Решение № 821 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000502989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260834/13.06.2023г, поставено по гр.д.№ 3298/2017г по описа на СГС, I ГО, 5 състав, е осъден А. Л. К. с ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с ЕИК 831558413, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата от 30 633.37 лв. /главница, дължима по договор за потребителски кредит от 15.08.2013г./, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция до пълния предявен размер от 30 638.87 лв. като неоснователна. Осъден е А. Л. К. да заплати на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД на основание чл.430, ал.2 от ТЗ, сумата от 2387.20 лв./месечни вноски за възнаградителна лихва за периода 10.10.2015 г. -10.03.2017г./, като в останалата част, в която се претендира възнаградителна лихва в размер на 17.97 лв. за периода 10.03.2017г. - 14.03.2017 г. върху цялата предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г., искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с ЕИК 831558413 срещу А. Л. К. иск за заплащане на сумата от 957.86лв.-наказателна лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017 г., дължима по чл.4.6 от договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г. и иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 72 лв., представляваща разходи за нотариални такси по договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г. Осъден е А. Л. К. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3212.82 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Осъден е А. Л. К. да заплати на СГС направените по делото разноски за вещо лице по графологическата експертиза в размер на 397.38 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от „Обединена българска банка” АД, /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт Е. Д., в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за 1 възнаградителна лихва в размер на 17.97 лв. за периода 10.03.2017г. - 14.03.2017 г. върху цялата предсрочно изускуема главница по договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г., в частта му, с която е отхвърлен иск за заплащане на сумата от 957.86лв.-наказателна лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017 г., дължима по чл.4.6 от договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г., и в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 72 лв., представляваща разходи за нотариални такси по договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г., с доводи, че е неправилно.

Възразява, че съдът е приложил неправилно цитираното ТР №3/2017г на ОСГТК на ВКС, тъй като не е съобразил, че до настъпването на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план. Претендираната сума за наказателна лихва е за периода 10.10.2015г до 14.03.2017г, т.е. преди обявяването на предсрочна изискуемост, когато са били приложими клаузите на сключения между страните договор. Относно лихвата върху предсрочно изискуемата главница също се поддържа, че е начислена за периода 10.03.2017г до 14.03.2017г, което е отново за период преди обявяване на предсрочната изискуемост. По отношение на иска за разноски за нотариална такса в размер на 72.00лв. сочи, че се дължи съгл. чл.309 а ТЗ. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат исковите претенции и се присъдят разноски за пред двете инстанции.

Ответната страна - А. Л. К., представляван от адв. Ч. Н. от САК, е оспорил въззивната жалба. Сочи, че не е приложима разпоредбата на чл.309 а ТЗ относно претендираната нотариална такса. Поддържа, че не се дължат възнаградителна лихва и наказателна лихва за един и същ период. Оспорил е размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 450лв.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Ищецът по делото „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, е посочил в исковата молба, че 15.08.2013 г. е сключил с ответника А. Л. К. договор за потребителски кредит, съгласно който поел задължение да му предостави кредит в размер на 40 728.28 лв. срещу поето задължение от ответника да върне сумата, при определени условия на договора. Тъй като ответникът не заплатил дължимите месечни вноски по договора за периода 10.10.2015 г. – 10.03.2017 г., банката, с подаването на исковата молба, упражнила правото си по чл.9.2 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ищецът е посочил, че ответникът дължи следните суми по договора за кредит: 8393.80 лв.-вноски с настъпил падеж за периода 10.10.2015 г. – 10.03.2017г./, 22 240.07 лв.-предсрочно изискуема главница от 15.03.2017 г./; 2 387.20 лв.- просрочена редовна лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017г./; 17.97 лв. редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 10.03.2017 г. – 14.03.2017 г./;

957.86лв.-наказателна лихва върху просрочени главници за периода 10.10.2015 г. до 10.03.2017г./, 72 лв. – нотариални такси. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба /16.03.2017 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът-А. Л. К., чрез назначения особен представител –адв.Н., е оспорил, че е подписал договора за кредит; че е получил сумата по кредита от ищеца; че е настъпила изискуемост на вземанията; както и, че е обявена предсрочната изискуемост, размера на претендираните суми, като е навел възражение за изтекла погасителна давност.

2

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции, като е отхвърлил исковете за сумата от 17.97лв. – лихва за периода 10.03.2017г до 14.03.2017г. върху предсрочно изискуемата главница, за сумата от 957.86лв.- наказателна лихва върху просрочени главници за периода 10.10.2015 г. до 10.03.2017г., за сумата от 72 лв. за нотариални такси, в която част е обжалвано решението. В останалата му част същото е влязло в сила като необжалвано.

