Решение № 3084 от 30.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3084 гр. София, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Димитров при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно наказателно дело № 20241110203007 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-4332-033938/05.02.2024 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на С. А. С. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 07.11.2023 г., около 10.30 часа, в гр. София, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „**“ към *** СУ „**“, управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като не използва пътя по предназначението му за превоз на хора и товари, а го използва с цел демонстративно и опасно шофиране, изразяващо се в рязко покачване на оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила и създава предпоставки за ПТП.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице С. А. С., с която са иска неговата отмяна поради неправилно възприета фактическа обстановка.

Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален 1 представител в хода на съдебното производство. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен юрисконсулт към СДВР, с които се иска потвърждаване на обжалваното НП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

В допълнение е посочено, че жалбоподателят е ползвал пътя по предназначение, като покачването на оборотите на двигателя на автомобила е било заради преминаване през „легнал полицай“ и се дължи на неопитността му. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 07.11.2023 г., около 10.30 часа, в гр. София, по ул. „***“ в посока от ул.

„**“ към *** СУ „**“, С. А. С. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. В автомобила на предна седалка до него се возил св. Д***.

При преминаването си през поставено на пътното платно изпъкнало изкуствено препятствие, намиращо се в района на ***, С. С. форсирал повече от необходимото двигателя на автомобила, при което еднократно били превъртени предните гуми на автомобила. Това обстоятелство било възприето от свидетелите А. Я. П. и С. Ц. Й., и двамата служители на 07 РУ-СДВР, които в този момент вървели попътно на управлявания от жалбоподателя автомобил.

След спиране на л.а. „***“ от С. С. на паркинг в района на *** СУ „**“, св.

С. Ц. Й. извършил проверка на С. С. и го поканил в приемната на 07 РУСДВР, където св. А. Я. П. му съставил АУАН № 1045905/07.11.2023 г. за 2 извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 23-4332033938/05.02.2024 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на С. А. С. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

НП било връчено на 14.02.2024 г. на С. С., който в законоустановения 14дневен срок (на 14.02.2024 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите А. Я. П., С. Ц. Й., *** и Д***; справка от Столична община, ведно със схема на организация на движението на процесния пътен участък; Заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Я. П., С. Ц. Й. и Д***, които са очевидци на извършеното от С. С. деяние. В този смисъл, свидетелите П. и Й., и двамата полицейски служители от 07 РУ-СДВР, са категорични, че докато са вървели по ул. „***“, са чули шум от форсиране на двигател, след което покрай тях е преминал именно управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка „***“ с рег. № ***. Следва да се посочи, че от двамата полицейски служители, единствено св. Й. заявява, че е имало и превъртане на задвижващите колела на автомобила, докато св. П. не си спомня такова обстоятелство, като единствено е възприел шум от форсиране на двигател. Доколкото по делото е приложена докладна записка, изготвена от св. С. Й., в която последният е посочил, че е имало рязко покачване на оборотите на двигателя и превъртане на задвижващите колела на автомобила, то съдът счита, че следва да се кредитират именно показанията на св. Й., в контекста на изложеното от него в изготвената по случая докладна записка.

Следва да се отбележи, че след предявяване на АУАН, св. Й. заявява, че не е 3 имало поднасяне на предна част на процесния автомобил вляво и вдясно, както първоначално е заявил в дадените в хода на съдебното следствие показания.

Съдът кредитира и показанията на св. ***, който е бил пътник в управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като същият пояснява, че при преминаване през поставена на пътното платно изпъкнала изкуствена неравност, т. нар. „легнал полицай“, поради неумело боравене с педалите за управление на автомобила от страна на жалбоподателя, последният е превъртял предните колела на последния. Св. *** обаче е категоричен, че процесният автомобил не е поднасял по никакъв начин, като единствено се е стигнало до леко превъртане на гумите при преминаване през поставената на пътното платно изкуствена неравност. Следва да се посочи, че в показанията си св. Й. потвърждава, че в района на извършване на нарушението е имало поставена на пътното платно изкуствена неравност, което подкрепя показанията на св. *** в тази насока.

Съдът кредитира и показанията на св. ***, съученик на жалбоподателя, които обаче не са особено информативни относно главния факт на доказване по делото, доколкото св. *** е наблюдавал движението на процесния автомобил само за около 2-3 секунди и то не при преминаването му през горепосочената изкуствена неравност на пътното платно. Въпреки това, св.

*** е категоричен, че не е чул шум от поднасяне на автомобила, „пилене“ и превъртане на гуми, като твърди, че пътното платно е било много тясно и не е имало възможност за т.нар. „дрифтене“, за което е бил обвинен жалбоподателят С.. Следва да се посочи, че в този смисъл са и показанията на останалите разпитани по делото трима свидетели, както и приложената към справката от Столична община схема за организация на движението, от която е видно, че ул. „***“ в района на ОДЗ 71, където е била поставена изкуствената неравност на пътното платно, е била много тясна. Освен това, всички свидетели заявяват, че в този момент на пътното платно, вляво от движещия се л.а. „***“ с рег. № ***, е имало паркирани леки автомобили, което допълнително е стеснявало активната зона за движение на леките автомобили по ул. „***“.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 4

НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.2, вр.

1.3.4, вр. Заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на директора на СДВР и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл.

57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това, процесният АУАН и обжалваното НП са съобразени с изискванията на процесуалния закон.

При извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, съдът счита, че жалбоподателят С. А. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба е забранено на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В конкретния случай се установи, че жалбоподателят С. в качеството му на водач на процесния лек автомобил „***“, на 07.11.2023 г., около 10.30 часа, в гр.

София, на ул. „***“, поради неумело боравене с уредите за управление на автомобила е форсирал двигателя на последния, при което е превъртял предните му задвижващи колела в момент, в който е преминавал през изпъкнала изкуствена неравност на пътното платно по смисъла на § 6, т. 58 от ДР на ЗДвП. Съдът счита, обаче, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото не се касае за умишлено използване от жалбоподателя на пътя за демонстративно шофиране, както е посочено в АУАН и НП. Напротив, както се отбеляза при извършения доказателствен анализ, в случая се касае за еднократно форсиране на 5 двигателя, дължащо се на преминаване през изпъкнало изкуствено препятствие на пътното платно, вследствие на което се е стихнало до превъртане на предните задвижващи колела на автомобила. Посоченото поведение на жалбоподателя като водач на процесния автомобил не може да се приеме за целенасочено използване на пътя за друга цел, вкл. демонстративно шофиране или т.нар. „дрифт“, с не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Показателен за това е фактът, че се касае за еднократно действие от страна на жалбоподателя и то при преминаването му през посочената изпъкнала изкуствена неравност на пътното платно, като след това последният не е демонстрирал подобни действия, а е паркирал автомобила си, след което му е била извършена проверка от полицейските служители.

В този смисъл, описаното в АУАН и НП действие е било осъществено поради недостатъчно добро боравене с механизмите за управление на автомобила, а не се дължи на целенасочено демонстративно и опасно шофиране, както е посочено в АУАН и НП. Още по-малко в случая може да се приеме, че деянието е осъществено от С. С. и от субективна страна, доколкото последният нито е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, нито е целял да демонстрира агресивно и опасно управление на автомобила, в частност използването на пътя за цели, различни от превозването на пътниците в автомобила.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.