Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 249 от 30.10.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 388/2022
Вид
Присъда № 249
Подписан
30.10.2024
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ по НОХД № 388/2022 год. по описа на Варненския районен съд, НО, тридесет и седми състав.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Добрич, ТО - Балчик с който е възведено обвинение срещу подсъдимия: Н.Ж.Ж., роден на **** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, осъждан, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 10.05.2017 г., около 00:15 ч., в с. Соколово, общ. Балчик, ***** в съучастие като извършител с неустановено по досъдебното производство лице, отнел чужди движими вещи - 18.00 лв., 2000 евро на стойност 3911.66 лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси Гранд“ на стойност 117.50 лв., черна дамска чанта на стойност 9 лв., кафяво портмоне на стойност 14.50 лв., черен кожен визитник на стойност 12 лв. и калъф за документи на стойност 3 лв., на обща стойност 5 867.66 лв., от владението на С.Л.Е., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, които да са уважени от съда. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение по чл. 198, ал 1, вр. чл.20 ал.2 от НК. Счита, че обвинението се подкрепя от събраните по делото доказателства .Моли подсъдимия Ж. да бъде признат за виновен. Пледира за наказание от три години лишаване от свобода, като така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Защитникът на подсъдимия Ж., адвокат Г.К., ВАК счита, че не само не съществуват достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия Ж., а напротив – съществуват преки доказателства за невинността му. Сочи, че няма абсолютно никакви преки доказателства. Единственото косвено, според мен, е ДНК експертизата, която не говори за категоричност, а за „силно 1 доказателство“. „Не е възможно по математически способ …“, заявяват вещите лица, „… да се установи с категоричност дали оставения ДНК материал е от подс. Ж.“. В крайна сметка законът предполага, при една осъдителна присъда, ако същата се базира на косвени доказателства, те да са многобройни и еднопосочни, касателно виновността на лицето и присъдата не може да почива на предположения, а в настоящия случай имаме преди доказателства, че подс. Ж. не е извършил престъплението. Моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Ж., адвокат Б. Ж., ВАК сочи, че всичките факти, установено в хода на съдебното следствие и от приобщените в ДП материали, водят до еднозначния и категоричен извод, че за подсъдимия Ж. няма нито едно доказателство, нито едно, с каквото и да е съпричастен деянието, за което му е повдигнато обвинение, нещо повече – изследване кога и къде се е движил Ж., с какъв автомобил, камери, телефонни разпечатки. Ж. не е присъствал в този район, няма нито едно доказателство – нито телефонна разпечатка негова да е водил някакви разговори, нито автомобилът негов или който и да е съмнителен автомобил във връзка с това деяние, да е бил в тази посока или пресичал. Нещо повече – прокуратурата се е подвела от съмненията на полицейските органи. Възможно е, вероятно е евентуално, но в наказателното право възможно, вероятно и евентуално не могат да бъдат основание дори за повдигане на обвинение, а камо ли да бъдат основание за постановяване на един осъдителен съдебен акт и признаване на едно лице за виновно. Поддържам изцяло казаното от колегата. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен, поради недоказаност на обвинението, което е повдигнато на Ж. .

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият Н.

Ж. не се признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние и дава обяснения в своя защита. В последната си дума заявява:

„Желая да бъде оневинен. Нямам нищо общо със случая“.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Ж.Ж., роден на **** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, осъждан.

Пострадалата С.Л., гражданка на Република Естония била собственик на недвижим имот – къща с дворно място в с.Соколово, област Добрич, ***** 2

На 27.04.2017 г. Л.а и съпругът и пристигнали в РБългария и се настанили в имота си в с.Соколово. В началото на месец май 2017 г. Л. се прибрал в Естония, а съпругата му останала сама в имота.

На 09.05.2017 г. около 03.15 ч. намирайки в имота си Л.а чула шум, който утихнал. Малко след това отново чула шум , като предположила, че някой се опитва да отвори прозорец или врата, при което станала и включила осветлението в помещението. Отправила се към терасата и видяла, че вратата на същата и комарника са отворени. Тъй като Л.а ги била затворила преди да си легне, предположила, че някой ги е отворил. Огледала се но не видяла никого, след което затворила вратата и комарника и си легнала.