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че между банката като кредитор и Ат.К.-кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит на 15.08.2013 г., за предоставяне от банката на кредит за потребителски нужди в размер на 40 728.28 лв., като кредитополучателят е поел задължение да върне сумата при условията на договора. Уговорено е, че целта на кредита е за рефинансиране на кредит и потребителски нужди; срок на издължаване: до 10.08.2020г.; лихвен процент – 7.5 % за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита; след изтичане на този срок кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 6 месечен SOFIBOR + 5.526 пункта надбавка, като стойността на шестмесечния SOFIBOR е определена за 27.02.2014г.; начин на погасяване на кредита - 84 месечни вноски/главница и лихва/, съгласно погасителен план; падеж на месечните вноски – 10 число на месеца, считано от 10.09.2013 г. до 10.08.2020 г. В чл.4.6 от договора е уговорена наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане, чийто размер, изчислен към датата на сключване на договора, е 17.5 %, че е обявена предсрочна изискуемост с изявление в исковата молба.

От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява, че на 15.08.2013 г. по сметка на ответника е преведена сумата от 40 728.28 лв. Вещото лице е установило, че към 15.03.2017 г. в счетоводството на банката фигурират следните непогасени задължения: просрочена главница – 8 393.32 лв. по 18 бр. месечни вноски с настъпил падеж за периода 10.10.2015 г – 10.03.2017 г. по таблица №1 към заключението/; 22 240.07 лв. – неплатен остатък за редовна главница към 15.03.2017г.; 2 405.17 лв./неплатена възнаградителна лихва за периода 10.10.2015 г. – 15.03.2017г./; 957.12 лв./неплатена наказателна лихва за периода 10.10.2015 г.– 14.03.2017 г./. Възнаградителната лихва е определена върху остатъка по редовната главница до 15.03.2017 г. Годишният лихвен процент е бил променян от банката, като е намаляван неговият размер, както следва: за периода15.08.2013 г. - 10.09.2014 г. - 7,50%; за периода 10.09.2014г. - 10.10.2014г. - 7,023%; за периода10.10.2014г. -10.04.2015 г. - 6,746%; за периода 10.04.2015 г.-10.10.2015 г. - 6,647%; за периода10.10.2015 г. - 10.04.2016 г. - 6,473 %; за периода 10.04.2016 г. - 10.10.2016 г. 5,976%; за периода 10.10.2016 г. - 10.03.2017 г. - 5,879%; за периода 10.03.2017 г. - 14.03.2017 г. - 5,817%. Наказателната лихва е определена върху просрочена главница за периода 10.10.2015 г. -14.03.2017 г. и е сбор от прилагания ГЛП за възнаградителна лихва + 10 % наказателна надбавка.

По спорните въпроси въззивният съд приема, че съгласно Тълкувателно решение №3/2017г на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Въз основа на това следва, че не се дължи възнаградителна лихва върху просрочената главница, каквато ищецът претендира за периода 10.03.2017г. – 14.03.2017 г. в размер на 17.97лв. Доводите на въззивника, че същата е начислена за периода преди обявяване на предсрочната изискуемост са неоснователни, тъй като до обявяване на същата, предсрочно изискуемата главница не е била дължима.

3

По отношение на претендираната наказателна лихва в размер на 957.86лв. за периода 10.10.2015г до 10.03.2017г. върху просрочената главница, съдът съобрази, че съгласно чл. 4.6 от договора, при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница от датата на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Поради това следва да се приеме, че се дължи наказателна лихва върху просрочената главница, тъй като се установи, че задълженията за плащането на вноските по главницата, не са били заплатени в уговорените срокове.

По отношение на претенцията за заплащане на нотариална такса в размер на 72лв. по делото не се установява в договора да е уговорена дължимостта й, както и по делото не са представени доказателства, че такива разходи са направени от банката, за да се приложи разпоредбата на чл.309а от ТЗ.

Въз основа на изложените съображения следва да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция, предявена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК 831558413, с правоприемник „Обединена българска банка“ АД срещу А. Л. К. за заплащане на сумата от 957.86лв.-наказателна лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017 г., дължима по чл.4.6 от договор за потребителски кредит от 15.08.2013 г, като се постанови, че се осъжда А. Л. К. да заплати на „Обединена българска банка” АД с ЕИК 000694959, представлявана от юрисконсулт Е. Д., сумата от 957.86лв.-наказателна лихва за периода 10.10.2015 г. - 10.03.2017 г. върху просрочената главница, дължима по чл.4.6 от договор за потребителски кредит от 15.08.2013г.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден А. Л.

К. ЕГН ********** да заплати на „Обединена българска банка” АД с ЕИК 000694959 сумата от 68.25лв. за разноски държавна такса за въззивно обжалване, и сумата от 409.50лв. за юрисконсултско възнаграждение. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на делото.