Решение № 140 от 21.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20234110201417 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. Н. К. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №23-1275-001020 от 26.06.2023 г. издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Дава становище, че твърдяното нарушение не е извършено. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди нередовности при издаването на обжалваното НП – липса на надлежно описание на нарушението, мотиви и доказателства. Излага становище за неправилно приложена санкционна разпоредба.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното :

1

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН сер. GA, № 825092 от 13.05.2023 г. с актосъставител Е.

В. С. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР Велико Търново в присъствието на свидетеля Д. И. Г..

Актът е връчен на жалбоподателя. В съответната графа на АУАН е посочено, че има възражения. В законоустановения срок е подадено писмено възражение.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

В НП се приема за установено, че на 13.05.2023 г. в 10:30 часа в гр.

Велико Търново, ул. „Козлуджа“ пред входа за фирма „Примекс“ (гуми и сервиз) в посока към Западен пътен възел, като водач на лек автомобил марка Мазда 2 тъмно сив металик на цвят с регистрационен номер **, собственост на ** К.а от гр. Велико Търново жалбоподателят предприема маневра завиване на ляво за да навлезе към входа на крайпътен имот (паркинга на фирма за гуми и сервиз Примекс) без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението които се движат след него и минават покрай него (лек автомобил марка Фолксваген Голф с регистрационен номер **, управляван от правоспособния водач ** от гр.

Велико Търново, който се движи също в посока Западен пътен възел и го изпреварва от лявата му страна) и с предната си лява част на автомобила водача г-н К. блъска в дясната странична част автомобила Фолксваген Голф (преден десен калник, дясна врата и задна дясна страница) с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Alkotest 7510 с фабр. номер ARPM-0747, като уреда отчита 0 промила алкохол.

При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове, съдържат всички формални реквизити и в тази връзка не са налице нарушения.

Съдът приема, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не се 2 доказва по безспорен и категоричен начин. Приетите за установени по административното производство факти , описани в наказателното постановление по своя характер представляват направен от посетилите местопроизшествието служители на сектор Пътна полиция – актосъставителя и свидетеля по акта извод, базиран на противоречивите показания на двамата участници в ПТП – жалбоподателя и другия водач – **. Предвид обстоятелството, че в рамките на административнонаказателното производство доказателствената тежест по всички въпроси относно нарушението и обстоятелствата при които то е извършено лежи върху наказващия орган, като това важи и в съдебното производство, то всяко съмнение или неяснота при доказването следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. Освен това в обжалваното наказателно постановление изобщо липсва посочване на доказателствата, които потвърждават описаното нарушение, като лаконично е посочено, че наказателното постановление е издадено предвид съставения АУАН.

От материална страна съдът счита, че досежно твърдяното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е приложил неправилно закона.

Съгласно този текст водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Видно обаче от приетата от наказващия орган за установена фактология е, че жалбоподателят е предприел маневра завиване на ляво за да навлезе към крайпътен имот (паркинг на фирма за гуми и сервиз Примекс), а при това положение неговите действия се регулират от нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, който въвежда задължение при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Макар

3 описанието на нарушението да е бедно откъм фактология се твърди че завоят надясно е „към“ крайпътен имот, а не за навлизане „в“ крайпътна територия, какъвто е използваният термин в чл.37, ал.2 от ЗДвП. Дори да се приеме, че наказващият орган е имал предвид точно това, приложимата норма би била чл.37, ал.2 от ЗДвП която предвижда задължение за водача да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

Нормите на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са специални по отношение на тази по чл.25, ал.1 от ЗДвП, като последната описва общите задължения на водачите при осъществяване на маневри, специалната описва задълженията на водачите при осъществяване на конкретни маневри – в настоящия казус завиване наляво за навлизане в друг път или крайпътна територия. Общ принцип в правото е, че при конкуренция между обща и специална разпоредба, се прилага специалната такава.

Освен това, макар в обжалваното НП да не са посочени доказателствата които потвърждават нарушението, към административнонаказателната преписка е приложено заверено копие от протокол за ПТП № 1850640 от 13.05.2023 г., който е описан в съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН. От протокола за ПТП и инкорпорираната в него схема и описание на обстоятелствата е видно, че ПТП е настъпило на кръстовище, за което няма данни да е било регулирано. "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. При положение, че кръстовището е нерегулирано то се приема за такова между равнозначни пътища.

В обстоятелствената част на обжалваното НП се твърди, че ПТП е допуснато, когато на мястото на произшествието вторият участник е извършил маневра изпреварване от лявата страна на жалбоподателя. Съгласно чл.43, т.2 от ЗДвП изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено на кръстовище на равнозначни пътища. По изложените съображение съдът счита, че е налице неправомерно поведение от участник 2 в ПТП, който е предприел маневра изпреварване, въпреки изричната законова забрана за това. Тези обстоятелства не са описани в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, въпреки, че са налични по преписката, с оглед 4 изпратените на съда писмени доказателства.

При така изложеното съдът счита, че не е налице неправомерно поведение от страна на жалбоподателя, което да представлява нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Последният е предприел разрешена маневра завиване наляво за навлизане към крайпътна територия. В същото време, водачът на движещия се зад него в същата посока лек автомобил е предприел неразрешена маневра изпреварване в нарушение на изричната забрана за това по чл.43, т.2 от ЗДвП. В случая е налице конкуренция между задълженията на жалбоподателя, който е предприел маневра завиване наляво и тези на водача предприел маневра изпреварване. Доколкото маневрата, която е предприел жалбоподателя не е забранена, а маневрата на втория участник в ПТП е забранена от закона, следва да се приеме, че настъпилото ПТП е по вина на водача осъществил забранената маневра – изпреварване на кръстовище от равнозначни пътища. Следва да се има предвид, че вторият участник в ПТП поначало е бил лишен от право изобщо да започва маневрата по изпреварване на автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като е бил задължен да се подчини на забраната по чл.43, т.2 от ЗДвП, без значение от всички останали обстоятелства. Жалбоподателят, осъществявайки разрешена маневра, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди неправомерното поведение на вторият водач, участвал в настъпилото ПТП. В този смисъл настъпилото ПТП е в пряка причинно следствена връзка с поведението на участник 2 в ПТП – водача на л.а. с рег. № ** **.

По изложените по-горе съображения съдът счита, че жалбоподателят не е извършил твърдяното в обжалваното наказателно постановление нарушение, поради което неправилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност, налагайки наказание глоба в размер на 200 лева.

По изложените по-горе съображения обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1275-001020 от 26.06.2023 г. издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което на Ц.

Н. К. с ЕГН ********** за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6