Определение № 15456 от 17.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5334/2026
- Вид
- Определение № 15456
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Преслав Огнянов Дамянов
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15456 гр. София, 17.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505334 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Р. А. К. срещу определение №460 от 13.05.2026 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по молба, вх. рег. №36452 от 13.05.2026 г., подадено от жалбоподателя, за отбелязване към вписана искова молба с вх.
№66092/07.09.2022 г. на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9060/2022 г. по описа на СГС, І-22 състав. В частната жалба се съдържат подробни оплаквания, че съдията по вписвания неправилно е приел, че влезлите в сила решения по предявени отрицателни установителни искове за собственост не подлежат на отбелязване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да разпореди извършване на исканото отбелязване на посоченото по-горе съдебно решение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
На 13.05.2026 г. съдията по вписванията при СРС е сезиран с молба за отбелязване към вписана искова молба с вх. №66092/07.09.2022 г. на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9060/2022 г. по описа на СГС, І-22 състав.
Към молбата жалбоподателят е приложил решение №1949 от 04.04.2024 г., постановено по гр.д. №9060/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, влязло в сила на 18.11.2025 г., с което е уважен предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на недвижим имоти – паркоместа, находящи се в гр. София.
С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС е отказал исканото отбелязване към вписаната искова молба, излагайки твърдения, че в преписката липсва съпроводително писмо за вписване, издадено от СГС, както и че отбелязването на съдебното решение е недопустимо, тъй като не е сред включените по ЗС подлежащи на отбелязване такива.
Настоящият състав намира, че отказът за отбелязване към исковата молба на съдебното решение, постановено по гр.д. №9060/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав е неоснователен поради следното:
1
Даването на гласност на спора чрез вписване на исковите молби е основната идея за уреждане на всички хипотези на вписване на искови молби. При някои искови молби това е единственото действие, което възниква от вписването. При липсата на изрично предвидено действие на вписаната искова молба спрямо трети лица, тогава вписването има значение единствено за даване на гласност на спора относно имота – чл.114 ал.1 б. „а”, изр.3 ЗС или т.нар. оповестително действие, което възниква от вписването на и на исковите молби по чл.124 ал.1 ГПК. Съгласно чл.115 ал.2 ЗС влезлите в сила решения, постановени по вписани искови молби, се отбелязват по представен препис от решението в 6-мес. срок от влизането им в сила. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
За да се запази оповестителното действие на вписването на исковата молба, съдебното решение следва да се отбележи към исковата молба в 6-мес. срок от влизане на решението в сила. След изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си и отношенията се уреждат като при невписана искова молба.
В процесния случай се касае именно за вписана искова молба по предявен и уважен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, като 6-мес. срок за отбелязване на решението не е изтекъл, поради което и същото подлежи на отбелязване.
Ирелевантно е представянето на т.нар. съпроводително писмо, издадено от съответния съд, постановил съдебното решение, което следва да бъде вписано или отбелязано. Основният нормативен акт, уреждащ реда, начина и условията за вписване, отбелязване и заличаване на актове за недвижими имоти в Имотния регистър, е Правилникът за вписванията, в който не е предвидено такова съпроводително писмо.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно, поради което депозираната частна жалба следва да бъде уважена и да се постанови отбелязване на процесното съдебно решение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №460 от 13.05.2026 г., постановено от съдия по вписванията при СРС за отказ за отбелязване към вписана искова молба с вх. №66092/07.09.2022 г. на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9060/2022 г. по описа на СГС, І-22 състав, по молба за отбелязване към вписана искова молба с вх. №36452/13.05.2026 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на отбелязване към вписана искова молба с вх. №66092/07.09.2022 г. на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9060/2022 г. по описа на СГС, І-22 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3