Решение № 625 от 18.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. К., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510101223 по описа за 2024 година

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД

Ищцата С. В. С. твърди, че са живели с ответника Г. Е. Г. на семейни начала, без да имат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – Р. Г. Г., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че поради лошото отношение на ответника към нея е напуснала семейното жилище и взела детето със себе си. С решение по гр. д.

№ 2018/2022 г. било постигнато споразумение между страните, като родителските права били предоставени на нея, а на бащата са определени режим на лични контакти с детето и задължение да заплаща месечна издръжка. Съдът предоставил заместващо съгласие на ответника за пътуване на детето до държави членки на ЕС, придружено от майката, за срок от 5 години от влизане в сила на решението, с ограничението, че времето, прекарано извън пределите на България, не може да надвишава 30 календарни дни в една календарна година.

Ищцата твърди, че ответникът отказва да даде съгласие за изваждането на необходимите лични документи на детето, поради което за същата се поражда правен интерес да подаде настоящата молба по чл. 127а СК. Моли съда да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на ответника за издаване на необходимите лични документи на детето. Моли съда да й присъди направените по делото разноски, както и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.

1

Е. Г. чрез адв. В. Т. А.. Твърди, че с решение по гр. дело № 2018/2022 г. на РС – К. съдът разрешава искането по чл. 127а от СК, като замества съгласието на ответника. Претендира, че след като решението е влязло в сила, е налице сила на присъдено нещо и настоящото производство следва да бъде прекратено.

Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лв.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане № 7390200506, издадено въз основа на Акт за раждане 0506/18.03.2020 г. детето Р. Г. Г., ЕГН **********, е с родители С. В. С. и Г. Е. Г..

Видно от влязло в сила Решение № 134/15.03.2023 г., постановено по гр.д. №2018/2022 г. по описа на Районен съд – К., между страните е постигнато споразумение за упражняване на родителските права, издръжката, режимът на личните отношения на детето с родителите му и местоживеенето му. Със същото решение родителските права са предоставени на майката С. В.

С.. По иск по реда на чл. 127а от СК съдът се е произнесъл като е дал разрешение - заместващо съгласие по въпроса относно пътуването на детето в чужбина.

Видно от Удостоверение за настоящ адрес №4/24.01.2022 г. детето Р. Г.

Г., ЕГН **********, е с настоящ адрес: ***. С Решение № 134/15.03.2023 г., постановено по гр.д. №2018/2022 г. по описа на Районен съд – К. за детето Р. Г.

Г., ЕГН **********, е определено местоживеенето на посочения в удостоверението адрес, който е и адресът на майката С. В. С..

Видно от представените по делото доказателства и от отговора на исковата молба бащата Г. Е. Г. не е предоставя съгласие за издаване на паспорт на детето Р. Г. Г., ЕГН **********.

Видно от постъпилия по делото Социален доклад с вх.

№14238/11.10.2024 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – К. майката на детето С. В. С. желае с детето да пътуват в чужбина с цел туризъм, съобразно установения режим в Решение № 134/15.03.2023 г., постановено по гр.д. №2018/2022 г. по описа на Районен съд – К.. Посочва, че бащата Г. Е. Г. не осъществява контакти с детето и с нея от януари 2022 г.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД. От съда се иска да даде разрешение – заместващо съгласие за издаване на паспорт на детето Р. Г. Г., ЕГН **********, като за целта да бъде заместено съгласието на бащата Г. Е. Г. за подаване на заявление за издаване на паспорт и получаването му от майката С. В. С..

2

С разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители.

С разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи, законодателят е регламентирал когато няма съгласие кое е основанието да бъде издаден паспорт – влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл. 123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока.

Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. По делото не бе оспорено от ответника твърдяното от ищцата обстоятелство, че същият не е предоставил съгласието си за издаване на паспорт на детето. Липсата на съгласие между родителите, прави невъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съгласно данните по делото бащата Г. Е. Г. не осъществява контакт с детето от януари 2022 г.

Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност. По делото е представен социален доклад Дирекция "Социално подпомагане" - К.. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната чрез издаване на паспорт.

3

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности.

От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България .

Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Установено е по делото, че към настоящия момент майката упражнява родителските права, детето живее с нея и същата желание то да пътува с нея в чужбина. В отношения между страните липсва сътрудничество.

Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.

Затова и съдът счита, че издаването на паспорт, за да може да се осъществяват пътувания в чужбина, съгласно определеното в Решение № 134/15.03.2023 г., постановено по гр.д. №2018/2022 г. по описа на Районен съд – К. е в интерес на детето и следва да му се даде възможност да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън територията на Република България.

Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС се гарантира от техните основни закони и Конституции.

Правото на малолетното дете да напусне пределите на страната не може 4 да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът счита, че издаването на паспорт на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на бащата с детето.

При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на малолетното дете. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна. От събраните по делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата му като български гражданин да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения.

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в тежест на ответната страна е да заплати разноски на молителката, предвид направеното с молба по хода на делото искане.

Съдът приема за неоснователно искането за присъждане на държавна такса в размер на 100,00 лв. при положение, че по делото до настоящия момент е внесена такса в размер на 30,00 лв. Подлежи на възстановяване сумата в размер на 30,00 лв., направени от молителката разходи за държавна такса.

Съдът определя възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 600,00 лв., които следва да бъдат поставени в тежест на ответната страна, съгласно предвидения минимум в чл.21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласие, на основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 45 ЗБЛД, на бащата Г. Е. Г., ЕГН **********, с адрес:

***, за издаване на паспорт на детето Р. Г. Г., ЕГН **********, по реда на ЗБЛД, по заявление, подадено единствено от майката С. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, както и след издаване на паспорта, същият да бъде получен единствено от майката С. В. С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на С. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 30,00 лв., представляващи държавна такса за образуване на настоящото производство.

ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на адвокат В. С. С., с личен №1000003044 в АК – П., сумата в размер на 600,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за предоставена адвокатска помощ на С. В. С., ЕГН **********.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен Съд - С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.