Решение № 437 от 12.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Сливен, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. И. като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100097 по описа за 2026 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника Д. Д. Б. да заплати на ищцовото дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД сумата от 1300.00 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 762770 от 06.07.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 12.01.2024 г.; сумата от 322,82 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2022 г., между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника Д. Д. Б. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 762770, съгласно който заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 1300 лева. Заемателят се задължил да върне сумата на 13 броя седмични вноски от по 237 лв. всяка. Твърди се, че заемателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора, като не е заплатил задължението.

По силата на Договор за цесия от 12.01.2024 г., „Креди Йес“ ООД прехвърлил вземанията си по процесния договор за паричен заем на ищеца 1

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с настоящо наименование „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения в договора адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. На изложените основания ищецът моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на направените разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба адвокат М. Х., пълномощник на ответника. Твърди, че е погасил задължението си на 16.09.2025 г., като представя разписка за платена сума в размер на 1300 лева.

Ответникът твърди, че е възразил срещу издадената заповед, защото вече е заплатил задължението си и към 30.09.2025 г. не дължал претендираните суми, обективирани в заповедта за изпълнение.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените от ищеца искове да бъдат уважени и претендира разноски. Уточнява, че след образуване на заповедното производство са получили плащане в размер на 1300 лева, представляваща чистата стойност по кредита.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от упълномощения си адвокат Х., чрез който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.Посочва, че сключения договор за кредит противоречи на разпоредбите на ЗПК. Моли да се определи адвокатско възнаграждение по реда чл. 38 от ЗА.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит № 762770 сключен на 06.07.2022 г., между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника Д. Д. Б. като заемател. Договорът е сключен за парична сума в размер на 1300 лева.

Заемателят се задължил да върне сумата на 13 броя седмични вноски от по 237 лв. всяка.

В договора са посочени следните условия на отпуснатия кредит - ГПР 48,068 %, лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 3.340% на месец. Общият размер на всички плащания е 1622,82 лева, която 2 сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита.

Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: ценна книга, издадена от заемателя и предоставяне на поръчителство, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора. В чл.10, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е от две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем,сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочни данни на ЦКР към БНБ. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1458,18 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към договора.

С Договор за цесия от 12.01.2024 г., „Креди Йес“ ООД прехвърлил вземанията си по процесния договор за паричен заем на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с настоящо наименование „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения в договора адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.

По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 1563/2025 г. по описа на РС - Ботевград, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1420/29.08.2025 г. срещу ответника за сумите от 1 300,00 BGN (хиляда и триста лева), представляваща главница - по Договор за потребителски кредит № 762770 от 06.07.2022 г., сключен с "Креди Йес" ООД, цедиран на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на 12.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.08.2025 г. до изплащане на вземането, 322,82 BGN (триста двадесет и два лева и 82 стотинки), представляваща договорна лихва - по Договор за потребителски кредит № 762770 от 06.07.2022 г., сключен с "Креди Йес" ООД, цедиран на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на 12.01.2024 г. за периода от 06.07.2022 г. до 3

06.08.2023 г.., както и сумата от 77,59 лв. - разноски по делото. Препис от заповедта е връчен на длъжника, като от него е депозирано възражение, че не дължи сумите.

В хода на процеса се установи, от представеното платежно нареждане от ответника, а и от изявлението на ищеца, че е постъпило плащане на сумата от 1300 лева на 17.09.2025г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Д.

Б. дължи на ищеца „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от сумите от 1 300 BGN (хиляда и триста лева), представляваща главница - по Договор за потребителски кредит № 762770 от 06.07.2022 г., сключен с "Креди Йес" ООД, цедиран на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на 12.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.08.2025 г. до изплащане на вземането, 322,82 BGN (триста двадесет и два лева и 82 стотинки), представляваща договорна лихва - по Договор за потребителски кредит № 762770 от 06.07.2022 г., сключен с "Креди Йес" ООД, цедиран на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД на 12.01.2024 г. за периода от 06.07.2022 г. до 06.08.2023 г., както и сумата от 77,59 лв. - разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1420/29.08.2025 г. по ч. гр. д. № 1563/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград. Срещу издадената заповед е депозирано възражение, поради което са предявени настоящите искове.

Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всяка форма на несъгласие с вземането, всяко изявление, от което е видно, че длъжникът не признава вземането, като не е необходимо същото да бъде мотивирано. Възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Относно сумите платени преди предявяването на иска по чл. 422 ГПК:

В тази част производството е недопустимо поради следното:

4

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При положение, че ищецът в качеството си на кредитор е получил частично изпълнение на вземането си след подаване на заявлението, и при депозирано възражение от длъжника, следва да се приеме, че интересът на ищеца като кредитор от предявяване на иск за съществуване на погасеното вземане за главница е отпаднал. Относно липсата на интерес в тази насока – виж т.10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Ето защо производството ще бъде прекратено в следните части – относно главницата за сума в размер 1300 лева.

Заповедта за изпълнение относно недопустимите претенции не следва да се обезсилва. Доколкото е налице частично плащане по издадената заповед, което е довело до липса на интерес за завеждане на иска, то действието на заповедта се е проявило, същата е влязла в сила, като именно това е довело до частичното заплащане на вземането. Обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките за обезсилване на заповедта се извлича от т. 13 и т. 10в от от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно претенциите, които не са били платени към датата на подаване на исковата молба /01.12.2025 г./, производството е допустимо и съдът следва да е произнесе по същество.

Доколкото договорът е сключен с потребител Съдът е длъжен служебно (по своя инициатива) да проверява дали в договора няма неравноправни клаузи, дори ако потребителят не е направил такова възражение.

Такова възражение е направено и от процесуалния представител на ответника в проведенето съдебно заседание.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

5

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Районен съд - Сливен намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но Районен съд -Сливен намира, че фактически се дължи не неустойка, а допълнителна печалба на кредитора.

Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да нямат лоша кредитна история, да не са поръчители или заематели по друг договор. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След 6 като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.