Решение № 50 от 21.02.2020, Районен съд - Тетевен

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Гр. Тетевен ,21.02.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви състав в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ

ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Виолета

Монова , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 763 по описа на Т.Р.С. за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД

Ищецът И.С.В. ЕГН ********** *** ,чрез адв. В.В. АК- Плевен със съдебен адрес,*** оф.7 е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер 1736,41 лв. на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г. — 07.10.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска , до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че в процесния период е работил на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Тетевен при „Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “ МВР.

Трудовата си дейност осъществяваал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР.Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че за процесния период е положил нощни дежурства както следва: За 2016г.-м.10 -м.12 - 168ч..; За 2017 г.-м. 01 — м.03 — 168 ч.;м. 04 - м.06 - 120 ч.;м. 07. - м.09 -120ч..; м. 10. - м.12 -128ч. Общо 536ч.;За 2018 г.-м. 01. - м.03-168 ч.; м. 04. — м.06 -144 ч.; м. 07. - м.09 -112ч.; м. 10. - м.12 -136 ч. Или общо 560часа ;за 2019 г.-м. 01. — м.03- 168 ч.;м. 04. - м.06 - 136 ч.; м. 07 - м.09 -128ч.; м.10-32ч, общо 464ч . Излага, че за процесния период е положил общо 1728 ч. нощен труд. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай, за исковия период е положил общо 1728 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на извънреден труд на 247 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността: „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в РС „ПБЗН”-Тетевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) –Ловеч при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ), докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Твърди, че съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение ще се стигне до там, че с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Твърди, че в чл.3, ал.3 на наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което от своя страна счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на нощния труд от 8 часа ,че е налице специфична законова уредба , различна от общата , с която се допуска продължителност на нощния труд.Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва да се прилага специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Счита, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи и, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.

Счита и, че искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че в ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Поради изложеното прави извод, че законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и, че неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и, който труд попада извън установеното за служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че за да има извънреден труд и, за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Излага, че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Моли съда да отхвърли и иска за лихви, доколкото същия е акцесорен и при недължимост на главните вземания претенцията за лихви се явява неоснователна.

Разпечатката съдържа 18 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ddb5fd0-481c-4ec7-af82-0f40a073b521