Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25823 от 16.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13382/2025
Вид
Определение № 25823
Подписан
16.12.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25823 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513382 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 351699/28.10.2025 г. по описа на СРС на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Разпореждане № 159125/15.10.2025 г. по ч.гр.д. № 33600/2025 г. на Софийския районен съд, 24 състав, с което е обезсилена постановената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19455/02.07.2025 г.

Жалбоподателят счита обжалваното определението за неправилно. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че е постъпило плащане за погасяване на целия дълг, доколкото длъжникът не е съобразил начислената върху главниците лихва за периода подаване на заявлението до плащането, в размер на 2,88 лв. Поддържа, че длъжникът дължи и заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Насрещната страна по делото – К.Г.Ц., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е подала отговор на частната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 33600/2025 г. по описа на СРС, 24 състав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на следните суми: 114,76 лв. използвана топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,46 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 02.06.2025 г., 20,88 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 7,66 лв., мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 02.06.2025 г.

По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.07.2025 г. за горепосочените суми, както и за държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 25 лв.

От страна на длъжника е подадено възражение, с което са представени доказателства 1 за заплащане на сума по делото в размер на 201.76 лв., както и за заплащане на държавната такса от 25 лв.

Възражението е изпратено на заявителя за становище по чл. 414а, ал. 4 от ГПК.

Със становище вх. № 291293/03.09.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че непогасени са останали вземане за законна лихва върху главниците в размер на 2.88 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв.

С обжалваното разпореждане, след като е намерил, че с извършените плащания заявените вземания са погасени изцяло, е обезсилил заповедта за изпълнение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Общият размер на заявените вземания възлиза на 179,69 лв., като в този размер влиза и законната лихва върху главниците за потребена топлинна енергия и възнаграждение за услуга дялово разпределени за периода от подаването на заявлението в съда – 05.06.2025 г. до датата на плащането – 06.08.2025 г., възлизаща в размер на общо 2,93 лв. (изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК). Наред с това са претендирани разноски за държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 25 лв. Длъжникът не се е възползвал от възможността по чл. 414а, ал. 3 от ГПК да възрази, че не дължи разноски за производството, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането, като е заплатил разноските за държавна такса. Обстоятелството, че длъжникът не е направил изрично плащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение не може да се приравни на възражение по смисъла горепосочената разпоредба. Ето защо, съдът намира, че длъжникът дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Общият размер на вземанията, ведно със съдебните разноски, възлиза на 230 лв., докато по делото е постъпило плащане от 226,76 лв. Доколкото плащането не е достатъчно да погаси всички вземания на длъжника, погасителният му ефект следва да се определи по правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. На първо място, по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, с плащането се погасява, като най-утежняващо, вземането за потребена топлинна енергия, ведно с акцесорните вземания за лихва и припадащите се съдебни разноски. С остатъка следва да бъде погасено вземането за цената на извършена услуга за дялово разпределение и акцесорните вземания в поредността на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. След отнасяне на плащане към съответните задължения, в поредност такси, лихви и главница, непогасено остава част от вземането за цената на услугата дялово разпределение, възлизаща в размер на 2,93 лв.

С оглед принципа на диспозитивното начало и доколкото жалбоподателят твърди, че вземането за възнаграждение за услугата дялово разпределение възлиза на 2,88 лв., разпореждането на съда следва да бъде отменено за тази сума. С оглед подаденото възражение от длъжника за тази сума на заявителя следва да бъдат дадени указания по чл.

415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителен иск.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски от 1,55 лв. от общо 15 лв. – държавна такса.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 351699/28.10.2025 г. по описа на СРС на „Топлофикация София“ ЕАД Разпореждане № 159125/15.10.2025 г. по ч.гр.д. № 33600/2025 г. на Софийския районен съд, 24 състав, в частта, с която е обезсилена поставената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19455/02.07.2025 г. за 2 сумата от 2,88 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 351699/28.10.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД в останалата част.

ОСЪЖДА К.Г.Ц., ЕГН********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1,55 лв. – разноски за държавна такса.

В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд, 24 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3