16.10.2024г. се установява и че детето страда от хроничен атрофичен гастрит, което състояние изисква подходяща храна и лекарствена терапия (ако не постоянна, то поне периодична).

Като коректив следва да се съобразят и официалните данни от НСИ, че на база на общия разход за издръжка на лице от домакинство за четвъртото тримесечие на 2025г., от който след изключване на разходите, които обичайно не касаят непълнолетни лица (алкохолни напитки, тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки, изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния месечен разход за едно дете възлиза на около 630лв. (без да се отчитат възрастта му и особеностите на случая). Поради това и предвид възрастта на детето, базисно необходимата за детето обща издръжа не би могла да бъде под 650лв. на месец за почти пълнолетно лице.

Извън това в случая от приобщените медицински документи и решения на ТЕЛК се изясни, че детето понастоящем е преосвидетелствано с 60% ТНР поради заболяване „инсулинозависим захарен диабет“. Болестта му несъмнено изисква значителни разходи за подходяща храна, медикаменти и консумативи, документални данни за които има по делото. В същото време от приетото пред ВОС удостоверение от 23.09.2025г. от ДСП – Д.Ч. се установи, че за периода м.03. – м.08. 2025г. на майката на детето са били изплащани по 450лв. на месец добавки по чл.8, т.1 от ЗСПД. В този смисъл по принцип може да бъде споделен доводът, че по-голяма част от особените нужди на детето се покриват от средствата по ЗСПД, макар вероятно не изцяло. Другите сочени в жалбата помощи не се доказва да са получавани.