На следващия ден около 22.00 ч. тя се намирала в жилището си и работила на персоналния си компютър, когато чула странен шум. Веднага излязла на терасата от където чула шума, но там нямало никой.

Около 23.15 ч. след като затворила всички врати и прозорци тя си легнала да спи. От вътрешната страна на вратата водеща към терасата тя поставила 2 бр. бутилки с вода, за да чуе в случай, че някой проникне вътре в имота. До леглото си върху кутия ползвана за нощно шкафче поставила нож.

Към 00.15 ч. на 10.05.2017 г. Л.а чула шум от стъпки пред вратата на стаята си, като в същото време видяла, че ръкохватката и рязка била натисната, при което вратата се отворила. В този момент светнала силна светлина от фенер и Л.а видяла, че в стаята влизат две лица от мъжки пол, облечени в тъмни дрехи с поставени маски на лицата с прорези на очите.

Едното от лицата държащо фенера го подало на другото, след което скочило върху Л.а, лежаща на матрак. Лицето направило жест към Л.а да не вика и притиснало тялото и към матрака. Тя се опитала да го отблъсне, но не успяла.

Л.а успяла с лявата си ръка да вземе брадвата от пода, но лицето притискащо същата към матрака я издърпало от ръцете и. Тя продължила да се съпротивлява, като с дясната си ръка взела ножа, който бил поставен върху кутия ползвана като нощно шкафче. Стискайки със зъби калъфа на ножа успяла да го издърпа и нанесла удар в областта на корема на лицето притискащо я към матрака, като пробила якето му с което бил облечен.

Лицето изкрещяло силно и започнало да вика: „бързо, бързо“. В същото време другото лице с помощта на фенера осветявало стаята и търсило вещи, като взело дамската чанта на Л.а и се отправило към вратата на стаята, посочвайки на другото лице мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд“, който се намирал върху кутия до матрака където се намирала Л.а. Той взел мобилния телефон и двамата напуснали помещението.

След около 5-10 секунди пострадалата Л.а успяла да стане от матрака и 3 последвала нападателите си, като те вече се намирали на улицата до оградата на имота и, и побягнали към главния път в селото. В дамската чанта на Л.а се намирали нейните документи – лична карта, СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС, Естонски паспорт, портмоне, визитник от естествена кожа, 4 бр. банкови карти, карта за пазаруване с отстъпки в търговската мрежа на Естония, калъф за документи, карта за медицинска застраховка и медицинска лечение, 3 бр. банкноти, всяка от тях с номинал – от по 500.00 евра, 2 бр. банкноти с номинал от по – 100.00 евра, 300.00 евра в дребни монети и сумата от 1 800.00 лева. От другия си телефон Л.а телефонирала са съпруга си, който от своя страна се обадил на И. Г. /И./ от с.Соколово и съобщил за случилото се. Г. отишъл при Л.а и след около 10 минути уведомили органите на МВР за случилото се. На място пристигнали полицейски служители. Извършен бил оглед на местопроизшествието при който бил иззет ножа посредством който Л.а се отбранявала, нанасяйки удар с него по един от своите нападатели. И. Г. избрал абонатния номер на отнетия от Л.а мобилен телефон, при което се чуло звънене на същия и го намерили на около 40 м. от домът на пострадалата.

По случая било образувано и водено ДП № 71/2017 г. по описа на РУ МВР – Балчик, при ОД МВР – Добрич..

От назначените по делото съдебно-оценителна експертиза / т. 2, л.77-80/, е видно, че стойността на отнетите вещи и пари, възлиза на сумата от 5 867.66 лв. / пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/.

