Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 08.02.2023, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 196/2022
Вид
Решение № 3
Подписан
08.02.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Спас Маринов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 354а · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Тутракан, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас М. С. при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. С. Административно наказателно дело № 20223430200196 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0362-000490 от 16.09.2022 г.

Началникът на РУ – Тутракан е наложил на Ц. Д. Ф., с ЕГН: ********** от гр.

Тутракан, обл. Силистра, за извършено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Ф., който го обжалва в срок. В с. з. пълномощникът на жалбоподателя – адв. С. С. от АК – Русе, излага доводи за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Тутракан, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

1

На 04.09.2022 г. актосъставителят Т. Ф. и свидетелите Н. П. и И. И. – полицейски служители в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, изпълнявали служебните си задължения на територията, обслужвана от РУ – Тутракан, за времето от 19:00 ч. на 04.09.2022 г. до 07:00 ч. на следващия ден.

Около 19:30 ч. извършвали патрулна дейност в гр. Тутракан и забелязали лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мултиджет“ с табели с рег. № FV080TS /Великобритански образец/ да се движи по ул. „Стефан Караджа“.

Полицейските служители решили да извършат рутинна проверка на водача и неговия спътник. Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят Ц.

Ф., а неговият спътник – свидетелят С. А., бил собственик на автомобила. Актосъставителят Ф. се заел с проверка на представените от водача документи. Междувременно св. И. предприел проверка на носените от св. А. лични вещи, при която се установили данни за държане на наркотични вещества. Впоследствие св.Ф. решил да извърши проверка на водача за наличие на алкохол в кръвта му посредством техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARNA 0111, като последвал изричен отказ от страна на проверяваното лице. Полицейският служител издал Талон за изследване № 127502, в който бил вписан отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническото средство. Последният отказал също както да подпише талона за изследване, така и да получи екземпляр от него.

Актосъставителят Ф. съставил АУАН серия АД № 561, бл. № 175695 за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, който след предявяването му бил подписан без възражения от проверявания водач.

Препис от акта бил връчен на последния непосредствено след съставянето му.

Поради наличните данни за извършено престъпление по чл. 354а от НК жалбоподателят бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР за времето от 19:30 ч. до 00:40 ч. на следващия ден.

На 16.09.2022 г. било издадено Наказателно постановление № 22-0362000490, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. НП му било връчено на 05.10.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото 2 доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; НП №22-0362-000490/16.09.2022 г.; АУАН серия АД № 561, бл. № 175695; талон за изследване № 127502; ЗППАМ № 22-0362-000197/05.09.2022 г.; справка картон на водача Ц. Д. Ф.; з. к. на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; писмо рег. № 3286р-12686/16.03.2022 г. по описа на ГД „Национална полиция“; списък на успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха рег. № 3286р-12685/16.03.2022 г.; з. к. на служебна бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра; з. к. на Заповед № 8121з329/22.03.2022 г.; з. к. на Заповед за задържане на Ц. Д. Ф. за срок до 24 часа, считано от 04.09.2022 г. в 19:30 ч.; писмо рег. № 362000-28/04.01.2023 г. на РУ – Тутракан.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия АД № 561, бл. № 175695/04.09.2022 г. Същият е съставен от надлежен полицейски орган в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН и съдържа изискуемите реквизити по чл. 42, ал.1 от ЗАНН. С акта е повдигнато обвинение на жалбоподателя за това, че „отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARNA-0111“, като нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

АУАН е предявен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, същият не е направил възражения, подписал го е и е получил препис от него.

Наказателно постановление № 22-0362-000490/16.09.2022 г. е издадено от надлежен административно наказващ орган в сроковете по чл. 34, ал.3 и чл. 52, ал.1 от ЗАНН, като съдържа законово изискуемите реквизити по чл.

57, ал.1 от с. з.

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП урежда съставите на две отделни административни нарушения. Първото нарушение се състои в отказ на водач на МПС за извършване на проверка с техническо средство за установяване 3 употребата на алкохол в кръвта или неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Второто нарушение е аналогично на първото, но е във връзка с установяването употребата на наркотични вещества. В същия смисъл е и тълкуванието, обективирано в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия. Видно от изключително сложния законодателен изказ, всяко едно от двете нарушения е осъществимо при множество различни фактически състави. Довършеността на съответния фактически състав зависи не само от лексикалното тълкуване на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (най-вече свързано със значението на съюзите „и“, „или“ и комбинацията „и/или“), но и от логическото тълкуване на релевантната специална подзаконова уредба – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (по-долу наричана „Наредбата“). В настоящия случай на анализ подлежи отказът (в широк смисъл) на водач на МПС за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

