Протокол № 70 от 23.01.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 70 гр. Варна, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100502277 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:47 часа се явиха:

Въззивниците Ю. Т. Ю. и М. Т. З., редовно уведомени от предходно съдебно заседание, явяват се лично, представляват се от адв. Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна „С.“ ООД, редовно призован, представлява се от адв. К.

К., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съгласно Определение № 4498/30.11.2023 г.

1

АДВ. Я.: Поддържаме така депозираните жалби. Имаме искане за разпитване на свидетели за търпените от ищците неимуществени вреди за период от приключване на производството в първата инстанция до настоящия момент, който период е 2 години, т. к. са разпитани пред първата инстанция и са събрани доказателства за неимуществени вреди към онзи момент. На тази база е постановено съдебното решение на първа инстанция, но от онзи момент досега е изтекъл значителен период от време, през който за съжаление ищците продължават да търпят неимуществени вреди.

АДВ. К.: На първо място оспорвам подадените от двамата ищци въззивни жалби. Поддържам жалбата, подадена от моя доверител.

По отношение на доказателственото искане заявявам, че същото не следва да бъде уважено. Разбира се това е въпрос на преценка на решаващия съд, но понеже се постави въпроса за събиране на доказателства, включително и на гласни такива в случая аз считам, че настоящият съдебен състав, дори да не е в моята сфера на професионални права, би следвало да обсъди въпроса дали не следва да бъде разпитан М.К., който според мен е единственият пряк очевидец в някаква степен и то на това, което се е случило към момента на трагичния инцидент. Първоинстанционният решаващ съд по свой почин е настоявал за разпита на този свидетел. В един последващ момент обаче по вътрешна воля може би реши да бъде заличен като такъв и да не бъда разпитан. Аз считам, че с оглед всестранното доказване в процеса и разбира се разкриване на обективната истина би следвало да бъде разпитан и този свидетел.

Неговите показания ще бъдат опора за крайните изводи на съда, т. к. в случая няма други преки доказателства, които до някаква степен и в пълна дори такава да доказват, и да сочат на механизма на настъпване на трагичното събитие. Може би в малка степен след анализа на доказателства това е сторило вещото лице, но не и в пълна такава. Считам, че в този смисъл доколкото сега се искат да бъдат допуснати двама свидетели без значение, че е за други факти и обстоятелства съдът би следвало да обсъди този въпрос за разпита на този свидетел. Пак казвам Районен съд – Варна в някакъв момент реши с цел да не се протака делото да заличи свидетеля. Той е от изключителна важност за разкриване на основни факти по делото, за изначалната основателност на заявените претенции.

АДВ. Я.: Според мен искането на насрещната страна за разпит на свидетел не само, че не е основателно, но и преклудирано, т.к. М.К. е работник в „С.“ ООД.

Същият беше многократно призоваван за разпит от първа инстанция, включително и чрез работодателя си, който всъщност е „С.“ ООД, чийто процесуален представител е колегата вдясно от мен. М.К. така и не се яви, и по делото има обилни данни колко пъти той е бил призоваван и какви глоби са му били налагани. Той не се яви, не даде 2 показания. Очевидно е предпочел по някаква причина да плати наложените му от съда глоби, които бяха в размер на няколко хиляди лева.

СЪДЪТ прекъсва адв. Я. и му указва да не разказва какво се е случило по делото в първата инстанция във връзка със събирането на доказателства, а да изрази становище по искането на насрещната страна.

АДВ. Я.: Неоснователно е искането, защото още в първата инстанция … СЪДЪТ прекъсва повторно адв.Я..

По направените доказателствени искания Съдът намира следното:

По направеното искане от ответника по исковете „С.“ООД за допускане до разпит на свидетеля М.К. Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: В производството в първата инстанция този свидетел е бил неколкократно призоваван да се яви и да даде показания в съдебно заседание. Същият не се е явил, поради което и с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 25.11.2022г. постановено по гр.дело №9908/2021 г. по описа на ВРС, същият е бил заличен като свидетел.

