Определение № 33 от 17.01.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Сливен, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20242200600034 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и е по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба против Определение № 954/30.10.2023г. по ЧНД № 1273/2023г. по описа на РС Сливен. С определението е отменено постановление от 13.09.2023г. на РП Сливен, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 152ИП/2022г. по описа на ОДМВР Сливен, вх.№ 5937/2022г. по описа на РП Сливен, за извършено престъпление по чл.172б ал.1 от НК и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на разследването.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се съображения, че отмененото постановление на РП Сливен е законосъобразно, тъй като липсва елемент от субективната страна на състава на престъплението по чл.172б ал.1 от НК. Изтъква се, че свид.В. Г. не е могла да знае дали стоките не са пуснати на пазара със съгласие на носителите на изключителните права върху марките с оглед наличието на документи за закупуване на стоките от друг търговец. Не се споделя извода на съда за наличие на противоречия в показанията на свид.Д.Д. в разпитите й от 04.11.2023г. и от 07.122023г. , като същите се подкрепяли от изложеното от свид.Р.С.. и писмените доказателства по делото. Посочва се, че са представени две фактури за закупуване на въпросните стоки, които са 1 осчетоводени по съответния ред. Твърди се, че обстоятелствата около доставката на въпросните дрехи са установени от показанията на свид.Д.

Заявява се, че всяко лице закупило стока на пазара, спокойно може да я препродава и че отговорност може да се търси единствено и само от лицето, пуснало стоката на пазара в случай, че същото не притежава разрешение от притежателя на марката. В тази връзка свид.Д.Д. не е имала повод да се усъмни дали стоките са истински или не, като убеждението, че са оригинални идва от обстоятелството, че търговците, от които купува, издават фактури и стоките се продават свободно на пазара. Прави се извод, че за представителите на „Фешън 22“ ЕООД издадените фактури са достатъчно основание да считат, че съответния търговец-продавач има право да препродава стоката и че последната е с установен произход. Посочва се, че свидетелките Г. и Д.са положили грижите на добър търговец и за купувачите на стоки на свободния пазар не съществува задължение, а и практически е неизпълнимо да проверяват истинността на документите, редовността и правомерността на дейността на търговците-доставчици, с които работят.

Счита се, че за свидетелките Г. и Д.не е съществувало задължение при закупуване на стоките да изискват от своя съконтрагент съответните удостоверения, че разполага с разрешение от притежателя на марката.

Същите били в правото си да предполагат, че след като купуват стоката от търговец на едро, то тази стока е пусната на пазара със съгласието на притежателя на марката, т.е. че правото върху марката вече е изчерпано.

Твърди се, че свидетелките Д.и Г. до извършване на проверката от служителите на икономическа полиция са считали, че продават оригинални стоки. Те не са имали пряко знание относно наличието на годен обект на защита по ЗМГО, като разпоредбата на чл.14 ал.1 от НК предвижда, че незнанието на елементи от фактическия състав на престъплението изключва умисъла за неговото извършване, и точно тази липса на умисъл води до липса на престъпление от субективна страна. Посочва се, че липсват доказателства по делото някой от представителите „Фешън 22“ ЕООД да е бил с ясно съзнание, че продаваната в обекта стока не е оригинална, да е съзнавал общественоопасния характер на тази продажба, да е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, както и да е искал или допускал настъпването на тези последици. Цитират се съдебни актове на различни съдилища. Иска се да се отмени атакуваното определение на РС 2

Сливен като неправилно и незаконосъобразно.

Сливенският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 152ИП/2022г. по описа на ОДМВР Сливен, вх.№ 5937/2022г. по описа на РП Сливен, е образувано на 04.11.2022г. за това, че на 04.11.2022г. , без съгласието на притежателя на изключителното право, използва в търговската дейност марка, обект на това изключително право – престъпление по чл.172б ал.1 от НК.

Наказателното производство е било прекратено с Постановление от 13.09.2023г. на РП Сливен, което с Определение № 954/30.10.2023г. по ЧНД № 1273/2023г. по описа на СлРС, е отменено като незаконосъобразно и делото е върнато на РП Сливен за продължаване на разследването и изпълнение на указанията, дадени в определението.

Настоящата съдебна инстанция след цялостен анализ на материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно. Правилно районният съд е стигнал до извода, че въпросното престъпление по чл.172б ал.1 от НК е осъществено от обективна страна, като не се споделят аргументите на прокурора относно липсата на субективна страна от състава на престъплението. Този извод съдът е направил след като е установил, че не е проведено пълно разследване по делото и не са анализирани противоречията в показанията на свид.Д.

Действително, свид.Д.е дала два пъти показания по досъдебното производство, а именно на 04.11.2023г. и на 07.12.2023г., като в първите показания е посочила, че стоките, които се продават в магазина, са „реплики“ и „в момента нямаме съгласие от представителите на изключителните права за тези марки“, а във вторите показания уточнява, че си помислила, че „дрехите са реплики“ първоначално, както и че е закупила дрехите от италианската фирма „Pecile Luca“, от нейни представители в България.