При отказването да се извърши проверка с техническо средство/неизпълнението на предписанието за изследване са възможни множество хипотези на довършеност на фактическия състав на нарушението, някои измежду които са следните: отказ за извършване на проверка с техническо средство и отказ за приемане на талона за изследване (т.е. отказ да се подпише и/или отказ да се получи екземпляр от него); отказ за извършване на проверка с техническо средство, приемане на талона и изявяване на нежелание за изследване (чрез вписване в талона на това обстоятелство); отказ за извършване на проверка с техническо средство, приемане на талона, изявяване на желание за изследване и провеждане на такова изследване независимо по кой от двата алтернативни метода – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване (т.е. изпълнение на „предписанието“ по терминологията на ЗДвП и съответно – липса на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП); отказ за извършване на проверка с техническо средство, приемане на талона, изявяване на желание за изследване и неизвършване на такова (напр. поради неявяване в медицинското заведение; явяване, но недаване на проби; просрочено явяване 4 и пр.). Изброените хипотези, с изключение на третата, онагледяват различните възможности за довършване на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Ако в последната хипотеза моментът на довършване на нарушението е различен от момента на първоначалния отказ за изпробване с техническо средство, то в първите две хипотези двата момента съвпадат – т.е. налице е опростен фактически състав. Настоящият случай, доколкото жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал да подпише и да получи талона за изследване, е именно такъв. При това положение талонът за изследване не представлява „предписание“ за проверяваното лице, тъй като няма задължителен характер за него, което е от съществено значение в някои аспекти при анализа по-долу.

От горното следва извод, че процесният АУАН отразява фактически състав на довършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, доколкото при съставянето му водачът е отказал проверка с техническо средство и е отказал да приеме и подпише талона за изследване, който би му дал възможност да се изследва с доказателствен анализатор или медицинско изследване. В този смисъл – неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е документиран и доказан отказът на последния за изследване по всички методи, изброени в Наредбата. От събраните доказателства по делото се установява именно обратното.

Неоснователно е възражението, че щом в талона за изследване е вписано, че жалбоподателят следва да се яви във „ФЦСМП гр. Тутракан“ в 30-минутен срок, то се подразбирало, че последният е направил избор за изследване. Липсата на подпис в графата „Избирам да бъда изследван…“ и удостовереното от св. П. обстоятелство, че „проверяваното лице отказва да подпише/получи настоящия талон за изследване/отказва да избере един от двата начина за изследване…“ (като липсват каквито и да са зачерквания – т.е. свидетелят удостоверява всички изброени обстоятелства), сочат на единствения извод, че жалбоподателят не е направил избор за по-нататъшно изследване. От изложеното следва, че задължението за явяване в 30-минутен срок във ФЦСМП гр. Тутракан въобще не се е породило по отношение на проверяваното лице. В този смисъл и по-нататъшните доводи на представителя на жалбоподателя, свързани с липсата на удостоверяване на допълнителен отказ за изследване (било то в протокол по чл. 8, ал.5, или по чл. 14, ал.2 от Наредбата, или пък в амбулаторния журнал), са по съществото 5 си неоснователни, тъй като липсва първичното условие такива удостоверявания да съществуват, а именно – избор за допълнително изследване, отразен в талона. Развитите защитни съображения, че и без талон за изследване би могло да се извърши медицинско изследване, съдът счита за недостатъчно сериозни, тъй като според тях се обезсмисля процедурата по съставянето и връчването на талона, без да се дава сметка, че единствено в него се отразява изборът на водача за последващо изследване и срокът за явяване в съответното медицинско заведение или структура на МВР.

Последните обстоятелства, при липса на надлежно издаден и връчен талон, биха били неизвестни за лицата, които извършват алтернативните изследвания, и в този смисъл – цялата процедура по установяване концентрацията на алкохол в кръвта би се компрометирала.

Неоснователен е и доводът за липсата на обективна възможност за жалбоподателя да се яви за допълнително изследване поради задържането му по ЗМВР за срок до 24 часа, тъй като нито той е бил длъжен да се яви, нито пък полицейските служители са били длъжни да го заведат, щом като липсва първоначалната предпоставка за това – изявено негово желание, обективирано в талона за изследване чрез полагането на подпис. (тук важи написаното по-горе за това, че талонът в случая не е „предписание“) В действителност, както се изтъква и от процесуалния представител на жалбоподателя, в диспозитива на НП са описани отказ/неизпълнение и на трите възможни метода за извършване на проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Съдът счита, че по този начин АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, имайки предвид следните съображения. На първо място, диспозитивът отграничава фактически извършеното нарушение от другото, което се съдържа в разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, свързано с отказ за установяване употребата на наркотични вещества от водача, което всъщност обезпечава правото на защита на наказаното лице, а не го накърнява. На второ място, НП се състои и от обстоятелствена част, която е логическата предпоставка на диспозитива. Именно в нея е описано достатъчно подробно в какво се състои нарушението. На последно място, описаното в диспозитива всъщност не съставлява нито един от възможните фактически състави на нарушението (т.е. фактически е невъзможно да бъде извършено така, както е 6 описано), тъй като двата последващи метода за изследване (с доказателствен анализатор или с медицинско изследване) са алтернативни – изводът произтича от лексикалното тълкуване на разпоредбите на чл. 3а, ал.1 (използваният съюз „или“) и чл. 6, ал.4 („…се отразява изборът…“) от Наредбата, от което следва, че е невъзможно едновременното неизпълнение на предписания и за двете изследвания. Това всъщност подкрепя и първото съображение – че чрез изписването по този начин на диспозитива АНО е отграничил двете отделни нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Поради всичко изложено съдът намира, че АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице и по-специално – до неразбиране на обвинението.