Решение № 5634 от 28.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5634 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия Г. Халачева Въззивно гражданско дело № 20261100506922 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Предмет на разглеждане са 4 бр. жалби, както следва:

С жалба с вх. № 1120 от 02.02.2026 г. длъжникът Ю. Л. Я., ЕГН ********** обжалва отказа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 за спиране образуваното изпълнително дело № 6386/2025 г.

Наведени са твърдения, че Ю. Л. Я. е длъжник изпълнително дело № 6386 по описа на ЧСИ М.Б., образувано по молба на И.Н.К., въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т .10 ГПК по ч. гр. д. № 3613/2025 г. по описа на PC - Стара Загора, издаден на основание Запис на заповед за сумата от 120 000 евро. Твърди се, че Ю. Л. Я. не е подписвал запис на заповед на И.Н.К., като последният никога не е превеждал сумата в размер на 120 000 евро по негова банкова сметка. Поддържа, че посоченият запис на заповед представлява документ с невярно съдържание, съставен и използван с цел да докаже несъществуващо вземане. Сочи, че покана за доброволно изпълнение, както и актовете, въз основа на които е образувано изпълнителното дело не са му връчвани. Призовката с поканата за доброволно изпълнение са оформени на 25.09.2025 г. от длъжностно лице при ЧСИ М.Б., на длъжност връчителпризовкар, при условията на отказ. Твърди, че на посочената дата не е отказвал да получи посочените документи. Поддържа, че е подал възражение по чл. 423 ГПК, което е прието с Определение № 1628 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с оглед на което депозираното от него възражение по чл. 414 ГПК се приема, че е подадено в срок, поради което е настъпило спиране на образуваното изпълнително дело по закон. Сочи, че въпреки Определение № 1628 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора, макар и да бил длъжен да съобрази настъпилото по закон спиране на изпълнителното дело ЧСИ М.Б. не се е съобразил, а е насрочил публична продан за периода 22.12.2025 г. - 22.01.2026 г. за имоти собственост на длъжника (гараж № 39, 40, 41) и провел такава незаконосъобразно, въпреки подадена от длъжника молба за спиране на образуваното изпълнително дело № 6386/2025 г.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа, че съгласно Определение № 1628 от 1

23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора съдът е отказал да спре изпълнението на заповед № 1759 от 04.09.2025 г . и е върнал гражданското дело с указания на първоинстанционният състав, което само по себе си не е основание за спиране на изпълнителното дело, следователно не е имал основание да спре делото.

Жалбата е подадена от легитимирана страна - длъжник по изпълнението и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435, ал. 2 от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да спре изпълнителното производство с оглед т. 6 на цитираната по-горе норма.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на производството по чл. 435 ГПК пред съда е жалба на длъжника срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1, изр. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. По аргумент от противното от посочената разпоредба подаденото в срок възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, в случаите когато същата е издадена въз основа на запис на заповед по чл. 417, т. 10 ГПК спира принудителното изпълнение и това спиране настъпва по силата на закона. Настоящия случай е именно такъв, доколкото с Определение № 1628 от 23.12.2025 г. Окръжен съд Стара Загора е приел, че е налице хипотеза на чл. 423. ал. 1. т. 1 ГПК , респ. е приел възражението на длъжника Ю. Л. Я. против заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от 04.09.2025 г. по ч.гр. дело № 3613/2025 г. на РС - Стара Загора, 2-ри състав.

Тъй като заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.

417, ал. 1, т. 10 ГПК - запис на заповед, по аргумент за противното от разпоредбата на чл.

420, ал. 1 ГПК при тази хипотеза с подаване на възражението срещу заповедта изпълнението на последната се спира по силата на закона, без да е необходимо подаване на изрична молба от длъжника за спиране на изпълнението, представяне на надлежно обезпечение за кредитора от същия или убедителни писмени доказателства за недължимост на вземанията по заповедта, респ. без да е нужен изричен акт на съда с конститутивен ефект за постановяване на спирането, каквато е процедурата по чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК при хипотезите на издадена заповед в случаите по чл. 417, т. 1-9 от ГПК. В случая на чл. 417, т.

10 ГПК съдът обявява настъпилото по силата на закона спиране.

Ето защо с арг. чл. 420, ал. 1 ГПК спирането е настъпило по силата на закона, а отказът на ЧСИ да го спре е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Извод в обратен смисъл не се налага от възприетото от Окръжен съд - Стара Загора Определение от 23.12.2025 г., на което ЧСИ се позовава в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК. Видно от мотивите на определението въззивният съд приел, че длъжникът бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта не му била връчена надлежно и приел възражението му по чл.

