Решение № 35 от 18.03.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 113/2022
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 18.03.2023
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- Георги Димитров Чолаков
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.58, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.59 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.430 · Търговски закон
- чл.430, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. София, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20221800900113 по описа за 2022 година
"У.Б." АД, ЕИК е предявил срещу "Д.С." ООД, ЕИК и Х.Н.М. от гр. З., ул. „Богдан“ № 14, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците в размер на 50 718.28 лева, от които :
- 45 600 лева – просрочена главница по договор за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год.,
- 2 822.84 лева – договорна възнаградителна лихва по горния договор, дължима за периода от 20.03.2021 год. до 22.10.2021 год.,
- 546.61 лева – лихва върху просрочената главница по горния договор, дължима за периода от 20.03.2021 год. до 20.03.2021 год.,
- 1 458.50 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 20.03.2021 год. до 28.11.2021 год.,
- 176.33 лева – просрочена лихва (миграция), дължима към 20.03.2021 год. и - 114 лева – дължими към 29.11.2021 год. такси и разходи по договора, ведно със ведно със законната лихва върху главницата от 45 600 лева, считано от 29.11.2021 год. до окончателното й заплащане, дължимо солидарно от кредитополучателя по договора "Д.С." ООД и солидарния длъжник Х.Н.М., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 706/2021 на РС - П..
1
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 706/2021 на РС - П.
Ищецът твърди, че между „"У.Б." АД, кредитодател, "Д.С." ООД, кредитополучател, Х.Н.М. и И.Т.М. /починал на 14.04.2022 год./ – солидарни длъжници, бил сключен договор за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год., въз основа на който банката предоставила на дружеството револвиращ кредит в размер до 50 000 лева с цел рефинансиране на овърдрафт, ползван от него, като е било уговорено правото на кредитополучателя да усвоява и погасява многократно (револвира), изцяло или частично, възстановените суми по предоставения му кредит, до максимално разрешения лимит и в рамките на договорения срок на ползване. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, сведени до знанието на длъжника и солидарно задължените лица и приети от тях с подписване на контракта. В т.6 и т.7 от договора било договорено кредитът да бъде усвояван, съответно погасен по сметка № BG04UNCR70001500771291 в посочените за това срокове, а именно : усвояване до 10.01.2020 год. и погасяване до 11.01.2020 год., съгласно погасителен план, обективиран в т.7.1.1 от договора, а падеж на лихвата по редовния дълг да е 20-то число от месеца.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил част от предоставения му револвиращ кредит в размер на 49 600 лева. За предоставянето и ползването на заемния ресурс в т.4.1 във вр. с вр. с т.11.1.1 страните са договорили, че кредитополучателят дължи на банката променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен депозитен индекс – ОДИ) плюс договорна надбавка от 7.40 %. Към датата на сключване на договора ОДИ е в бил размер на 0.1 %, а първоначално договорената лихва – в размер на 7.50 % годишно. Твърди се, че лихвата е търпяла изменения съобразно динамиката на осреднения депозитен индекс, като в конкретния случай тя е била изменяна единствено за нейното намаляване.
Сочи се, че съгласно т.15.3 от договора за кредит И.Т.М. и Х.Н.М. (управители и собственици на „Д.С.“ ООД към датата на сключване на договора) са се задължили да отговарят солидарно за всички задължения на дружеството-кредитополучател, произлизащи от процесния договор за револвиращ кредит.
Сочи се, че с поредица от анекси към договора страните предоговорили част от условията на съглашението, като обезпечили кредита със залог по реда на ЗДФО; изменили неколкократно сроковете за усвояване и погасяване на кредита; изменили максималния кредитен лимит до 46 800 лева и размера на договорната надбавка, участваща при формиране на годишния лихвен процент; въвели гратисен период за погасяване на вноските по кредита и др. В анекс № 5 от 06.01.2021 год. се съдържала последната приета от страните 2 схема за издължаване на кредита, обективирана в т.7.1.1 от анекса, като пълното погасяване следвало да се осъществи в срок до 11.11.2021 год. /погрешно е посочено 11.08.2021 год./.
Сочи се, че според т.11.2 от договора при неиздължаване на погасителните вноски съгласно приетия от страните погасителен план кредитополучателят дължи едновременно на банката лихва върху просрочена главница в размер на приложимия към датата на просрочието лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2 % и наказателна лихва (неустойка) в размер на 5 % върху ползвания кредит.
Твърди се, че кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнили договорните си задължения за погасяване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и такси съгласно условията на договора и т.7.1.1. от сключения към него анекс № 5 от 06.01.2021 год. С оглед на горното на осн. т.17 от договора поради неплащане на дължимите месечни суми след 20.03.2021 год. банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо на 22.10.2021 год., като е уведомила за това длъжниците с нарочни покани за доброволно изпълнение.
Твърди се, че в указания в поканите 14-дневен срок длъжниците не са погасили задължението си, поради което ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 29.11.2021 год. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, по което било образувано ч.гр.д. № 706/2021 на РС – Пирдоп.