От заключението по назначената по делото ДНК експертизи /т.2, л.59-63 и л.66-70/ по острието на ножа иззет на местопроизшествието е установена от клетъчен материал от С. Л. и Н.Ж.Ж., ЕГН **********. В съдебно заседание – ВЛ –Д.К. поддържа изготвените от нея експертизи: Допълва, че е определен е ДНК профила на С. Л. и при извършеното сравнение се открива, че има съвпадение на ДНК профила на С. Л. с да кажем част от ДНК профила на смес от клетъчен материал, изолиран при изследването на острието на ножа. Това означава, че част от клетъчния материал по ножа произхожда от С. Л..

Различните от неговия ДНК профил, визуализирано е в изследователската част на експертизата, вече са сравнени с ДНК профилите в националната ДНК база данни и е установено съвпадение с ДНК профила на Н. Ж.. Тъй като към този момент на извършване на изследванията, 2017г. ДНК профила на подсъдимия Ж. е фигурирал в национална ДНК база данни, определен по система, включваща 10 изследвани маркера, тъй като по времето, когато е извършена неговата полицейска регистрация - 2005 година, такава е била системата, с която се определяни ДНК профилите. Към момента на извършване на изследването - 2017 г. вече е използвана друга система за определяне на ДНК профили, която включва тези 10 маркера, плюс добавени още 5. Това се прави във връзка с по-точни изводи за съвпадение.

4

Увеличението на броя на изследваните маркери и евентуално откриване на съвпадение във всички маркери с конкретен ДНК профил води до извод за категорично съвпадение. В тази връзка, ДНК профила на Н. Ж. е бил изготвен по маркерна система, включваща 10 маркера, е отправено искане към националната ДНК база данни, да се изготви ДНК профила на лицето по маркерна система, включваща 15 изследвани маркера. Не съм съвсем сигурна дали в Института по криминалистика са извършили ново изследване, доколкото чета заключението на експертизата, извършена е регистрация на подс. Ж.. ДНК регистрация нова, но така или иначе извода по експертизата е, че за да се издаде категоричен резултат за съвпадение с определения ДНК профил на смес от клетъчен материал е необходимо ДНК профила на подс. Ж. да бъде определен по същата маркерна система, по която е определен ДНК профила на клетъчния материал по изследвания обект, тоест острието на ножа. Няма вероятност друго лице да отговаря на генопита. Генотипа на всеки конкретен човек е индивидуален. Вероятността друг човек да отговаря на същия генотип е само, ако е еднояйчен близнак. Единствено те имат еднакви ДНК профили. Друго лице, независимо дали имат близка родствена връзка, няма как да има генотип със същите маркери.

В съдебно заседание ВЛ – П.М. поддържа изготвената от нея експертиза.Сочи: предоставен ми е клетъчен материал от устната кухина на Н.

Ж. за определяне на ДНК профила на лицето, който да бъде сравнен с ДНК профилите определени за обекти в предходна такава, извършени в ДП. В случая експертиза № 107/2017 г. на БНТЛ ОД МВР Бургас. Моята експертиза е във връзка с друга извършена по същото ДП № 17 ДНК 231. В нея е определен ДНК профил на клетъчен материал по острие на нож. В ДНК експертизата № 17 231 е определен ДНК профила на С. Л.. В моята експертиза аз определям ДНК профила на Н.Ж.Ж.. При последващия анализ е направен извода, че двете лица са източник на клетъчен материал по изследвания обект.

Статистическа оценка не може да бъде извършена при наличие на смес от клетъчен материал. Той просто е визуализиран при анализа от експерта, който е изследвал обекта. Всички визуализирани алели се отразяват в изписването след това на ДНК профила на сместа. При анализа на сместа се оказва, че всички алели от профилите на тези лица присъстват, няма други, които са различни с изключение на този алел, но при анализа от моя страна на същия профил на нашата апаратура се оказва, че този алел е с много нисък интензитет, което не е доказателство за наличие на клетъчен материал от трето лице, тъй като това би могло да бъде артефакт, който няма нищо общо с наличие на друг биологичен материал, тъй като е само в един локус визуализиран. Този алел не е в част от профила на никое от тези лица.