Определение № 582 от 01.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. Шумен, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500296 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №5638/27.05.2026г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 2011/15.05.2026г. по ч.гр.д. № 20263620101208 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. А. Д. – Д. с ЕГН ********** от гр. ., бул.., бл. ., ет. ., ап. . за вземанията за главница в размер на 874.37 евро, 320.71 евро - договорно възнаграждение и 131.74 евро – лихва за забава.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че 1 уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро - държавна такса и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263620101208 по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. А. Д. – Д. с ЕГН ********** от гр. . за сумите: 874.37 евро – неплатена падежирала главница дължима от вноска 22 с падежна дата 15.05.2025 г. до вноска 33 с падежна дата 15.04.2026 г. и законна лихва от 08.05.2026 г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 320.71 евро, дължимо от вноска № 22 с падежна дата 15.05.2025г. до вноска № 33 с падежна дата 15.04.2026г., ведно със 2 законна лихва от 08.05.2026 г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 272.54 евро, дължима от вноска № 22 с падежна дата 15.05.2025г. до вноска № 33 с падежна дата 15.04.2026г., ведно със законна лихва от 08.05.2026 г.; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 477.24 евро, дължима от вноска № 22 с падежна дата 15.05.2025г. до вноска № 33 с падежна дата 15.04.2026г., ведно със законна лихва от 08.05.2026 г.; такса 255.65 евро от 14.08.2025 г., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; мораторна лихва - 131.74евро от 02.10.2023 г.- 07.05.2026 г., лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване назаявлението в съда, както и за направените по делото разноски в размер на 39.65 евро – заплатена държавна такса, 117.60 евро - юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Стандарт № . от 26.06.2023г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и М. А. Д. – Д. – длъжник.

С разпореждане № 1855/11.05.2026г. заповедния съд е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да посочи на какво основание се претендира посочените в заявлението договорно възнаграждение за неустойка и два вида такси и да посочи какви суми до момента на подаване на заявлението са платени от длъжника по сключения договор, конкретно за главница, договорна лихва, два вида такси и неустойка.

В даденият срок е постъпила молба от заявителя, с която заявява, че длъжника е преустановил плащанията на погасителните вноски и е изпаднал в забава. Уточнил е, че не се дължи договорно възнаграждение за сумата за предоставяне на допълнителни услуги и същото е начислено само върху главницата, представляваща заеманата сума. Посочил е, че общо заплатената сума от длъжника по договора била в размер на 2 706.95 евро, като с нея били погасени сума в размер на 2347.97 евро, съгласно задължението по 3 погасителен план (19 пълни вноски). Частично плащане в размер на 0.10 евро имало по 22-та вноска, като същата била под този номер поради отлагането на вноски № 3 и 14. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 256.73 евро. Поради плащане на вноските със забава са били начислени и лихви за забава в размер на 388.47 евро, които към момента са заплатени частично и по тях се дължали още 131.74 евро лихви за забава за периода от 02,10,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до датата на входиране на заявлението в съда. Също така били заплатени и 102.25 евро начислени такси по Тарифа.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 2011/15.05.2026. по ч.гр.д. № 20263620101208 по описа на РС – Нови пазар, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на на 874.37 евро, 320.71 евро - договорно възнаграждение и 131.74 евро – лихва за забава.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочил е, че всъщност тези услуги не представляват такива извън същинския договор, а касаят единствено неговото обслужване, поради което не представляват такива по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК и не се налага заплащане за тяхното предоставяне , тъй като тези допълнителни пакети/ услуги са уговорени в полза на кредитора плащания за дейности свързани с управлението на кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а допълнителния пакет за допълнителни услуги, включени в договора, касаели именно такива дейности. Посочил е, че стойността на тези договорени услуги, по всяка вероятност не е включен при изчисляване на ГПР, откъдето следвало, че посоченият ГПР от 48.94 %, не съответствал на действителния. Приел е, че действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги са свързани пряко или косвено с кредитното 4 правоотношение и при включване на посочените суми за допълнителни услуги, като част от дължимите суми по договора за кредит, се стига ло до нарушаване на чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, относно размера на ГПР, като действителен размер на ГПР според направените от съда изчисления бил 132,04%. Приел е, че посочения ГПР в договора е недействителен, тъй като е в много по – нисък размер и е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и клаузата в договора относно ГПР е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочил е, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и съобразно чл. 2 3 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Посочил е, че в случая биха се били дължали сумите за претендираната неплатена главница по договора за кредит, но предвид извършените от длъжника плащания по договора, са налице основанията на чл. 19, ал. 6 от ЗПК за приспадане на недължимо платените суми. Посочил е, че в уточняващата молба заявителят е посочил, че изплатеното до момента от длъжника е в размер на общо 2 706.95 евро, като само сумата на недължимата, но платена лихва била в размер на 989,96 €, което е много повече от претендираната оставаща сума за главница и е приел, че няма дължими плащания и за главница, поради това, че длъжникът е платил като недължимо платени суми много повече от претендирания размер на главницата, които следвало да се приспаднат на основание чл. 19, ал. 6 о т ЗПК. Посочил е, че сумата на недължимите плащания е в по – голям размер от сумата на претендираната главница и в случая няма вземания, за които да се издаде заповед за изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

5

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.