Заявлението било уважено изцяло, като на банката били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в петитума на исковата молба.
Твърди се, че за събиране на вземането по искане на банката било образувано изп. дело № 591/2022 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 в КЧСИ, по което заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжниците. Същите възразили писмено срещу издадената заповед за изпълнение, поради което РС – П. е указал на кредитора да предяви иск относно съществуване на вземането си.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същите са подали общ писмен отговор, с който са оспорили иска по основание и размер, взели са становище по обстоятелствата, на които се основава и са направили възражения срещу тях.
Твърди се, че представените с и.м. договор и анекси 1 – 5 не отговарят на изискванията на чл.430 от ТЗ поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на паричните задължения /възнаградителна лихва и месечни погасителни вноски/ по кредита. Сочи се, че същите са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД – противоречие с императивните норми на закона, във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – липса на съгласие и чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД – липса на основание. Сочи се, че в договора и анекси от 1 до 4 не са уговорени видът и падежът на месечните погасителни вноски по кредита – на коя дата се дължат, каква 3 част от погасителната вноска служи за погасяване на главницата и на текущо начислената възнаградителна лихва по кредита. Към датата на сключване на договора липсва информация относно месечните погасителни вноски по кредита, като не е подписван погасителен план по кредита, което води до невъзможност да се установи размера на месечните погасителни вноски в частта за главница и възнаградителна лихва, липса на методология за изчисление и за изменение лихвения процент по кредита, неустановен падеж на месечните погасителни вноски по кредита. Сочи се, че непостигането на съгласие относно вида /размер на главница и лихва/ и падежа на месечните погасителни вноски по кредита влече след себе си друга последица – кредитополучателят не би могъл да изпадне в забава при неплащане на която и да е вноска/.
Сочи се, че няма яснота за дължимите през 2021 год. 7 броя месечни вноски за 25.03., 25.04., 25.05., 25.06., 25.07., 25.08 и 25.09., а посочените месечни вноски в частта за дължимата редовна лихва в размер на 1 194.86 лева за 25.03, 403.52 лева за 25.04., 383.39 лева за 25.05., 388.70 лева за 25.06., 367.26 лева за 25.07., 371.41 лева за 25.08. и 363.67 лева за 25.09. по никакъв начин не могат да бъдат установени от приложените към заявлението документи.
Сочи се, че няма яснота за дължимата остатъчна главница към 22.10.2021 год. в размер на 42 400 лева, т.е. няма никаква яснота за размера на главницата, която е погасена от кредитополучателя. Твърди се, че кредиторът вследствие на нарушените права на кредитополучателя е превърнал разсроченото главно парично задължение по договора за кредит в предсрочно изискуем, респ. е увеличил насрещната парична престация, поради което не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че е налице съществено противоречие относно сочената дата за предсрочна изискуемост в заявлението на банката и извлечението от счетоводни й книги – 22.10.2021 год. Поканите за плащане били връчени на длъжниците с уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ от ЧСИ на 02.09.2021 год., с които били поканени в 14-дневен срок от получаването им да погасят всички просрочени задължения в пълен размер на 4 783.90 лева; в поканите било посочено, че при неизпълнение на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ непогасеният остатък от кредита, включително и непадежиралите суми по него, се счита за обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем.
Сочи се, че предвид това, че и трите покани били връчени на 02.09.2021 год. и не били извършени последващи плащания, то от 17.09.2021 год. кредитът е следвало да се счита за предсрочно изискуем в цялост и просрочените вноски са били шест, а не седем, както е посочено в заявлението и извлечението от счетоводни книги, където се приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 22.10.2021 год.
С отговора са наведени доводи, че вземането на банката се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл.4.1., чл.4.2., чл.10.6 от договора и чл.4.1. от анекс № 3/11.02.2020 год. към него.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от 4
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.
Сочи се, че е неоснователно твърдението на ответниците, че липсва погасителен план по кредита, което водело до невъзможност да се установи размера на месечните погасителни вноски. Сочи се, че в настоящия случай планът за погасяване на заетата сума е инкорпориран в самия договор, като видно от т.7 от него, кредитът се погасява на 9 бр. месечни вноски, индивидуализирани като размер и дължими на всяко 20-то число от месеца, считано от 20.05.2019 год. С анекс № 2 от 10.01.2020 год., като са взели предвид, че кредитополучателят не е в състояние да спази първоначално договореният краен срок за връщане на кредита, страните са се съгласили да го отсрочат с един месец – до 11.02.2020 год. С анекс № 3 от 11.02.2020 год., страните отново преуреждат част от условията на съглашението, като договарят в т.7.1.1 от анекса и нарочен погасителен план за издължаване на кредита до 11.02.2021 год. Анекс № 4 от 04.06.2020 год. дава нова уредба на погасяването на кредитния остатък, като в т.7.1.1 е съставен нов план с краен срок 11.08.2021 год.