На следващо място във въззивната жалба на дружеството това искане не е било поддържано поради, което и съдът намира, че искането за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето М.К. е неоснователно, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ направеното от адв. К. К., процесуален представител на „С.“ ООД искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето М.К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от акта по съществото на делото.

По направеното от двамата въззивници – ищци искане за допускане до разпит на един свидетел в днешно съдебно заседание за установяване на търпени болки и страдания от приключване на делото в първата инстанция до настоящия момент Съдът намира, че се касае за новоосъществени факти поради, което и следва да бъде допуснат до разпит един свидетел, при условията на довеждане за установяване на горните обстоятелства, поради което

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит на страната на въззивниците при режим на довеждане един свидетел за установяване на търпени болки и страдания от въззивниците от приключване на делото в първата инстанция и понастоящем.

АДВ. Я.: Водим нашия свидетел, но тъй като доверителите ми живеят в различни населени места, т. е., ищцата живее в гр. Д., а брат й в с. Т. и по тази причина водим двама свидетели. В тази връзка моля да ни бъде допуснат и втория свидетел. В днешно съдебно заседание водим и двамата.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит на страната на въззивниците – ищци двама свидетели при режим на довеждане.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала в качеството на свидетел И.П.Н..

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля и снема самоличността й: И.П.Н., 74г., ЕГН **********, омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Обещава да говори истината.

АДВ. Я.: Познавате ли М. З.?

СВ. Н.: Познавам М., защото сме съседи, просто ни дели една ограда и непрекъснато се виждаме, всеки Божи ден.

АДВ. Я.: Знаете ли да е станал някакъв инцидент с баща й в някакъв момент?

СВ. Н.: Да, знам. Внезапната смърт на баща й просто и се отрази много зле на психичното състояние. Тя непрекъснато плачеше, това беше шок и за цялата улица, за всички нас.

4

АДВ. Я.: Ще Ви помоля да разкажете за периода от последните две години, две години и половина назад!

СВ. Н.: Мога да разкажа понеже непрекъснато съм в течение на отношенията.

Мога да кажа, че това нещо й се отрази много зле, понеже връзката между баща и дъщеря беше много силна, а именно тя обожаваше, обичаше баща си, той правеше всичко за семейството си, за децата. Тя много трудно преживяше неговата смърт. Даже съм ходила и съм виждала, че тя си беше обособила един кът, едно кътче, в което си разговаряше с него, снимката му е там. Непрекъснато, не минава ден, в който тази жена не проронва сълзи за баща си. Просто много трудно преживява загубата на баща си, промени се просто, изпада понякога в депресия от мъката. Много често ходи на гробищния парк, на гробищата при баща си. Просто все така си споделя „не мога да преживея смъртта на баща ми“.

АДВ. Я.: Минало е доста време от както баща й е починал, не се ли подобрява положението при нея?

СВ. Н.: Не, не се подобрява. В началото мъката е много по – силна, обаче не се подобрява положението й. Някак си човек свиква да живее със загубата, със смъртта, но иначе мъката в душата специално при нея не се подобрява, нищо. Тя непрекъснато плаче, непрекъснато иска да бъде жив и да е до тях баща й. Непрекъснато тъгува за него, защото беше много обичан баща.

АДВ. Я.: Нямам повече въпроси към свидетелката.

АДВ. К.: М. работи ли, ходи ли на работа?

СВ. Н.: Преди работеше, но в момента е в Бюрото по труда.

АДВ. К.: Вие кога се срещате с нея, на гости ли си ходите?

СВ. Н.: Тя ми е съседка и непрекъснато или тя идва при нас, или аз отивам.

Особено, когато я видя на прозореца да пуши на прозореца цигара и казва „много ми е трудно, много ми е мъчно“. Аз съответно отивам в тях, сядам ужким да я окуража, но там мъката е много голяма.

АДВ. К.: Тя ползва ли някаква специализирана помощ, подкрепа в случая от специалисти?

СВ. Н.: Взема хапчета, такива които личния й лекар е изписал за успокоение.