Определение № 398 от 26.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Перник, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно частно гражданско дело № 20251700500386 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение № 1391 от 23.04.2025 г. по гр. д. №3964 от 2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молба с вх. № 6461/18.03.2025 г. от Еднолично Адвокатско Дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, в която е обективирано искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 140/18.02.2025 г. в частта за разноските, с която „Вивус.БГ“ ЕООД е осъдено да плати на Еднолично Адвокатско Дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв., в размер на 240 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на ищеца М.М.Г..

Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба от Еднолично Адвокатско Дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, с която се иска отмяната му и уважаване на молбата. Позовава се на чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл.2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Насрещната страна "Вивус БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Районният съд бил правилно съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца, както и материалния интерес и взаимната обусловеност на двата предявени иска. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., както и на съдебна практика на националните съдилища и на СЕС в смисъл, че съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда твърдения за злоупотреба с права от страна на ищеца.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК). Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от М.М.Г. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД от 11.07.2024 г., с която са предявени съединени при условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД- главен иск с 1 правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***, поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл. 22, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуално поради противоречие с разпоредбата на чл. 22 във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 19 ЗПК и втори иск при условие на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първия главен иск, а именно прогласяване на нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договора, поради противоречието й със закона, а именно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С решение № 140/18.02.2025 г. съдът е уважил главния иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, като е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № ***, поради противоречието му със закона, а именно с разпоредбите на чл. 22, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Както е прието в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, българският съд не е обвързан от разпоредбите в НМРАВ. Разгледани са два свързани помежду си иска, касаещи решаването на един правен казус – съществуването и общият размер на задълженията във връзка с изтеглен потребителски кредит на 21.12.2020 г. от „Вивус.БГ“ ЕООД. Районният съд при определяне на размера на адвокатски хонорар на адвокат М. е съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото, ниският материален интерес, извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца изразили се в депозиране на бланкетна искова молба и бланкетни становища, без личното явяване на процесуалния представител на ищеца в двете проведени по делото открити съдебни заседания.

Исковите производства от този тип имат масов характер, инициират се почти без изключение чрез професионални юристи (адвокати) и не се ползват с фактическа и правна сложност предвид натрупаната изобилна и еднозначна съдебна практика. Посоченото дотук сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При това положение, проява на неоправдан формализъм би било определяемият от съда размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде автоматично изведен, в съгласие с НМРАВ, от размера на всеки един иск поотделно. От друга страна, несправедлив би бил всеки подход, водещ до това положеният адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. Тези две изходни положения са взети предвид от районния съд, поради което Окръжен съдПерник намира, че няма основания да измени вече определеното възнаграждение на адвокат М. в общ размер на 240 лв. Правилно първоинстанционният съд е съобразил актуалната практика на Съда на европейския съюз обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по С438/2022 г. , както и цитираната от него практика на ВКС съобразно която посочените в Наредба №1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир на съда при определяне на възнагражденията без обаче да имат обвързваща сила.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1391 от 23.04.2025 г. по гр. д. №3964 от 2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молба с вх. № 6461/18.03.2025 г. от Еднолично Адвокатско Дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, в която е обективирано искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 140/18.02.2025 г. в частта за разноските, с която „Вивус.БГ“ ЕООД е осъдено да плати на Еднолично Адвокатско Дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв., в размер на 240 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на ищеца М.М.Г..

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3