Решение № 338 от 06.11.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 338 гр. ВРАЦА,06.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на 27.09.2019г., в състав:

Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

Мл.с.:Магдалена Младенова в присъствието на: прокурора секретар Г.Емилова като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело

N` 479 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 20.06.2019г.,подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София,чрез процесуален представител юрк.К.А., срещу решение на РС гр.Б.Слатина от 29.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 1342/2018г,в частите,в които е отхвърлен предявения от въззивника установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, за установяване по отношение на страните,че въззиваемият дължи на въззивника вземане по договор за потребителски кредит от 14.03.2017г.,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1015/2018г.по описа на РС Б.Слатина.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск и в отхвърлената му част.

Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.чрез процесуален представител оспорва същата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, с която се иска да се установи дължимостта на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника А.Г.И. за сумата 8514,06 лв. главница по договор за потребителски кредит № **********/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.07.2018г.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 вр.чл.124 ал.1 ГПК.

Ответникът А.Г.И. не е намерен на посоченият адрес,поради което с определение от 11.02.2019г. на основание чл.26 ал.2 от ЗПрП съдът е назначил адв.Р.Х.Г. от ВрАК за особен представител на ответника. В исковата молба ищецът „Профи Кредит България" ЕООД поддържа, че вземането му произтича от сключен на 14.03.2017г. договор за потребителски кредит № ********** между „Профи Кредит България" ЕООД като кредитор и А.Г.И. като длъжник,при следните параметри:сума на кредита - 3750 лв.;срок на кредита - 36 месеца;размер на вноската - 182,98 лв.;годишен процент на разходите (ГПР) - 49.89 %;годишен лихвен процент - 41.17 %;лихвен процент на ден - 0.11 %;общо задължение по кредита: 6587,28 лв.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3721,32 лв.;размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 103,37 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги - 10308,60 лв.;общ размер на вноската - 286,35 лв.;дата на погасяване - 12-ти ден от месеца.

Поддържа се в исковата молба също,че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора,и с които длъжника внимателно се е запознал преди подписването му, приел ги е,и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента,според изложеното в исковата молба,се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.

Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Съгласно т.5 от Договора длъжникът И. е пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо негово задължение към „Профи Кредит България” ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита в размер на 787,88 лв.Поддържа се в исковата молба,че „Профи Кредит България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 16.03.2017г. превел остатъчната парична сума в размер на 2962,12 лв. по посочена от длъжника А.Г.И. в договора банкова сметка.

***е по Договора за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 286,35 лв. и падежна дата всяко 12 -то число на месеца.На 04.10.2017г. бил подсписан Анекс № 1 към кредитното правоотношение, а в последствие бил подписан и Aнекс № 2 от 14.11.2017г.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения на 17.04.2018 г. договорът е прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България” ЕООД,и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 19.04.2018г. е изпратено до А.И. уведомително писмо от ищцовото дружество за прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „Профи Кредит България" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в БСлРС. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 1015/2018 г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 11.09.2018г.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Р.Х.Г., който в срока по ч.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.В с.з.оспорва исковете като неоснователни.

По делото са събирани писмени доказателства.

Приложено е ч.гр.д.№ 1015/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.

Установява се от приложения договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“,че такъв е сключен между страните на 14.03.2017г. при параметри: сума по кредита - 3750 лв.; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската - 182,98 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,89 %; годишен лихвен процент – 41,17 %; лихвен процент на ден - 0.11 %; обща дължима сума по кредита - 6587,28 лв.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3721,32 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 103,37 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги - 10308,60 лв.; общ размер на вноската - 286,35 лв., с дата на погасяване на заема - 12 число на месеца.

От приложеното ч.гр.дело № 1015/2018г по описа на РС-Б.Слатина е видно, че същото е образувано въз основа на заявление на ищеца от 27.07.2018г, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 621/31.07.2018г. е разпоредено на длъжника А.Г.И. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД-София сумата от 8514,06 лв. главница по договор за потребителски кредит № **********/16.03.2017г., ведно с лихви и разноски.Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, поради което и с разпореждане, връчено на заявителя на дата 11.09.2018г. му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,какъвто е предявен в указания преклузивен срок.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд уважил частично предявения иск – за падежиралите вноски-главница към датата на приключване на устните състезания.В останалата част отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.Изложил е,че с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на последното - съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане.Приел е,че въззиваемият не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита,при което съобразявайки се с разпоредбите на ТР № 8/2017г.предявеният иск следва да се уважи за падежиралите вноски – главница към датата на приключване на устните състезания.По отношение на останалите претенции,приел,че същите произхождат от неравноправни клаузи в сключения договор и анексите към него,които са нищожни съгласно чл.146 л.1 ЗЗП.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на мат.закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към тях.

Няма спор, че ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства /както е в конкретния случай/,което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.

Установено е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно т.18 на ТР

№ 4/2013 г./18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т.18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца. В настоящия случай ищцовото дружество не е представило доказателства да е уведомило длъжника – настоящ ответник за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Представеното по делото уведомително писмо с дата 19.04.2018г. изхождащо от ищцовото дружество до длъжника-ответник, няма данни да е достигнало до него. С оглед предходното, сключеният с ответника договор не следва да се счита за автоматично прекратен на нито едно от основанията в ОУ,и съответно липсва основание ищецът да претендира от ответника вноските по кредита, чиито падеж не е бил настъпил към датата на депозиране на заявлението в съда, респ. в исковото производство.Съдът обаче следва да се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.