Определение № 25509 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25509 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110171197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 163466/21.05.2026 г. на К. Б. Г., чрез адв. Р. И., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът да измени постановеното по настоящото дело решение № 6619/08.04.2026 г., като в полза етажните собственици не бъдат присъждани разноски. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че етажните собственици са сключили договор за правна помощ с адвокат, нито че са заплатили претендирания хонорар. Сочи се, че представеният касов ордер не съдържа подпис от страна на представляващия етажната собственост, а на счетоводител, като се обръща внимание, че етажната собственост няма счетоводител, респективно такова лице няма представителни функции. Освен това се сочи, че посоченият в ордера адвокат не се е явявал в съдебно заседание.

Оспорва се и изводът на съда, че хонорарите на процесуалните представители на страните са еднакви. Евентуално се отправя искане за редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., представлявана от председателя на управителния съвет О. А. чрез адв. И. Х., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на молбата.

Като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съдът намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна. Същата е процесуално допустима, доколкото е представен списък по чл. 80 ГПК, а и дори при липса на такъв, страната има право да поиска от съда да измени крайния си акт в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени (така - определение № 107/01.03.2018 г. по ч. т. д. № 407/2018 г. на ВКС, I т. о.; определение № 17 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1557/2016 г., I т. о., определение № 357 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1710/2018 г., I т. о.) 1

Както е прието в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и ако е уговорено плащането да бъде извършено по банков път, задължително се представят доказателства за това.

Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка, респ. разходен касов ордер за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ (определение № 461/01.07.2013 г. по ч. т. д. № 1701/2013 г. на ВКС, II т. о.).

Следва да се има предвид и нормативната уредба на договора за правна защита и съдействие, регламентирана в Закона за адвокатурата. В чл. 36 от същия е предвидено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което следва да бъде определен в договора, сключен между него и клиента. Според чл. 36, ал. 3 ЗАдв и при липса на договор, възнаграждение за осъществената услуга се дължи.

Следователно, при категорични данни за заплатено от клиента адвокатско възнаграждение, дори на съда да не бъде представен писмен договор по смисъла на чл.

36, ал. 2 ЗАдв, при разпределение на отговорността за разноски последният следва да прецени като имащи значение реално сторените такива. Плащането с посочване на основанието за това чрез индивидуализиращите белези на конкретно дело е индиция за съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга във връзка с процесуално представителство, за което има надлежно упълномощаване. В този смисъл - определение № 17 от 14.01.2021 г. по ч. т. д. № 2032/2020 г. на ВКС, I т. о.

Следователно, дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото.

В разглеждания случай и в заповедното, и в исковото производство са представени пълномощни от етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., представлявани от председателя на УС О. А., с което адв. И. М. в упълномощен да представлява етажната собственост във връзка със събиране на вземанията й от етажните собственици с неплатени вноски към ЕС, да осъществява представителство пред компетентния съд във връзка с депозиране на заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и да предявява искове за установяване на вземанията по тях по реда на чл. 422 ГПК и да води съдебните производства до приключването им пред всички инстанции.

И в заповедното, и в исковото производство са представени разходни касови ордери, издадени от името на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., на адв. И. М. за изготвяне и подаване на заявление по чл. 410 ГПК срещу К. Б. Г. – ателие 14.02, респективно за изготвяне и подаване на иск по чл. 422 ГПК срещу К. Б. Г. – ателие 14.02 и процесуално представителство. Посочените ордери са подписани от адв. М., който с подписа си е удостоверил, че е получил сумите по двата ордера, т. е. същите имат характер на разписки, удостоверяващи заплащането на възнаграждението.

Установява се, че исковата молба по делото е депозирана от адв. М., впоследствие преупълномощил адв. Х., който е осъществил процесуално представителство на ищцовата страна в проведените по делото съдебни заседания.

2

Установява се, че ордерите са подписани от счетоводител и подпечатани с печата на „КОС България“ ООД, с което дружество, видно от данните по делото, е бил сключен договор за комплексно обслужване, управление и поддръжка на общите части на сградата, включващ извършване и приемане на плащания от и към етажната собственост.

С оглед на това, неоснователни са твърденията на молителя, че по делото липсва основание за присъждане на разноски в полза на ищците. Напротив, налице са доказателства за реално понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Този извод не се променя от представените доказателства за преупълномощаване, тъй като вътрешните отношения между двамата процесуални представители са без значение за разрешаване на въпроса за присъждане на разноските.

Предвид изложеното, не са налице предпоставки за ревизиране на изводите на съда в частта относно наличието на предпоставки за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна.

При произнасяне по своевременно релевираното възражение на ответника по чл.

78, ал. 5 ГПК съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и извършената работа, поради което намира, че не са налице предпоставки за ревизиране на извода му относно размера на дължимите по делото разноски за процесуално представителство на ищцовата страна.

Поради това молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 163466/21.05.2026 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6619/08.04.2026 г., постановено по гр. д. № 71197/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3