Решение № 660 от 08.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. гр. Хасково, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102814 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Е. С. М., ЕГН: **********, с адрес:

***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес: ***, срещу „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК:

207343548, със седалище и адрес на управление - гр. София, Бул."Джавахарлал Неру" № 28, представлявано от Свилен Петков Петков, с която с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключен между страните Договор за паричен заем № *** от ***г., в условията на евентуалност - на клаузата за неустойка, поради неосигуряване на поръчител и на за клаузата за такса за експресно разглеждане, както и обективно кумулативно съединен частичен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по процесния договор, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С протоколно определение от 23.07.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК, като е увеличил същия на сумата 504,80лева вместо за първоначално предявения размер от пет лева, който иск вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.

1

Ищецът твърди, че на ***г. е сключил с ответника Договор за паричен заем № *** по силата, на който му бил отпуснат паричен заем в размер на 1100 лева.

В чл. 1, ал.3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 300 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.

В чл. 4 ал. 1 от Договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител - физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 250 лв.

Твърди се, че ищецът погасил изцяло процесния кредит.

Счита процесния договор за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно - годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Считам, че в нарушение на императивните правила в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смятам, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР, а именно кои компонентни точно се включват в него и как се формира посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал, 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК Кредиторът не бил посочил как се изчислява ГПР, Не бил посочил включва ли се в него такса за експресно разглеждане, неустойка за непредставяне на поръчител, застраховка и т.н. По този начин потребителят нямал реалната възможност да изчисли ГЛП, като на непосочването на ГПР в договор за кредит трябвало да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържала само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Освен това в договора за кредит било налице грешно посочен размер на ГПР, а цействителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на.договора такси и разходи (в това число възнаградителна ликва, такса експресно разглеждане и неустойка за порьчител) обаче водели до различен размер на ГПР от посочения. Поддържа, че е налице грешно посочване на ГПР 2 в процесния договор, а действителният такъв е в размер, многократно надвишаващ допустимия по чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв.

Доколкото още със сключване на договора е посочено, че дължи възнаграждение за допълнителна услуга, то същото следвало да бъде включено в размера на ГПР по кредита, тъй като представлява разход по същия по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Посочва, че изложеното се отнася и за предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение. Невключването на тези две задължения в размера на ГПР според ищеца представлява заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и плащането на възнаграждения по пакети от допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне на законоустановения максимален размер на ГПР. С тези действия кредиторът заобикаля изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на длъжника по кредита. Твърди, че неправилното посочване на ГПР е и в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят може да сравни продуктите адекватно. Счита, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР, се установява на база единна формула, залегнала в посочената Директива и транспонирана в ЗПК. Сочи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

На следващо място, по отношение на клаузата за неустойка се твърди, че представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - неосигурен поръчител, от което не произтичат вреди за кредитодателя. От това, че плащането на неустойка се разсрочва заедно периодичните вноски, се прави извод за това, че кредиторът не е имал очакване за предоставяне на поръчител по процесния договор. С оглед на всичко изложено се посочва, че тази клауза е нищожна като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

По отношение на уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане се посочва, че същата безспорно попада в изискванията на Директивата, тъй като представлява предвидими общи разходи по кредита, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени, поради което следва да бъдат включени в общия размер на разходите, а оттам - и в ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на ГПР според ищеца представлява самостоятелно основание за недействителност на договора, като допълнителен аргумент в тази насока е 3 това, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора.

Това следва и от практиката на СЕС. Така грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, респ.- целият договор следва да се обяви за нищожен на основание чл.

22 ЗПК. Освен това, посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Поддържа се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т: 10 от ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия, а не както е посочен в договора. Ето защо ищецът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Ищецът излага, че за него се поражда правен интерес от предявяване на иск за прогласяване недействителност на сключения с ответното дружество Договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност - на уреждащата задължение за потребителя да заплати такса за експресно разглеждане клауза от този договор и тази за неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на частичен иск за връщане на заплатените по процесния договор за кредит суми при начална липса на основание.

С оглед на това, отправя се молба съда да постанови решение, с което:

1/да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № *** от ***г., сключен между ищеца и ответника, на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК; 2/ В условията на евентуалност, да прогласи клаузата на чл 1, ал.3 от Договора за паричен заем, с която се начислява такса „експресно разглеждане“ за нищожна, поради противоречие със закона; 3/ В условията на евентуалност да признае за нищожна неустоечната клаузата на чл.4, ал.2 от Договора; 4/ да осъди на основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 504,80 лева /след изменение на иска/, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски паричен заем № *** от ***г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.10.2024г. до окончателното й изплащане.

4

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен.

Въвежда доводи за недопустимост на предявените искове, доколкото съединяването на установителни искове с осъдителен е недопустимо по подробно изложени съображения. Прави възражение за нередовност на исковата молба – не били представени доказателства към нея, трябвало да се посочи поредността на разглеане на релевираните пороци Освен това оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че липсва нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото процесният договор включва всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Счита, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 от 3ПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. В този смисъл и ответникът е спазил това ограничение, тъй като ГПР съгласно договора не надвишава този размер, а при изчисляването му е включен размерът на фиксирания годишен лихвен процент. Поддържа, че процесният договор не е сключен при общи условия, а в договора изрично са посочени броя на вноските и датите за плащане на всяка една от тях, респективно всички условия по отпускане и връщане на заема са инкорпорирани в С.я договор, поради което към същия не са прилагани ОУ и не е изготвян погасителен план, респ. не са описани в договора. По отношение на уговорката за такса експресно разглеждане се излага, че ищецът доброволно е избрал да се възползва от нея, като същата не следва да се прибавя към ГПР на основание чл. 19 във вр. Приложение № 1 чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване и управление на кредита, а действие, което предхожда усвояването на същия. Оспорва се основателността и на осъдителния иск за неоснователно обогатяване, както и акцесорния за присъждане на обезщетение за забава. В случай, че съдът приеме за допустими предявените искове, то се иска тяхното отхвърляне като неоснователни в цялост и присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.