Настоящата инстанция споделя изложеното от районния съд, че свид.Д.е била наясно, че купува дрехи, за които знае, че са реплики и за които знае, че няма съгласие от притежателите на изключителното право. Фактът, че същата не може да конкретизира лицата, от които е купила въпросната стока и то за 3 немалка сума, както е посочено в двете представени за това фактури, не води до заключение, че същата не е знаела, че липсва съгласие от правоимащия или закона да ползва стоката в търговската дейност. Фактът, че са представени фактури за закупуването на конкретните стоки, както и че същите са осчетоводени, също не води до извод за липса на умисъл у свид.Д.

Най-малкото е несериозно, че свид.Д.ще закупи стоки от неизвестни лица за немалка сума (около 10 000-12 000лв), ще изложи стоките за продажба в търговския обект, но няма да знае, че същите са реплики и че няма съгласие на притежателите на изключителното право. Свид.Д.два пъти е била посетена от тези лица, като същата следва да посочи кои са лицата, които да бъдат разпитани относно отношенията между тях, както и начинът на осъществяване на сделките помежду им.

Относно обстоятелството, че свид.Д.е действала като добър търговец, същото е несъотносимо към настоящото производство, което е образувано за извършено престъпление по чл.172б ал.1 от НК. Дали свид.Д.или свид.Г. са действали като добри търговци е ирелевантно по делото. От значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, както и за носенето на наказателна отговорност, е необходимо да се установи категорично как дружеството се е снабдило с въпросните две фактури, от кого са се снабдили с тези фактури, кога са им представени фактурите и впоследствие да се разпитат лицата, които са снабдили дружеството с фактурите, съответно със стоката.

Посочените неизяснени обстоятелства са отразени и в обжалваното определение на районния съд, които настоящата инстанция напълно споделя.

Останала е неизяснена фактическата обстановка по делото, поради което направените изводи в постановлението на РП Сливен, относно липсата на субективният елемент от състава на престъплението, са неправилни и неоснователни. Следва да се изясни въпросът относно издаването и предоставянето на двете фактури от 20.10.2022г. и 23.10.2022г., в които е посочено, че са издадени от италианската фирма „Pecile Luca“. След разпит на представител на тази фирма е установено, че тези фактури не са издадени от посочената италианска фирма, а същата е с предмет на дейност продажба на обувки, като дружеството е било активно към месец октомври 2022г. и не се занимава с продажба на дрехи, както няма търговски отношения с 4

България. Представителят на фирмата след представяне на въпросните фактури е категоричен, че същите не са му познати, не са били издавани от дружеството му, както и че оформлението на фактурите от неговото дружество е различно, а издаването на фактури към чужбина е само в електронен формат, каквито настоящите фактури не са.

По този начин изводът на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, че свид.Д.и свид.Г. не са могли да знаят дали стоките не са пуснати на пазара със съгласието на носителя на изключителното право, подкрепено от наличието на документи за закупуване на стоки от друг търговец, а именно въпросните фактури, е неоснователно.

Неоснователен е и изводът за липса на умисъл у тях, изведен от обстоятелството, че въпросните фактури са били предадени на обслужващия „Фешън 22“ ЕООД счетоводител и съответно осчетоводени по надлежния ред.

Тези изводи са неправилни и не се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, които в тази част са и непълни, и следва да се проведе допълнително разследване, с цел установяване на лицата, които са доставили стоките в конкретния търговски обект, както и са снабдили свид.Д.и свид.Г. с двете фактури, приложени по делото.

Предвид изложеното окръжният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като незаконосъобразно и делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването за разкриване на обективната истина по делото. След събиране на цялата доказателствена съвкупност по делото и установяване на фактите по делото, следва представителят на държавното обвинение да извърши задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, въз основа на които да направи своите правни изводи.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че разследването по делото не е проведено обективно, всестранно и пълно, не е изяснена фактическата обстановка по делото и не са събрани всички доказателства, които допринасят за нейното всестранно и пълно изясняване. По тази причина направеният извод в постановлението на РП Сливен за прекратяване на наказателното производство, че извършеното деяние не е осъществено от субективна страна, е необоснован и незаконосъобразен, както правилно е приела първата инстанция – Сливенски районен съд.

5

Ето защо, протестираното определение на РС Сливен, с което е отменено постановлението на РП Сливен и делото е върнато за продължаване на разследването, се явява правилно, обосновано и законосъобразно, и не следва да се отменя. Същото следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, Сливенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 954/30.10.2023г. по ЧНД № 1273/2023г. по описа на РС Сливен, с което е отменено Постановление от 13.09.2023г. на РП Сливен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 152ИП/2022г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 5937/2022г. по описа на РП Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6