423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Относно нарочното искане на длъжника за спиране на изпълнението, обезсилване на заповедта и изпълнителен лист в мотивите си Окръжен съд - Стара Загора е посочил, че разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. 2 и изр. последно от ГПК били неприложими към процесния казус, тъй като производството не е по чл. 410 ГПК, а е по чл. 417 ГПК, че в случая актът на въззивния съд е насочен към възстановяване на положението, което би съществувало при подаване на възражението в срока по чл. 414 ГПК и заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист се обезсилват на изчерпателно посочени в закона основания, които в разглежданата хипотеза не са налице. Посоченото от Окръжен съд - Стара Загора е в отговор на наведените в разгледаното производство възражения. То не противоречи в нито една своя част на възприетия от настоящия съдебен състав извод за спиране на принудителното изпълнение, настъпило по силата на закона с приетото възражение на длъжника по чл. 423 ГПК.

2

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наведеното от длъжника възражение, че не е подписал запис на заповед е такова по съществото на спора за съществуването на вземането по запис на заповед, което е ирелевантно е в настоящото производство и не следва да се обсъжда.

При така описаната фактическа обстановка и при наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът намира, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да се спре изпълнението, тъй като същото е спряно по силата на закона.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, поради което жалбата следва бъде уважена.

С жалба с вх. № 13049 от 09.02.2026 г. длъжникът Ю. Л. Я. обжалва Постановление за възлагане от 27.01.2026 г. по изпълнително дело № 6386/2025 г.

Наведени са твърдения, че Постановлението за възлагане от 27.01.2026 г., е издадено на база порочните действия на съдебния изпълнител, който не е преустановил изпълнение и противно на нормите на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 417. т. 10 от ГПК като е провел публична продан на три броя гаражи - собственост на длъжника. Длъжникът поддържа, че посредством от молба 20.01.2026 г. е представил Определение № 1628/23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по ч. гр. д. № 867/2025 г., с което съдът е приел възражението му, с оглед на което не е следвало да реализира публичната продан, а случай, че е била реализирана такава е не следвало да я довършва. Сочи се, че действията по проданта са незаконни, както и издаденото възлагателно постановление.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа, че постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, като част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждан е на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.

Жалбата е подадена от легитимирана страна - длъжник по изпълнението и в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал. 3 ГПК предоставя правна възможност на длъжника да обжалва постановлението за възлагане на две основания - когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В конкретния случай, жалбоподателят сочи, че действията по продан на ЧСИ са незаконосъобразни, доколкото действията по наддаването са осъществени в условията на прието от Окръжен съд - Стара Загора възражение на длъжника и спряно ex lege изпълнително производство, оспорва се законността на наддавателна процедура.

Спирането на изпълнителното производство се урежда в чл. 432 ГПК. При спряно дело не могат да се извършват изпълнителни действия - опис и продажба на имущество, предаване на движими вещи. Спирането на изпълнението настъпва по три възможни начина - чрез акт на съдебния изпълнител, чрез съдебен акт, който постановява спирането, както и по силата на закона.

Спирането на изпълнителния процес като производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Спирането на изпълнителния процес като правоотношение означава временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуалните задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като 3 правоотношение. През периода на тази забрана органът на принудителното изпълнение няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия. В този смисъл наличието на спряно на производството е довело до опорочаване на всички последващите действия на съдебния изпълнител, завършващи изпълнителния способ, в т.ч. и продажба и възлагане на имущество.

В настоящия случай, спиране на принудителното изпълнение е настъпило по силата на закона, считано от 23.12.2025 г., когато с Определение № 1628 от същата дата Окръжен съд Стара Загора е приел възражение на длъжника по чл. 423 ГПК. С молба с вх. № 4961/20.01.2026 г. длъжникът е предоставил на ЧСИ М.Б. Определение № 1628 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора. По горните мотиви ЧСИ е бил длъжен да зачете съдебния акт - определение № 1628 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора и да преустанови извършването на изпълнителните действия. Постановлението за възлагане на недвижимо имущество е от 27.01.2026 г., което обосновава извода, че ЧСИ М.Б. не се е съобразил с така постановеното Определение № 1628 от 23.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора, извършил е публичната продан в периода 22.12.2025 г. - 22.01.2026 г. и е постановил процесното постановление.

Предвид горното, настоящата инстанция счита, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

С жалба с вх. № 13064 от 09.02.2026 г. В.П.П., в качеството му на наддавач по публичната продан обжалва публичната продан и постановлението за възлагане по изпълнително дело № 6386/2025 г.