Решение № 39 от 06.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С.З., 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900186 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищците Ж. М. М. и М. Х. М. посочват, че на 19.04.2013г. „М.Ю.” АД, с ЕИК ***, предоставил сумата от 45 000.°°евро (четиридесет и пет хиляди евро), за закупуването и извършването на ремонтни дейности на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр.С.З.**, на солидарните длъжници М. Х. М., с ЕГН ********** и Ж. М. М., с ЕГН **********.

Сочи се, че на 04.03.2014г, в ТР при АВ, по партидата на „ Ю.” ЕАД, с ЕИК ***, са вписани следните обстоятелства и актове, а именно в раздел Преобразуване, форма на преобразуване - вливане на „Ю.” ЕАД, с ЕИК ***, в правоприемника „П.” АД, с ЕИК *** и от тази дата „П.” АД е универсален правоприемник на „Ю.” ЕАД (с предходна фирма „М.Ю.” АД), като вливащото се дружество се прекратява без ликвидация.

Изложено е, че на 27.05.2020 г. „П.” АД, ЕИК ***, подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу кредитополучателите М. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С.З.**, * и Ж. М. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С.З.**, *, посочвайки на стр.4, ред- 42, че: ....

От

16.03.2015г. кредитополучателят М. Х. М. и солидарният длъжник Ж. М. М. са в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са 1 издължени 59 бр. (петдесет и девет броя) погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план.”

Сочи се, че на 01.06.2020 г., Районен съд - С.З., на основание чл.404-409 от Гражданския процесуален кодекс, след като е констатирал, че заповед № 694 от 01.06.2020г„ по ч.гр.дело № 1601/2020г„ по описа на РС- С.З., подлежи на изпълнение, е издал ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, по силата на който М. Х.

М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С.З.**, * и Ж. М. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С.З.**, *, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „П.” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.С.**, Законен представител Неделчо Василев Неделчев - изпълнителен директор, С.А.П. изпълнителен директор и Васил Х. Х. - изпълнителен директор, Пълномощник Е.И.Г. - управител на клон С.З. и П. С. Х. - юрисконсулт, адрес „П.” АД, клон С.З., **, сумата от 43 468.12евро (четиридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и 12 евроцента) главница, ведно със законната лихва върху от 27.05.2020г. до изплащане на вземането, 7504.63 евро (седем хиляди петстотин и четири евро и 63 евроцента) възнаградителна лихва от 17.07.2017г. до 04.02.2020г., 475.53 евро (четиристотин седемдесет и пет евро и 53 евроцента) наказателна лихва за забава от 15.11.2017г. до 04.02.2020г., 434.68 евро (четиристотин тридесет и четири евро и 68 евроцента) законна лихва от 05.02.2020г. до 12.03.2020г., 289.08 евро (двеста осемдесет и девет евро и 08 евроцента) законна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 156.97 евро (сто петдесет и шест евро и евроцента) законна лихва от 14.05.2020г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93лева (две хиляди четиридесет и шест лева и 93 стотинки) държавна такса и 150.00лева (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

На 17.07.2020г. по молба на „П.” АД, с ЕИК ***, е образувано Изпълнително дело № 20208680400320, по описа на ЧСИ -Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З..

Посочено е, че по Изпълнително дело № 20208680400320, по описа на ЧСИ-Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З., взискателят „П.” АД указва да се наложи възбрана и да се извърши публична продан на следния недвижим имот, собственост на кредитополучателите, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и шестнадесет точка 2 двеста шестдесет и шест точка едно точка пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., общ.С.З. с адрес: гр.С.З., ***, *, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 91.36 кв. метра.

Тъй като при позоваването на давността по чл.120 от ЗЗД е необходимо само за констатиране и зачитане на последиците й, то ищците молят, поради констатирането на давността, да бъдат зачетени последиците й.

На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД „С изтичане на 5г. давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок”.

Сочи се, че до същия извод се стига, относно претенциите на „П.” АД за „вземането” им за лихви, по отношение на което е приложима специалната тригодишната давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Изложено е, че съобразно разпоредбата на чл.116, б.”б” от ЗЗД Давността се прекъсва с предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск”. Твърди се, че в конкретния случай подобни правни действия не са били предприети от ищците. Следователно, към датата на връчване на съобщението от ЧСИ 20.11.2020г. (двадесети ноември две хиляди и двадесета година) общият петгодишен давностен срок е изтекъл по отношение цялото претендирано вземане от „П.” АД, с ЕГН ***.

Заявено е, че следователно вземането на банката за главница е било погасено по давност, съгл. чл.114, ал.1 вр. чл.110 от ЗЗД, тъй като договорът е от 2013г. и първото връчено уведомяване на ответника е едва след почти 7г.

(седем години), т.е. на 22.07.2020г. с връчване на Покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 320/2020г., по описа на ЧСИ-Р.М., с рег.№ 868, по описа на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.З.. Намират, че с това следва да се приеме, че и вземанията за лихви са погасени по давност, като за тях тя е 3 (три) годишна. Отбелязано е, че щом е погасено по давност главното вземане, то и съпътстващите го вземания - за различни видове лихви, такси и пр. също се погасяват, съгласно чл.119 от ЗЗД.

