Решение № 239 от 14.10.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 2060/2025
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Ботевград, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251810102060 по описа за 2025 година
С искова молба от „*** срещу „* са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД - за сумата от 3179,12 лева - главница, представляваща неплатена част от продажната цена за 3000 литра дизелово гориво Е5 по Договор за продажба от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (27.06.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1023,07 лева - мораторна лихва за периода от 30.12.2023 г. до 26.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 405/02.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1069/2025 г. по описа на РС - Ботевград.
В исковата молба се сочи, че на 28.12.2023 г. страните са сключили договор в устна форма за продажба на 3000 литра дизелово гориво Е5 - газьол за извънпътна техника и трактори. Цената, която купувачът „* се съгласил да плати възлизала на 7254 лева (с вкл.
ДДС). Плащането следвало да се извърши в деня на доставката на горивото. Продавачът „*** доставил горивото от уговорения вид и количество на 29.12.2023 г. на посочения от купувача адрес в с. *, за което била издадена товарителница *** Отделно от това ищецът издал фактура *** която изпратил на ответника. Въпреки точното изпълнение от страна на ищеца, ответното дружество платило само част от цената. На 24.07.2024 г. били платени 2200 лева и на 04.10.2024 г. – 1874.88 лева. Така от цената останали непогасени 3179.12 лева.
Заради забавата била начислена мораторна лихва за периода от 30.12.2023 г. до 26.06.2025 г., възлизаща на 1023.07 лева. След завеждане на заповедното производство, ответникът платил 1 още 3179.12 лева, които обаче не покривали всички вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид поредността за погасяване на вземанията, част от процесната главница все още оставала непогасена. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се и сторените разноски в исковото и в заповедното производства.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор. Единствено в заповедното производство е подадено възражение, в което се сочи, че уговорката между страните е била доплащането на цената да се извърши по късно, поради което ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Отделно от това ответникът бил заплатил в хода на процеса остатъка от 3179.12 лева.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните с източник валиден договор за търговска продажба, точно изпълнение на задължението му за предаване на стоката - дизелово гориво Е5 - газьол, при което за ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цената в претендирания размер, изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма, следователно сключването на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства - фактура № * и товарителница ***, че на 28.12.2023 г. между „*** като продавач и „* като купувач е сключен договор за продажба на 3000 литра дизелово гориво Е5 - газьол за извънпътна техника и трактори, срещу цена от 7254 лева с вкл. ДДС.
Установява се също, че ищецът е изпълнил поетите договорни ангажименти точно в количествено, качествено и времево отношение. Посочените факти, освен че не се оспорват изрично, се потвърждават от извънпроцесуалното поведение на ответника и по-точно от извършените плащания, с които същият имплицитно признава наличието на дълг.
Релевираното от последния оспорване е свързано с уговорения между страните срок за извършване на плащането, като се твърди, че част от цената на горивото е следвало да се плати авансово, а доплащането на останалата част - да се извърши по - късно. Имплицитно посоченото твърдение съдържа оспорване и на дължимостта на претендираната от ищеца мораторна лихва, доколкото при ненастъпил падеж на главното вземане не се дължи и обезщетение за забава върху същото. В подкрепа на така направеното от ответника 2 оспорване, че по договора е било уговорено разсрочено плащане, не са ангажирани доказателства, поради което съдът го приема за неоснователно.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
При липса на изрична уговорка в противоположен смисъл, съдът приема, че в случая приложение намира именно посочената разпоредба. Горивото от уговорения вид и количество е доставено на 29.12.2023 г. на посочения от купувача адрес в с. *, за което е издадена товарителница *** Поради това плащането на уговорената цена е следвало да се извърши в деня на доставката - 29.12.2023 г., на която дата е настъпил падежът на задължението. Считано от следващия ден - 30.12.2023 г., ответникът е изпаднал в забава, без да е необходима покана от кредитора, като мораторна лихва се дължи от този момент до датата на плащането.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), ведно с дадените разяснения и направени корекции, което съдът кредитира, доколкото го смята за пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответното дружество е платило уговорената цена на части, като плащания са извършени на:
24.07.2024 г., когато е заплатена сумата от 2200 лева; 04.10.2024 г., когато е заплатена сумата от 1874.88 лева и на 31.07.2025 г. (в хода на процеса), когато е заплатена сумата от 3179.12 лева, или общо извършените плащания са в размер на 7254 лева.
Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено (чл. 81, ал. 2 ЗЗД).
Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви (така Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 32017 г., ОСГТК на ВКС). В този смисъл и с оглед гореизложеното, към датата на извършване на първото частично плащане - 24.07.2024 г. ответникът е имал към ищеца задължения за главница по фактура № * в размер на 7254 лева и за мораторна лихва за периода от 30.12.2023 г. до 24.07.2024 г. в размер на 576.98 лева или общо 7830.98 лева, поради което извършеното плащане на сумата от 2200 лева не е било достатъчно за погасяването им в пълен размер. В този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, чието задължително тълкуване е дадено в горецитираното тълкувателно решение като е прието, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. Съгласно специалното 3 правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.
76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента (в частност главница и лихви). Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
Доколкото между страните липсва уговорка, която да определя друг ред за погасяване, то в случая следва да се приложи нормативно установеният ред. Следователно, плащането в размер на 2200 лева следва да бъде отнесено по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД първо за погасяване на начислената мораторна лихва за периода от 30.12.2023 г. до 24.07.2024 г. в размер на 576.98 лева, а след това с остатъка от 1623.02 лева да се погаси част от главницата, като по нея непогасена остава сумата от 5630.98 лева.
Същото се отнася и за второто частично плащане извършено на 04.10.2024 г., с което е заплатена сумата от 1874.88 лева Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, мораторната лихва върху главницата от 5630.98 лева за периода от 25.07.2024 г. до 04.10.2024 г. е в размер на 153.31 лева, следователно и при приложение на правилото на чл.
76, ал. 2 ЗЗД първо е погасена начислената мораторна лихва в размер на 153.31 лева, а с остатъка от 1721.57 лева е погасена част от главницата, като непогасена остава сумата от 3909.41 лева.
За периода от 05.10.2024 г. до 31.07.2025 г. (датата на последното плащане) мораторната лихва върху главницата от 3909.41 лева е в размер на 423.31 лева, което задължение е било погасено изцяло с извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 3179.12 лева, което съдът следва да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С остатъка в размер на 2755.81 лева е погасена част от главницата, като непогасена остава сумата от 1153.60 лева.
От изложеното следва извод, че при отнасяне на направените от ответника плащания в общ размер на 7254 лева към вземанията на ищеца за главница и за мораторна лихва по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - първо за погасяване на начислената мораторна лихва за съответния период, и впоследствие за погасяване на главницата с остатъка, се достига до извода, че ответникът е погасил частично вземането за главница, представляваща цена на дизелово гориво Е5 - за сумата над 1153.60 лева и изцяло вземането за мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2023 г. до 31.07.2025 г. С оглед на това искът за установяване на вземането за главница е основателен и следва да се уважи до посочения размер от 1153.60 лева (589.83 евро), като се отхвърли за разликата над същия до пълния претендиран размер от 3179.12 лева (1625.46 евро). Направено е искане главницата да бъде присъдена ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (27.06.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото при изчисляване на дължимия остатък от главницата съдът взе предвид 4 натрупаната върху нея мораторна лихва за периода от 27.06.2025 г. до 31.07.2025 г. като прие че с последното извършено плащане трябва да се погаси първо вземането за лихва и като се има предвид, че мораторната лихва и законната лихва върху главницата, чието присъждане се иска, са в еднакъв размер, настоящият съдебен състав намира, че законна лихва върху главницата следва да се присъди от 01.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като приема че не следва да се присъжда повторно лихва върху главницата за периода от 27.06.2025 г. до 31.07.2025 г.