Сочи се, че за ищците Ж. М. М., с ЕГН ********** и М. Х. М., с ЕГН **********, е налице правен интерес да заведат настоящия иск за 3 установяване, че вземането, предмет на Изпълнителен лист от 01.06.2020г., издаден по ч.гр.д.№1601/2020г. по описа на Районен съд С.З., не се дължи на „П.” АД, ЕИК *** и до 22.07.2020г. тя не е прекъсвана, тъй като длъжниците по ч.гр.дело не са подавали възражение и искова молба, която да прекъсне давността, на която се позовават и молят да се приложи. Молят да се приеме, че цялото претендирано вземане е погасено по давност, считано от деня на изпадането в забава - 16.03.2015г., когато кредита е станал незабавно, изцяло и предсрочно изискуем, до предприемане на последващи действия по принудително изпълнение, т.е. връчването на покани за доброволно изпълнение на 22.07.2020г., по изпълнително дело № 20208680400320, по описа на ЧСИ-Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З..

Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по настоящото производство, както и в заповедното и обезпечителното производство.

По делото е постъпила поправена искова молба, с която е уточнен петиума на иска, както следва: Да се признае за установено, че Ж. М. М., с ЕГН ********** и М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З.**, *, не дължат на „П.“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр.С.З., **, клон С.З., сумата в размер на 104 543.58лева (сто и четири хиляди петстотин четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки), по Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 331-077 от 17.04.2013г., сключен с „М.Ю.“ ЕАД, с ЕИК ***, включваща сумата от 43 468.12евро (четиридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и 12 евроцента) главница, ведно със законната лихва върху от 27.05.2020г. до изплащане на вземането, 7504.63 евро (седем хиляди петстотин и четири евро и 63 евроцента) възнаградителна лихва от 17.07.2017г. до 04.02.2020г., 475.53евро (четиристотин седемдесет и пет евро и 53 евроцента) наказателна лихва за забава от 15.11.2017г. до 04.02.2020г., 434.68 евро (четиристотин тридесет и четири евро и 68 евроцента) законна лихва от 05.02.2020г. до 12.03.2020г., 289.08евро (двеста осемдесет и девет евро и 08 евроцента) законна лихва от 13.03.2020г. до 13,05.2020г., 156.97 евро (сто петдесет и шест евро и евроцента) законна лихва от 14.05.2020г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93лева (две хиляди четиридесет и шест лева и 93 стотинки) държавна такса и 150 лева (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2020г., въз основа на Заповед за изпълнение № 4

694/01.06.2020г., по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 1601/2020г., по описа на PC С.З., по който е образувано изпълнително дело № 20208680400320, по описа на ЧСИ-Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З., поради погасяването им по давност, на която се позовават.

За прецизност съдът следва да посочи, че съгласно указанията му посочената сума в левова равностойност има значение единствено за определяне цената на иска и дължимата такса. От значение съгласно указанията е посочване на дължимите суми по процесния договор и предмет на принудителното изпълнение, тъй като в първоначалния петитум ищците препращат към предмета на издадения изпълнителен лист.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е недопустим поради следните съображения:

Сочи, че съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Посочва се, че в обстоятелствената част на исковата си молба ищците навеждат твърдения, че вземанията на ответника „П.“ АД били погасени по давност, която била започнала да тече от 16.03.2015 г.

Намира, че изложените в исковата молба факти, на които е основан предявеният иск, не са от категорията на предвидените в чл. 439, ал. 2 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили факти - факти, които са настъпили след стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Посочено е, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е правото на принудително изпълнение на вземания на ответника „П.“ АД срещу ищците, за които вземания на 01.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З.. Твърди се, че тази заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на ищците на 22.07.2020 г.

5

Заявено е, че от 22.07.2020 г. до 22.08.2020 г. в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК никой от ищците не е подал възражение против издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З., поради което на 23.08.2020 г. изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е окончателно стабилизирана.

Твърди се, че с окончателното стабилизиране на 23.08.2020 г. на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се преклудират всички възражения (включително тези за изтекла погасителна давност) на ищците срещу вземанията на ответника „П.“ АД, които възражения произтичат от факти, настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да се стабилизира окончателно с изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Сочи, че по въпроса за преклудирането на възраженията на длъжника против вземането на кредитора при неподаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е създадена трайна и последователна практика на ВКС.

Изложено е, че в решение № 22/10.03.2022 г. по гр.д. № 1112/2021 г. по описа на III г.о. е разгледан случай, при който оспорването на вземането по изпълнението се основава на погасителна давност, която е изтекла преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК да се стабилизира окончателно с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Решаващият състав на III г.о. е приел, че предявените искове се основават на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и е недопустим отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Счита, че изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените искове, не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти. Затова ответникът сочи, че исковите претенции са недопустими.